Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Стефано Пиоли: Заклетият фен на Интер стабилизира "нерадзурите" след "най-слабия треньор в историята", но след това се пребори за "червено-черната" любов

Стефано Пиоли и татуировката му в чест на 19-ото Скудето на Милан Снимка: Getty Images
Стефано Пиоли и татуировката му в чест на 19-ото Скудето на Милан

В началото на октомври Стефано Пиоли започна петата си година начело на Милан. 58-годишният специалист води "росонерите", че някои от вас може и да са забравили, че някога Пиоли бе в Интер.

През 2016-а "нерадзурите" поканиха Нормалния, както е прякорът му, да вдигне клуба след кошмара, който изживяха с Франк де Бур. Пиоли пък осъществи мечтата си и пое любимия си отбор от дете.

Как тогава се стигна до Милан?

Всичко започва преди седем години, отново в Милано. На 8 ноември 2016 г., преди точно седем години, Стефано Пиоли бе обявен за нов треньор на "нерадзурите".

Но преди това ще се върнем още малко по-назад, за да видим как се стигна до избора му.

След требъла през 2010-а и раздялата с Жозе Моуриньо Интер тръгна надолу. Отборът излезе от четворката за цели четири години след второто място през 2011-а. През 2015/16 Роберто Манчини върна тима в Топ 4, но и това не бе достатъчно за участие в Шампионската лига, тъй като по онова време само първите три тима от Серия "А" се класираха за турнира.

Индонезийският бизнесмен Ерик Тохир водеше Интер към бездната. След това продаде клуба на китайския холдинг Suning Group, но остана като президент. Suning Group имаха и свой президент - Жан Жиндон, който обаче почти не се вясваше в Италия. Междувременно Тохир управляваше чрез спортния директор Пиеро Аузилио.

Скандал с последния доведе до напускането на Манчини. Роберто искаше свежи попълнения, които не му бяха осигурени. Две седмици преди началото на сезона "нерадзурите" се оказаха без треньор.

Снимка: Getty Images

Тохир се спря на Франк де Бур. Президентът бе впечатлен от доминацията му с Аякс (четири поредни титли между 2011 и 2014 г.) и с романтичната представа за някогашния холандски футбол повери отбора в ръцете му.

Холандецът пристигна на "Джузепе Меаца" и заличи всичко, което бе свършено от Манчини. Залагаше повече на физическия аспект, отколкото на тактиката, което отлично знаем, че рядко работи в Калчото.

Така след първите 11 мача Интер се намираше на 13-ата позиция с едва 13 отбелязани гола. Новите попълнения не си вършеха работата. На фона на това спекулациите за привличането на Лионел Меси звучаха като приказката за лъжливото овчарче.

Габриел Барбоса бе дошъл с големи очаквания, но имаше повече бодигарди отколкото голове. Джофри Кондогбия се разхождаше по терена, Марсело Брозович не излизаше от баровете, а всяка седмица в медиите изтичаше различен скандал от съблекалнята.

"Де Бур свърши много глупости. Не знаеше италиански и никой не разбираше какво говори", коментира Фелипе Мело.

Кондгобия добавя за холандеца: "На пресконференцията след мача Де Бур каза, че не съм следвал указанията му. Това ме разгневи. На следващия ден искаше да ми се обяснява. Не ми се слушаше и му казах, че няма да спечели нищо, като ме критикува публично. Той е един от тези, които, първо, поклаща одобрително глава, а на следващия ден те игнорира."

Снимка: Getty Images

"Де Бур е най-слабият треньор в историята - смята Джонатан Биабиани. - Така и не разбрах защо ме извади от състава. Дори тези, които играеха, признаваха, че не футбола, който проповядва, и го обявяваха за арогантен. Той настройваше хората срещу себе си."

Холандецът отлично знаеше, че не върши добра работа на "Джузепе Меаца". "Трите месеца в Интер се усещаха като година - сподели след това Де Бур. - Когато пристигнах, в съблекалнята бе като гнездо на оси."

Така дойде времето на Пиоли в Интер.

Идеалният вариант за ръководството на "нерадзурите" бе Де Бур да изкара сезона и да подготви отбора за пристигането на Диего Симеоне. Интер мечтаеше за Чоло, но след кошмара с холандеца трябваше да се реагира бързо.

Гуус Хидинк отказа предложението, както направи и Леонардо. Следващата цел бе Марселино.

"С агента ми пристигнахме в Милано и се срещнахме с ръководството на Интер. След втората среща бях сигурен, че ще поведа отбора - разказва Марселино. - Бях треньор на Интер за един ден, но между събота и неделя нещо се промени. В рамките на 13 часа шансовете ми се изпариха."

На Пиоли му е казано, че той е единственият кандидат за поста. Италианецът се връща в Милано от Ню Йорк. Още с пристигането си разбира за преговорите с Хидинк и Марселино. От Интер вече не могат да крият и признават, че преговорите с испанеца са се провалили на финалната права.

По онова време на Пиоли се гледаше като треньор за малките отбори. Интер бе най-големият в кариерата му. На който специалистът симпатизира от дете.

