Кевин Кембъл беше от онези напористи и многопластови нападатели, които радваха феновете на футбола с красиви голове в продължение на две десетилетия на най-високо ниво.
Където и да отидеше, той беше Супер Кев. И в Арсенал, и в Нотингам Форест, и в Евертън.
Бранителите изпитваха сериозна трудност в опазването му, а лъчезарната му усмивка и ефектните отпразнувания на попаденията го превърнаха в един от най-популярните персонажи в английския футбол.
"Ако попитате тези, които го познаваха, и които са били около него, всеки ще ви каже колко добър човек беше - казва синът му Тайрис, който също е нападател и играе за Шефилд Юнайтед. - Той изпълваше всяко помещение с присъствието си. Беше уважителен, щастлив и позитивен човек. Може да се каже, че беше прекалено добър за този свят. Истински ангел, изпратен от небето."
През 2024 г. животът на Кембъл угасна трагично след тежко заболяване, което доведе до разследване относно качеството на получените от него медицински грижи.
След края на разследването преди няколко седмици, BBC разказва историята за живота, загубата и наследството на Кембъл.
Брикстън, Южен Лондон, 70-те и 80-те години
Кембъл по-късно ще отгледа собственото си семейство в северозападната част на страната, но е роден в Южен Лондон през 1970 г. Той е предпоследното от седем деца във фамилия с ямайски корени.
"Бяхме отгледани от самотна майка и възможностите ни бяха изключително ограничени - разказва сестра му Лорна. - Играехме тенис на стената, защото не можехме да си позволим да платим за корт. Кевин искаше да играе футбол, а мама трудно смогваше да намира пари за тренировките. Имахме трима по-големи братя и той не се страхуваше да играе с тях и с техните приятели. Предизвикваше ги постоянно по опасните улици на Брикстън, където знаеше как да оцелява."
Манчестър, януари-март 2024 г.
Кембъл започва да се чувства много зле - отпадналост, липса на апетит, загуба на тегло. Въпреки уверенията, че няма място за притеснение, той е хоспитализиран няколко пъти в болници в Манчестър.
Състоянието му се влошава, а лекарите не могат да определят причината и да поставят диагноза. Проведеното по-късно разследване установява, че е изписан през март 2024 г. след като е "реагирал добре на лечението".
"Хайбъри", Северен Лондон, 1985-1995
Невероятният талант на Кембъл е забелязан от няколко от големите лондонски клубове, но Арсенал е най-настоятелен и той преминава в академията на "топчиите".
"Когато дойдох в Арсенал на 16, той беше някъде на девет - спомня си бившият халф на тима от началото на 80-те Пол Дейвис - Скоро всички говореха за хлапето, което бележи постоянно. После дойде да тренира с първия отбор - огромен, на 17, с мощни крака. И всички си мислеха: "Не е чудно, че вкарва толкова много". Срещу него дори национали като Кени Сансъм и Вив Андерсън изглеждаха безпомощни. Когато започнах в Арсенал, бях единственият чернокож играч. А в онези години шегите на расова основа в страната бяха ежедневие. Кевин обаче умееше да поставя важни въпроси така, че да не предизвиква конфликт - това беше рядкост тогава."
Нападателят Анди Коул, който започва кариерата си редом до Кембъл в школата на Арсенал, разказва: "Имаше изумителна сила. Бърз и ефективен - истински отборен играч. И, честно казано, на Кевин не му се налагаше да бъде агресивен, защото самият му ръст караше хората да се страхуват."
След като прави дебюта си за първия отбор през 1988 г., Кембъл печели две титли на Англия, Купата на ФА, Купата на лигата и Купата на носителите на купи по време на седемгодишния си престой при "артилеристите", през който радостните му празненства след попаденията и общителният му характер го правят любимец на феновете.
"Кевин имаше личност, по-голяма от живота - казва още Коул. - Можеше да влезе в стаята и да я озари - душата и сърцето на партито. Помня една вечер, в която излязохме заедно и много се смяхме. За съжаление, на следващия ден аз бях на тренировка, а Кевин беше почивка. Правехме спринтове на "Хайбъри", а аз не можех да отлепя."
