Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Никога няма да забравя как 60 хиляди крещят името ми, но напускам токсичния свят на футбола"

Гонсало Игуаин игра за някои от най-големите отбори в света, но Наполи бе върхът в кариерата му Снимка: Getty Images
Гонсало Игуаин игра за някои от най-големите отбори в света, но Наполи бе върхът в кариерата му

Краят на 2022 година ще бележи и края на една кариера - тази на един от най-резултатните голмайстори на своето поколение. На Гонсало Игуаин.

Аржентинецът ще бъде запомнен като голова машина на клубно и национално ниво; като една от все по-малкото чисти "деветки". Ще остане в историята и с огромните си пропуски с националния отбор и с грешните си решения при избора на отбори.

Освен с всичките му голове, феновете ще го запомнят и с милионите мемета, с които се шегуваха с него и свои, и чужди, а извън любовта им, Игуаин никога няма да забрави и оналйн тормоза, който се изсипваше върху него почти след всеки мач в последните десетина години.

Малко футболисти са стигали висините, които покори Ел Пипита, вкарвали са повече голове или са печелили повече трофеи от него. И, както винаги, всичко започва с любовта към едно кълбо - не земното, а футболното.

"Започнах да играя футбол, защото обичах играта - разкрива Игуаин в интервю за "Goal.com" няколко седмици преди да обяви решението си да се пенсионира. - Не съм го правил, защото съм искал да стана известен или нещо подобно. Играех със страст и мечтаех да стана професионалист. Но когато това се случи, разбираш, че нещата вече не са същите. Любовта към спорта не е същата заради парите, директорите, договорите. Животът ти се променя напълно.

Преживял съм и добри, и не чак толкова добри моменти, за да стигна до тук."

34-годишният нападател е напълно наясно с репутацията, която има сред феновете. Докато много от "наборите" му често изтъкват, че не обръщат внимание на писанията по свой адрес в медиите и социалните мрежи, Игуаин знае, че за огромна част от привържениците името му е синоним на провал. И това го дразни.

"Моят живот не е бил много нормален - казва той. - Най-неприятното е, че не мога да реагирам, когато някой ме обижда, без дори да ме познава. Трудно е, особено когато го правят пред семейството ти. Хората си мислят, че щом печелиш много пари, имат правото да те обиждат. Но ако тръгнеш срещу мен, трябва да си готов да ти отвърна.

Омръзна ми да си мълча и да не правя нищо, когато някой ме обижда, особено пред семейството ми. Искам това да спре - да трябва да преглъщаш всичко, след което да трябва да излезеш на терена, където да продължат да те обиждат. Повечето хора не разбират колко трудно е да не можеш да се защитиш."

Игуаин разбира, че голяма част от острите думи по негов адрес идват от фенове, които все още са бесни на пропуските му за Аржентина на световното първенство и Копа Америка. Но това е само част от историята му, смята той. Другата е 364-те гола, които е вкарал на клубно и национално ниво. Както и за титлите в Ла Лига и Серия "А" и останалите трофеи, за "Златните обувки". За годините, в които трябваше да играе поддържаща роля до Кристиано Роналдо и Лионел Меси.

Към тези моменти ще се връща той след оттеглянето си. У него няма и капка съжаление за нищо в кариерата му.

"Вкарал съм над 350 гола - казва той. - Може би, ако не бяха лошите моменти, нямаше да се наслаждавам толкова на хубавите. Има ситуации, в които вкарваш три гола, но пропускаш да отбележиш четвърти, и се помни именно това. Но аз съм доволен от всичко, което съм постигнал.

Има и моменти, в които губиш. Губил съм финали - Копа Америка, световното, където имах нещастието да пропусна да вкарам важни голове. Това са тежки моменти, но година по-късно бях продаден за 90 милиона евро на Ювентус и се превърнах в най-скъпия аржентински футболист в историята. Това си заслужава да се помни."

В Реал Мадрид Игуаин често бе превръщан в изкупителна жертва, въпреки че вкара 121 гола в 264 мача. В Наполи също свърши чудеса от храброст, отбелязвайки рекордните 36 гола през 2015/16, които, за съжаление, не бяха достатъчни за спечелването на титлата. След преминаването си в Юве веднага се превърна от герой в предател за южняците. Въпреки 55-те му гола в първите два сезона, така и не бе обикнат в Торино, а периодите му в Челси и Милан спокойно могат да се пишат в графата "провали".

Успехите и головите му показатели заслужават уважение, но Игуаин така и не успя да спечели сърцата на хората. Дори в родната му Аржентина изтъкнаха факта, че "албиселесте" успя да триумфира в Копа Америка едва след като той се отказа от националния отбор. Но той казва, че се радва колкото тях на този успех и че изобщо не завижда на победителите.

"За мен това е съдба. Ние имахме късмета да играем три финала, за съжаление, ги загубихме. След като напуснах националния отбор, те успяха да спечелят този финал и аз съм много щастлив. Медицинският щаб, отговорниците за екипите, Меси, Ди Мария, Отаменди, Агуеро - всички те са ми приятели. И се радвах за тях. Това не е срамно."

Въпреки че след като пое към Торино, феновете в Неапол започнаха да горят негови фланелки, той никога няма да забрави разтърсващият тътен от трибуните на вече носещият името "Диего Армандо Марадона" стадион: "ГОН-СА-ЛО И-ГУА-ИН!"

"Тези моменти не се забравят - разказва Ел Пипита. - Това е едно от най-прекрасните неща, които можеш изпиташ като футболист - цял стадион фенове да крещят името ти след гол. Побиват ме тръпки всеки път, в който се сетя за това.

Но не всеки ден е така. Веднъж 60 хиляди могат да крещят името ти, а две седмици по-късно да те освиркват. Във футбола всичко се променя много бързо. Затова през годините се научих да не се влияя много от това. Намерих баланса. Но, без съмнение, това са едни от най-великите епизоди от кариерата ми. В тези моменти се чувстваш като звезда. Няма как да ги забравя."

В последните си дни в Интер Маями Игуаин преоткри познатата ни форма. В последните 16 мача аржентинецът вкара 14 гола, въпреки че по едно време бе закотвен на пейката. Нападателят е готов за още едно кратко предизвикателство - плейофите в МЛС, преди окончателно да спре с футбола.

"Тук, в тази лига започнах да оценявам неща, които преди не съм. Обичам дъщеря си и половинката си. Сега животът ми се върти около тях. Те са хората, които са до мен в добро и лошо.

Бих искал да се науча да готвя, да свиря на китара или да науча английски. Нямам никакво намерение да оставам във футбола, поне за известно време. С всеки изминал ден този свят става все по-токсичен, не се виждам във футбола, след като спра да играя. Искам да бъда възможно най-далеч от този спорт.

Да, ще продължа да гледам, но дори нямате представа с какво е трябвало да се справям в този спорт. Все повече усещам, че този свят не е за мен. Искам да пробвам нещо различно след футбола и да се радвам на времето със семейството си."

Без значение колко обича футбола сега, факта, че пропусна да стане световен шампион основно заради собствените си пропуски, или че пропусна да остави по-голяма следа след себе си, Игуаин е доволен от постигнатото.

"Горд съм с кариерата си. Играх за най-добрите отбори в света. Девет години носих националната фланелка. Играх на световно първенство, в Шампионската лига; постигнах всичките си цели. И никой не може да ми вземе спечеленото."

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените