През последното десетилетие Манчестър Сити не само се утвърди като един от доминантите във Висшата лига, но и демонстрира ясно промените в трансферната си политика, идващи най-вече от желанието на Пеп Гуардиола да изгради машина за печелене на двубои.
Откакто каталунецът пое мениджърската роля в клуба през 2016 г., клубът инвестира предимно в състезатели, които имат способността да се впишат в неговия стил на игра - играчи, които притежават динамика, отлична техника и тактическа дисциплина, креативност и не на последно място - желание да пресират постоянно.
Неслучайно самият той неведнъж е споделял пред медиите, че при него успяват футболисти, които са готови да работят за отбора.
Често се чуват коментари, които опитват да омаловажат постигнатото от мениджъра, защото разполага с внушителен бюджет. Но поглеждайки реалната картина в съвременния футбол, почти всички успехи на голямата сцена се постигат от отбори с големи инвестиции и тук идва тънкият момент при кои се получава най-добре.
Докато лондонските Челси и Арсенал залагат предимно на млади и перспективни футболисти с мисъл за бъдещето, в началото на доминацията си Сити вложи средства в играчи като Рубен Диаш, Кевин Де Бройне, Бернардо Силва и Родри.
Това доведе до тотална доминация на "гражданите" и спечелването на рекордните четири поредни титли, завоювани в периода 2020/21 - 2023/24. Тимът изглеждаше страховито, контролираше мачовете си и за зрителя въпросът често бе не дали, а с колко ще спечелят "небесносините".
Осем пълни сезона и шест титли беше мечтан старт за испанеца, но през сезон 2024/25 нещата се промениха драстично. Сякаш пренасищането с успехи, както и умората на някои от водещите фигури в тима се проявиха със страшна сила. Продължаващото налагане на високата преса вече не достигаше същата ефективност, както през шампионските сезони, разрушената връзка между отделните линии в доста двубои оставяше пространства зад гърба на отбраната и подсилената конкуренция в лицето на оформилото се ново силно дуо в английския футбол - Ливърпул и Арсенал умело наказваха тези слабости на контраатака.
Разочароващото представяне на Сити ги остави на третата позиция, на цели 13 точки зад шампиона от Анфийлд.
Сезон, който доказа, че дори добре смазана машина като тази на Гуардиола може да "заскърца", когато липсва свежа кръв.
В резултат на това доста от старите лица бяха оставени да продължат кариерите си другаде, а през лятото на 2025 г. дойдоха няколко много интересни и качествени попълнения - Раян Ейт Нури, Раян Шерки, Тиджани Райндерс, Джеймс Трафорд, както и младият Свер Нюпан.
През зимния трансферен прозорец засега няма огромно текучество, бе привлечен единствено Антоан Семеньо от Борнемут за около 65 милиона паунда. Влиянието му обаче се усети мигновено, тъй като англичанинът, който представлява националната селекция на Гана, стартира като титуляр в дебюта си за "гражданите" в първата полуфинална среща от турнира за купата на лигата срещу Нюкасъл и се представи много силно, отбелязвайки гол при победата с 2:0 и даде спокойствие на тима преди реванша.
Така със само едно попълнение досега през зимата, клубът показва, че може да се бори на всички фронтове и без серия покупки.
Шерки и Райндерс се вписват все по-добре и играят важна роля при оформянето на състава, Донарума доказва високата си класа и съмненията, че не играе добре с крака бавно остават на заден план. Ейт Нури пък носи необходимата агресия отляво, където в комбинация с бързия Жереми Доку нерядко създават проблеми за съперниците.
Към момента "небесносините" се намират на втората позиция в шампионата, на 6 точки зад лидера Арсенал, а в Шампионска лига са четвърти, при оставащи два двубоя и с отлични шансове да продължат директно във фазата на елиминациите.
Ще има ли резултат по-консервативният трансферен подход на Гуардиола през зимата и има ли потенциал този преход на поколенията да постави началото на нова силна ера за Манчестър Сити? Ще разберем съвсем скоро.
