Големите инфраструктурни проекти винаги представляват и голямо предизвикателство - за инженерите, финансирането и околната среда. Каналът, който Франция се опитва да построи от близо половин век обаче засяга и още една чувствителна тема - паметта на загинали през Първата световна война войници.
Каналът Сена-Северна Европа (Seine-Nord Europe Canal - SNEC), ще свързва притока на Сена - река Оаз, с друг канал - Дюнкерк - Шелда.
Той е част от по-голям проект за европейска вътрешноводна транспортна връзка между реките Сена и Шелда, която да позволява движение на големи товари по воден път между Париж и пристанищата в Дюнкерк, Антверп в Белгия и Ротердам в Нидерландия.
Крайната цел пък е свързване и превоз на стоки по вода между басейните на Сена и Рейн в Германия, което ще отнеме натоварването и замърсяването от сухопътните пътища, които се използват в момента.
Изграждането на канала Сена-Северна Европа ще струва 5.1 млрд. евро. Той ще бъде с дължина 107 км - от град Компиен в южния си край до град Обоншо-о-Бак в северния.
Новият воден път ще замести настоящите канали Сен Кентен и Северния канал, които са с далеч по-малък капацитет - по тях могат да се движат кораби и шлепове до 650 тона. Новият проект обаче ще позволи по водата да се движат кораби с товари до 4400 тона, или колкото побират 220 ТИР-а.
По-малките канали в Северна Франция в момента са слабото място на един от основните транспортни маршрути на Европа и големи кораби и товари от водните пътища на Германия, Белгия и Нидерландия не могат да продължат във Франция, което налага да се прехвърлят по сухоземен път.
Сена-Северна Европа обаче ще е широк 54 метра, или по думите на Жером Дезобри, шеф на борда на създаденото за направата SNEC дружество Société du Canal Seine-Nord Europe, ще е като "преместване от малки пътища на магистрала".
Част от финансирането на проекта идва от Европейския съюз, а останалото е от френските власти. Новият северен канал на Сена трябва да е готов и влязъл в експлоатация през 2030 г.
Преди това обаче има доста работа за вършене. Каналът ще има няколко големи структури - 6 шлюза, три акведукта - два над магистрали и един над река Сом.
Ще се наложи да се пренасочи река, а в райони със защитени влажни зони каналът ще бъде повдигнат. Да не забравяме и изкопаването и преместването на останките на стотици загинали по тези земи, когато районът е бил част от Западния фронт през Първата световна война.
Това обяснява защо за появата на по-голям канал се говори още преди 50 г., но без старт на проекта. Той започва да се задвижва чак през 2013 г., когато ЕС дава рамо и обещава финансиране, а след известни колебания и френските власти започват да задвижват проекта. Строежът вече е започнал.
Той включва доста интересни и сложни решения. Един от шлюзовете ще е висок колкото 10-етажна сграда и при изпускането на вода ще освобождава количество колкото за басейн с олимпийски размери за 30 секунди.
"Проектът беше особено предизвикателен заради размера - над 107 км, с 60 моста, три акведукта и 700 хектара защитени природни площи", споделя пред Си Ен Ен Филип Бурдон, директор на компанията, която консултира проекта - Arcadis.
За да няма щети за екосистемата и земеделските земи, за канала няма да се ползват подземни води, а само такива от река Оаз. Те ще се съхраняват в резервоар с капацитет 14 куб. м.
Самата река пък се отклонява от коритото си за разстояние от 4 км., за да може оттам да мине каналът, което пък променя екосистемата. За да се компенсира, изчезващите с реката влажни зони и изсечените за канала гори ще бъдат възобновени на други места.
За част от природните зони пък е намерено друго решение - каналът ще мине над тях. Инженерният подвиг ще представлява дълъг 1,3 км плавателен мост, който ще повдигне канала на 30 метра над защитената влажна зона в долината на река Сом.
Каналът ще спести доста въглеродни емисии, поемайки товари от камионите по пътищата. Очакванията са магистралите да бъдат освободени от 760 000 камиона годишно, а превозът по вода да произвежда три пъти по-малко CO2 от този по шосетата.
Дори и този довод обаче не се харесва за някои екологични организации.
"Проектът не е разработен с екологична цел, той цели икономически растеж", коментират от групата Extinction Rebellion, която е сред организациите, които се противопоставят на появата на новия канал.
Според тях природните зони, които ще се изграждат, за да се компенсират унищожените заради проекта, не са достатъчни. Оттам не вярват и в спада на емисиите, тъй като на магистралите ще се освободи място за още камиони.
Природозащитниците се съмняват и че каналът ще се използва достатъчно и появата му ще е просто ненужно разрушаване на природата.
Още по-чувствителна обаче е частта с войниците. Каналът минава през земи, които са исторически бойни полета и ще се наложи да се разкопават и местят телесни останки.
"100 000 войници от Първата световна война още лежат в тези земи - в полетата, под села и градове по Западния фронт", обяснява Клер Хортън, директор на Комисията за военните гробове на страните от британската общност.
Според нея този проект позволява рядката възможност да се открият останките на някои от тези войници.
Каналът ще преминава край градовете Перон и Камбре, където са се водили боеве, и е възможно да се открият стотици тела на загинали войници.
Ако това стане, останките ще бъдат транспортирани и специалистите ще опитат да ги идентифицират, включително с ДНК тестове, макар че е малко вероятно да успеят.
Британското военно гробище в Па-де-Кале ще бъде разширено и ще бъде осигурено място за 1200 гроба, включително за телата, които се очаква да бъдат открити при строежа на канала.
