Може да сте чували за това, което прави Дарин Маджаров - казва се Уча.се и шест години след основаването си, се използва в повече от половината български училища. В платформата най-просто са публикувани видео-уроци, които често вървят по учебното съдържание за различните класове. Има и тестове. Училищата си плащат абонамент, за да могат учителите да получават достъп до видео уроците и да ги пускат в час. По думите на Маджаров, над 100 души работят по съдържанието на сайта.
Затова не трябва да ни изненадва и къде го срещаме - в компанията на министъра на образованието Красимир Вълчев, ректора на СУ проф. Анастас Герджиков, директора на Регионалния инспекторат по образование Ваня Кръстева, еврокомисаря Мария Габриел и други. Преди месец всички те участваха в кръгла маса заедно с учители и директори от страната, както и представители на държавата и на неправителствените организации с една обща цел - да се поставят важните стъпки към целенасочена дигитализация на образованието.
Инициативата се казва „Образование 4.0" и е кампания на VIVACOM и 24 часа, в партньорство с МОН, Столична община и Дигитална национална коалиция. На първото подобно събитие беше потърсена дефиниция на това какво е дигитално образование. Кампанията продължава с три тематични срещи-дискусии, насочени към учителите, учениците и родителите.
Целта на организаторите е да се чуят гледните точки, проблемите и предизвикателствата пред всяка една от тези групи в образователната система. И разбира се - да се види как дигитализацията на процесите в училище могат да ги разрешат. Дарин много естествено влиза и в ролята на модератор на срещата с учениците, с които успява да говори на един език.
Какво е необходимо, за да се нарече едно образование "дигитално" - електронен дневник, учебници в PDF, всичко, което не е тежка хартия...?
Ако търсите точно определениe, тоест "Дигитално образование е това и това..." - нямам точно определение. Аз съм по-практичен човек и гледам като има някакъв проблем, да му се намери решение. На много от проблемите в образованието потенциалното решение е дигитален продукт.
Преди 6-7 години бях в чужбина, там учех и работех. Сестра ми беше ученичка в България и се обаждаше да ме пита разни работи и аз й обяснявах. Говорим си по Skype, разяснявам й, а след известно време тя ме пита същото нещо. Тогава й казах: "Ок, ще записваме разговорите като видеа, за да си ги пускаш колкото пъти прецениш".
Постепенно нейните приятели започнаха да й казват: "Давай, прави още видеа". Тогава видях конкретния проблем - на учениците им е много скучно и трудно разбират материала. Те са хора, които израстват с устройства в ръка, с два клика имат достъп до най-големите умове в света и искат да учат по този начин. Затова събрах екип от сто човека, за да създаваме онлайн видео-уроци и тестове на техния език, както те са свикнали да възприемат информацията като следваме учебната им програма.
По този начин те учат, разбират материала и в училище им е много по-приятно.
С какво са се занимавали преди тези сто човекa?
Основната част от екипа са учители, които заедно със сценаристи, аниматори и монтажисти работят, за да стане едно видео. Използваме изключителния опит на учителите в това да посочат каква информация трябва да се предаде, след това сценаристите я "превеждат" на езика на учениците, за да стане по-атрактивна. След това видео-аниматорите рисуват цялото нещо. Ползваме силните страни на всички и така се получава много добра комбинация.
Видео или текст - кое е по-лесно за запомняне? Ясно е кое впечатлява ученика, но как е по-лесно да бъде научено нещо? Трябва ли това, което сте предали като видео, впоследствие отново да бъде прочетено в учебника?
Някои хора запомнят по-лесно, като видят нещо, други - като го прочетат. И затова във видеото ние изрисуваме нещата, показваме ги, но и слагаме ключовите думи. Веднъж го виждаш, прочиташ го и го чуваш. Това много повишава ефективността - в световен мащаб е доказано от много експерименти.
Могат ли вашите видеа да заменят изцяло учебниците?
Не съм се замислял за това, честно казано. Учебниците си имат своята роля, стотици години са се ползвали и ще продължават да се ползват. Това, което постигаме с видео-уроците и тестовете, е на съвсем друго ниво. Когато гледаш видеото, получаваш информация по няколко канала.
След това веднага отиваш в самия тест и прилагаш наученото. Подходът е съвсем друг. Нека учениците четат учебниците, нека ползват и интерактивния начин на обучение. Всичко помага. Не ни е целта да заместим учителите и учебниците. Напротив, целта ни е да улесним учителите в работата им в училище и учениците да се учат по-бързо, по-лесно и по-интересно.
В учебния час ли искате да влезете, или в дома на ученика?
Случва се и на двете места. Първоначалната цел беше да помогнем на учениците. Какво стана впоследствие? Много учители видяха, че като прожектират в клас видео-уроците, часът става много по-интересен. В момента във всяко второ училище, над 1200 училища и учители преподават с Уча.се. Прожектират, учениците внимават, повишава се и успеха.
Доколко работите с учители извън вашия екип?
Всеки един учител получава наръчници и информация от нашия екип, за да може максимално добре да прилага материалите. В крайна сметка през всички тези години сме събрали много добри практики. Коментира се единна национална програма за споделяне на добри практики - ние това правим и получаваме обратна връзка.
И най-хубавото е, че учителите се справят почти изцяло сами. Платформата е толкова лесна за работа, че всеки един човек може да влезе в нея и да се ориентира.
Доколко работите с други организации и МОН?
С МОН правим срещи от време на време. Занимаваме се с това от шест години, натрупали сме много опит покрай грешките си. Те могат да се обърнат към нас по всяко време, за да споделим какво е сработило. Сега виждам амбициите им да направят една голяма платформа. Ние това сме го правили и със сигурност можем да споделим добри практики, за да се направи по най-добрия начин.
С други организации също си партнираме и създаваме съдържание. Например свързват се организации и казват - искаме да подобрим уменията на хората за финансова култура. Тогава съставихме една програма, записахме видео-уроци и всичко това е в сайта ни. Хората се свързват с нас и търсим практични решения.
Имаме много инициативи и се стремим всички те да са практични. Поканихме известни хора да озвучат видео-уроците като целта е да ги направим максимално приятни за учениците. Всички партньорства, които имаме, са с цел да придадем някаква стойност. Търсим проблем и предлагаме решение - това е силата на Уча.се. После хората казват дали е правилното решение. Ако не е правилното - търсим друго.
И още един въпрос - какво смяташ за забраната за устройства в училища и как би се изправил пред един директор, който е забранил употребата на телефони и таблети в час?
Министърът каза, че имат изследвания, в които са направили сравнения между места, на които са позволени таблетите, и такива, на които са забранени. Той сподели, че на местата с позволени устройства, където се ползват активно, успехът е по-висок и на учениците им е по-лесно. Със забрани няма да стане.
Искаме - не искаме, децата така израстват. И тези устройства им дават достъп до световното знание. Ще го ползваме, със забрани няма как да стане. Това, което можем да предложим, е ако някой се чуди как устройствата могат да бъдат полезни - да се свържат с нас. Ще работим с него, за да ги направим практични и удобни.