Манчестър, май 2024 г.
Състоянието на Кембъл се влошава и той започва дълъг престой в болницата "Манчестър Роял Инфърмъри". Загубил е над половината от телесното си тегло.
Близките му осъзнават, че болестта му е много по-сериозна, отколкото са предполагали в началото.
Неговият приятел Джейсън Лавел казва: "Когато отидох да го видя, първо се срещнах с братята му и те ме подготвиха за факта, че е свалил много килограми и че не изглежда по начина, по който го помня. И така си беше. В съзнанието си все още си мислех: "Това е Кевин, Супер Кевин! Той е тежко болен, но ще се справи."
Коул пък разказва: "Някой ми се обади и ми каза: "Коулси, само да ти кажа, че Кевин не е никак добре. Знаех, че психически няма да издържа да го видя в такова състояние. Просто не можех да си причиня да видя такъв Кев, след като съм го познавал винаги като силен и здрав човек."
В крайна сметка лекарите откриват причината за болестта на Кембъл. Той страда от инфекциозен ендокардит - инфекция на вътрешната обвивка на сърцето или неговите клапи, която засяга един на 30 000 души във Великобритания.
"Много често е трудно да се постави диагноза - казва д-р Деби Харингтън, специалист по аортна хирургия в болницата за сърдечни заболявания в Ливърпул. - Пациентите често проявяват много неспецифични симптоми, които продължават с месеци. Обикновено не стигат до кардиолог, който би се досетил за правилната диагноза. Когато имаме случаи, в които пациентите за съжаление не оцеляват, причината често е, че идват при нас твърде късно - това обикновено е причината за фаталния изход. В медицинската общност като цяло бих казала, че има недостатъчна осведоменост относно инфекциозния ендокардит. Факт е, че случаите се увеличават и определено осведомеността е много, много важен фактор."
Ливърпул, 1999-2005
След като напуска Арсенал и преминава в Нотингам Форест през 1995 г., където оформя смъртоносен тандем с Пиер ван Хойдонк, Кембъл прекарва кратък период в турския Трабзонспор.
Но след като пристига в Турция, става обект на расистки обиди от страна на президента, което го кара седем месеца по-късно да се върне във Висшата лига, присъединявайки се към Евертън.
Там той става първият чернокож капитан в историята на клуба, отбелязва ключови голове за оцеляването на "карамелите" в елита и наставлява младия Уейн Рууни.
"Той беше истинско вдъхновение - казва Уаза. - Евертън изпитваше трудности от няколко години, а той сплоти целия клуб. Помагаше ми много - постоянно ми говореше по време на мачовете. Като млад играч все още се учиш, опитваш се да разбереш как да играеш правилно, как да заемаш точните позиции.
Гледаш го как играе, виждаш силните му страни, но когато играеш редом с него, разбираш, че всъщност е много по-умен играч, отколкото си мислил. По онова време нападателите бяха в класически тандеми - висок и нисък. Очевидно той беше високият, а аз тичах около него. Направил съм бая пробиви в негова услуга!"
След края на активната си кариера, Кембъл основава собствена звукозаписна компания - 2 Wikid. След периоди в Уест Бромич и Кардиф, той се оттегля от футбола през 2007 г. и започва работа като телевизионен анализатор и коментатор.
"Манчестър Роял Инфърмъри", 15 юни 2024 г.
Инфекциозният ендокардит може да бъде лекуван с антибиотици, ако бъде диагностициран навреме. Но трудностите около поставянето на диагнозата в случая на Кембъл водят до влошаване на състоянието му - развиват се бъбречни усложнения, инсулт и накрая - фатална мултиорганна недостатъчност. Той умира на 15 юни миналата година.
"Получих обаждането от болницата, че Кевин няма да се справи, че има затруднения с дишането - разказва Лорна. - Беше пет часа сутринта. Моя работа беше да се обадя на останалите от семейството и да съобщя новината. Онези първи дни, след като Кевин почина, бяха много, много трудни."
