Марк Зукърбърг и съпругата му Присила Чан обявиха, ще дарят 3 млрд. долара за благотворителна инициатива за лечение на "всички болести" - и на фона на десетките фондации на технологични милиардери за борба с рака, алергиите и заразните болести, анонсът на семейството прозвуча като върха на самохвалството.
Нека останалите да търсят лечението на "някои" болести, ние от Инициативата Чан-Зукърбърг ще излекуваме всички. При това - до края на века. Неслучайно някои коментатори побързаха да ги обвинят в цинизъм и арогантност.
И все пак - нека да погледнем по различен начин върху тази новина: Зукърбърг и Чан всъщност не се опитват да излекуват всички заболявания на света - поне не и по начина, по който традиционните благотворителни инициативи се фокусират върху конкретна болест.
Целта им не е да финансират изследванията за разработването на пряка терапия, а да подпомогнат изследвания на фундаменталната наука - например проучванията на деленето на клетките или структурата на протеините.
Това са проблеми, които нямат нищо общо с болничните стаи, но в крайна сметка водят до фундаментални открития.
Ето защо инициативата Чан-Зукърбърг прилича не толкова на благотворителна акция, колкото на умалена версия на Националния институт за здравето (НИЗ) - държавната мега-агенция, която финансира повечето базови биомедицински изследвания в САЩ.
Всеки учен би го потвърдил: намирането на пари е изключително трудно, особено когато резултатът не е свързан с практическо приложение, а служи само за развитието на науката.
Впрочем, Институтът отдавна има нужда от помощ. Държавното финансиране не беше помръдвало за последните десет години. При анонса на инициативата, който беше излъчван на живо през Facebook, Чан и Зукърбърг обявиха, че са разговаряли с десетки учени - от нобелови лауреати до студенти-бакалаври - за да разберат как могат да помогнат.
Директорът на НИЗ Франсис Колинс също е сред групата изследователи, с които семейството на Зукърбърг се консултира. Грубо казано - самата мисия на Института е да открие лечение за всички болести, рано или късно.
"Повечето филантропи се насочват към специфични болести, от които имат личен интерес. Рядко се случва да видим голяма благотворителна инициатива в подкрепа на фундаменталната наука, въпреки че бъдещето на медицинските изследвания зависи от нея", казва Колинс.
Все пак, не бива да преувеличаваме сравнението. Националният институт по здравопазване харчи около 30 млрд. долара на година, като малко над половината от тази сума отива за фундаментални изследвания по биомедицина.
Обещанието за дарение на 3 млрд. долара от името на Чан и Зукърбърг в течение на 10-годишен период представлява едва 2% от средствата, които НИЗ отделя за базова наука. И все пак то гарантира, че много повече проекти на година ще могат да получат финансиране.
Големият въпрос е как ще се случи това. Лесно е да раздаваш пари, когато притежаваш милиарди, но е трудно да разбереш кой ги заслужава - особено когато оценяваш проекти от огромното поле на биомедицинските изследвания.
Националният институт по здравеопазване разчита на стотици служители, които прекарват цели дни в четене на проекти от кандидати за финансиране.
Към момента е ясно, че ще бъде създаден "БиоХъб" с участието на изследователи от университетите в Бъркли, Станфорд и Сан Франциско по две основни направления: изследвания на заразните болести и създаването на атлас на клетките, който проследява развитието им в човешкото тяло.
Към този проект се включват сериозни учени като Кори Баргман, уважаван изследовател, който доскоро ръководеше инициативата на президента Барак Обама BRAIN за изследвания в областта на неврологията.
Колкото и абсурдно или неясно да изглеждат индивидуалните проекти в областта на фундаменталната наука, те могат да имат изненадващи резултати. Да вземем за пример две от лекарствата срещу рак - бортезомиб и ципластин. Първият медикамент е открит при изследване на начините, по които клетката се освобождава от отпадъчни вещества, а вторият - при опити върху бактерии в електрически полета.
Обещанието, че ще излекуваш всички болести до 2100 г., лесно ще те вкара в централните новини, но само по себе си е глупаво твърдение.
Само че никой не би обърнал внимание, ако Зукърбърг излезе и заговори за изследванията на клетъчните отпадъци, например. А aко инициативата на Чан-Зукърбърг успее да помогне в биомедицинските изследвания, то вероятно ще бъде в онези на пръв поглед мъгляви научни полета, които се оказват неочаквано полезни.
