В навечерието на космическа революция сме. Поне така казват представителите на новата вълна от технологични предприемачи, които се заричат да колонизират космоса.
Няколко милиардери и техните космически компании казват, че малкият брой хора, които се летели в космоса (573 по сметките на експерта Джонатан Макдауъл), ще се увеличи многократно. Те обещават, че по-обикновени хора могат да изживеят това, което от десетилетия е запазено за сериозно подготвени космонавти.
Но любопитните трябва да почакат: космическите пътувания вероятно ще останат недостъпни за мнозинството още дълго, дълго време, тъй като ще са твърде скъпи за всеки извън най-богатия 1%.
Престой на Международната космическа станция струва десетки милиони долари. Група, наречена Space Adventurers („Космически приключенци”), предложи на богати хора възможността да летят до станцията на борда на построени в Русия ракети „Союз”. От предложението до момента са се възползвали общо седем души.
Наскоро милиардерът и основател на Цирк Дю Солей Ги Лалиберте плати 35 милиона долара, за да прекара две седмици в космоса. След като НАСА по-рано тази година разкри, че ще отвори американската част на МКС за посещения на частни космонавти, компанията “Бигълоу Аероспейс” (Bigelow Aerospace) съобщи, че ще координира пътуванията за цена от 52 милиона на човек.
Space X от своя страна също планира да таксува японски милиардер необявена сума за мисия до Луната, планирана за следващото десетилетие.
Илон Мъск и бъдещият космически турист Юсаку Маезава. Снимка: Getty
Най-евтини се очертават пътуванията с компанията на Ричърд Брансън – Virgin Galactic. Тя планира да предложи 90-минутни полети в горния слой на атмосферата на цена между 200 хиляди или 250 хиляди долара. Сума, която се равнява горе-долу на средната цена за купуване на дом в САЩ.
Клиентите на Virgin ще се качват на шестместен космически самолет, наречен SpaceShipTwo, който ще достига височина от 12 км, закачен под крилото на кораб-носач. В този момент самолетът ще се освобождава от връзката си с носача и ще задейства двигателите си, докато пасажерите се „наслаждават” на пътуване на до 80 км над земята – границата, която правителството на Щатите счита за начало на космоса.
От Virgin Galactic признават, че сегашната им клиантела е доста заможна. Повечето от 600-те души, които са се записали за подобни пътувания, имат богатство, надхвърлящо 10 милиона долара. Една трета от тях имат по над 20 милиона и повече.
Самият Ричард Брансън се зарече да започне да намалява цената на билетите след като компанията компенсира част от големите си разходи за изследване и развитие. Въпреки това, когато миналата година го питат какъв ще е размерът на това поевтиняване, той не дава точна прогноза.
Някои анализатори са убедени, че полетите за космически туризъм ще станат по-евтини. Цената на повечето технологии, от тази на самолетите за пътнически полети до тази на телевизорите, значително намалява с времето.
Ан Ким, директор в банка в Силициевата долина, посочва, че цената сега е висока, но това е нормално като за всяко друго ново начинание. Тя е убедена, че ще последва спад. Но според сметките на самите Virgin Galatic, хората са готови да похарчат до 1,5% от общото си богатство за един-единствен разход.
Това означава, че дори компанията да успее да намали цената на билетите си с 90%, целевата група клиенти ще продължат да бъдат хората, които имат между 1 и 2 милиона долара на разположение.
Дори с намалени цени, компанията на Ричард Брансън трудно ще предлага космически туризъм на не-милионери. Снимка: Getty
Космическите ваканции в близко бъдеше може и да останат извън финансовите възможности на повечето от нас, но много космически ентусиасти настояват, че един ден хората ще се мотаят из Слънчевата система и ще покоравят други планета или луни в тяхната орбита.
Трима са най-добре познатите космически визионери днес: Брансън, изпълнителният директор на Space X Илон Мъск и основателят на Amazon и Blue Origin Джеф Безос.
Всеки от тях разполага с отдадени фенове, но и с критици, които поставят под въпрос колко справедливо ще е бъдещето на космическите пътешествия, ако негови „строители” са най-заможните хора.
Както Керидуен Доуви написа миналата година в New Yorker, „космическите барони хитро – някой би казал дори цинично – се докопват до уважението ни към космонавтите и идеализма ни към това, което космосът представлява”.
Според нея хората като Мъск, Безос и Брансън разчитат обществото да е изумено от това, което те правят в космоса, без значение какво то. Същевременно пренебрегват факта, че мотивите им не са „изцяло чисти”, нито методите им да ни отведат там са егалитарни.