"Без да си го казваме, знаехме, че ще се случи - връща се назад Тайрис. - Бих казал, че бяхме подготвени. Ние сме деца на татко и имаме неговата сила. Почувствахме облекчение, когато денят настъпи. Вече не го болеше и това ни носеше успокоение. Знаех, че не би искал да седи в такова състояние. Най-после можеше да си отдъхне."
Вторият син на Кембъл, Кайл, който е нападател в аматьорски Бутъл, разказва:
"Тежко е и психически, когато гледаш някого, който е бил толкова силен, толкова енергичен и толкова обичлив, да не е вече това, което е бил. Никога не се лъжехме помежду си и никога не си казвахме: "Ще се оправи напълно, отново ще бъде себе си", защото понякога в живота нещата просто не се случват така."
Когато новината за смъртта на Кембъл е обявена публично, футболна Англия е шокирана.
"Това беше огромна загуба за всички във футбола, но аз лично, като човек, който е играл с него и го е познавал добре, бях тотално съкрушен", заявява Рууни.
Разследването
Здравната организация Manchester NHS Foundation Trust започва разследване относно качеството на грижите, които Кембъл е получил преди смъртта си.
"Когато някой си отиде, просто искаш да можеш да скърбиш, знаейки, че се е случило, че е тъжно, но че там свършва всичко - казва Коул. - Когато обаче започнеш да чуваш, че може би е станало това или онова, започва да боли още повече."
За синовете на Кембъл разследването губи значение на фона на огромната загуба.
"Каквото и да се изрови, няма да го върне, така че не виждам смисъл да влагам усилия и енергия - казва Тайрис. - За мен това не промени нищо."
След разследването, случаят е прекласифициран като инцидент по безопасността на пациентите от ниво 2. Финалното заключение гласи, че смъртта на Кембъл е била "възможно предотвратима", но не с голяма вероятност.
Естествена смърт
Разследването, включващо показанията на двама лекари, участвали в лечението на Кембъл, установява, че той е починал от естествени причини, като установява, че пропуснати възможности за по-ранна правилна диагноза "не са допринесли за смъртта му в повече от минимална степен, според теорията на вероятностите".
Публичното внимание върху смъртта на Кембъл и начина, по който е била третирана болестта му, се случва на фона на нарастваща загриженост относно качеството на грижите в заведенията под шапката на NHS (Националната здравна служба на Обединеното кралство).
"Смятам, че заради сериозните финансови затруднения, в които се намира NHS, се наблюдава забележим спад в качеството на грижите за пациентите - казва д-р Люк Мънфорд, старши преподавател по здравна икономика в Университета в Манчестър. - Англия страда от така наречената "пощенска лотария". Хората на Север, дори и да имат значителни лични средства, зависят от местната здравна и социална система. Ако погледнем бюджетните съкращения и политиката за икономии , тя удари райони като Манчестър много по-силно, отколкото югоизточната част на Англия."
Д-р Мънфорд добавя, че се опасява, че ще има още случаи, в които сложни заболявания ще останат недиагностицирани.
Бъдещето
Приживе Кембъл бе отдаден на благотворителността, а след смъртта му семейството му създаде фондация на негово име.
"Фондация "Кевин Кембъл" е продължение на самия него - казва Лорна. - Тя ни позволява да изтъкнем Кевин и невероятните му постижения в продължение на 20 години, но също така ни позволява да го опознаем още по-добре като човек."
Коул и Дейвис са сред посланиците на фондацията.
"За човек, който толкова много се раздаде за мен, когато бях по-млад, това е най-малкото, което мога да направя - казва Анди. - Той беше безкористен и винаги готов да помогне."
"Винаги ни казваше колко се гордее с нас и колко добре се справяме - споделя Тайрис. - От болничното легло ни съветваше: "Просто продължавайте напред. Правете това, което правите, и останете верни на себе си. Идват футболисти при мен и ми казват колко съжаляват за загубата. Приятно е, защото той беше толкова обичан и уважаван."
За Коул загубата на Кембъл е ужасна, но общите им спомени му носят утеха.
"Както се казва - не сме тук за дълго време, а за хубаво време - отчита Анди с тъжна усмивка. - И мога да кажа - Кевин имаше хубаво време на тази земя. Определено беше така."