"Цялото ми семейство подкрепяме Интер. Където и да съм, който и отбор да водя, винаги се вълнувам от резултатите на Интер. Много съм щастлив и горд", каза Пиоли при представянето си.

По-късно продължи: "От малък съм фен на Интер. Това ми е мечта. И най-накрая се сбъдна. Бях близо до договор с Интер и като играч. Тогава играех за Парма в "Серия Ц" и спортният ни директор ми каза, че отивам в Интер. Вечерта празнувахме, но на сутринта шефът се обади и каза, че Ювентус е предложил повече пари, и всичко се промени."

След като пое Милан обаче, Пиоли се отказа от тези си думи. "Не, не родителите ми подкрепят Интер, а аз и брат ми бяхме фенове на Парма", казва специалистът в интервю от 2020-а.

Снимка: Getty Images

За разлика от Де Бур, Пиоли разбираше италианския футбол. Но ситуацията в Интер бе нестабилна. Стефано бе десетият треньор, който пристига на "Джузепе Меаца" в последните шест години.

Първото, което направи, е да сложи край на изтощителните физически тренировки и да въведе по-тактически подход към мачовете. Промени тактиката от 4-2-3-1 към 4-3-3, като понякога използваше и 3-4-3, в зависимост от противника.

Играта на Интер се подобри. Пиоли заздрави защитата, топката се движеше по-плавно, а в атака Иван Перишич и Мауро Икарди изградиха впечатляващо партньорство.

Дебютира с измъчено равенство 2:2 в дербито, трудна победа срещу Апоел Беер Шева в Лига Европа и тежка загуба с 0:3 от Наполи. Между 8 декември и 31 януари обаче "нерадзурите" не загубиха точка - записаха осем поредни победи в Серия "А", като победиха и Саутхемптън в Европа.

Пиоли изведе Интер от 12-ата позиция до третото място в рамките на няколко месеца. Заговори се дори за конкуренция с Ювентус за титлата. Тогава обаче дойдоха трудните мачове.

Три кръга преди края на сезона Пиоли бе уволнен. "Нерадзурите" бяха спечелили само две точки в последните си седем мача. Искрата изчезна. С онзи Интер на Пиоли от март, на когото всички се възхищаваха, бе свършено.

Още преди да бъде уволнен, в пресата се завъртяха имената на потенциални негови заместници. Антонио Конте, Леонардо Жардим, Хорхе Сампаоли, Лучано Спалети и Симоне Индзаги бяха спрягани за поста.

"Журналистите сте страшни! Говорите и пишете за Конте всеки ден, а сега ме питате как се чувствам", не се сдържа Пиоли.

Никой не очакваше, че треньорът, който стабилизира Интер и записа серия от девет поредни победи, няма да изкара поне до края на кампанията, дори и след загубата на шансове за завръщане в Шампионската лига.

Приключението на Пиоли в Интер трая едва 182 дни, в които италианецът изведе отбора до най-впечатляващата победна серия от сезон 1947/48.

"Няма как да оцениш работата на един треньор за шест месеца", тъжно констатира Пиоли на раздяла.

Според пресата уволнението на Пиоли е трябвало да служи като предупреждение за футболистите. Китайските собственици са разбирали, че те са главните виновници за седмата позиция в крайното класиране, но е по-лесно да се освободиш от треньора, отколкото от целия състав.

Последваха две противоречиви години във Фиорентина, след което Пиоли се завърна в Милано, но да поеме "червено-черната" част от града.

"Пиоли е страхотен треньор, а не резервен вариант. Да, обмисляхме Спалети, но това не значи, че Стефано е бил вторият ни избор. Той има страхотни идеи и вече започна работа по осъществяването им", коментира спортният директор Звонимир Бобан за завръщането на Пиоли на "Сан Сиро".

Със своите 203 мача начело на „росонерите“ Пиоли се нарежда на седмо място по този показател и само 17 го делят от шестото място, на което се намира Ариго Саки. Лидер с 459 двубоя на кормилото на Милан е Нерео Роко, следван от Карло Анчелоти с 420. Снимка: Getty Images
Със своите 203 мача начело на „росонерите“ Пиоли се нарежда на седмо място по този показател и само 17 го делят от шестото място, на което се намира Ариго Саки. Лидер с 459 двубоя на кормилото на Милан е Нерео Роко, следван от Карло Анчелоти с 420.

Така започна приказката за Пиоли в Милан. Тифозите бяха срещу него в началото заради миналото му с Интер, но със спечелването на титлата и достигането до полуфиналите в Шампионската лига треньорът не само ги укроти, но и заслужи уважението и любовта им.

Във вторник вечерта пък Нормалния постигна една от най-големите победи в кариерата си, извеждайки Милан до успех срещу многомилионната селекция на Пари Сен Жермен.

"Сан Сиро" посипа Джанлуиджи Донарума с порой от фалшиви пари, докато "росонерите" изковаха така важния успех. С него Милан не само се върна в битката за първите две места и продължаване на осминафиналите, но и спря негативната си серия от четири мача без победа.

С любезното съдействие на Нормалния.

 

Най-четените