Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Заради тях се случи Съединението

Кои са водещите личности зад Съединението на България
Захарий Стоянов е не само известен писател, журналист и революционер от Априлското въстание, но и моторът зад осъществяването на Съединението. Като председател на БТЦРК и той е главният организатор на обединението на Княжество България и Източна Румелия. Снимка: Wikimedia Commons
Захарий Стоянов е не само известен писател, журналист и революционер от Априлското въстание, но и моторът зад осъществяването на Съединението. Като председател на БТЦРК и той е главният организатор на обединението на Княжество България и Източна Румелия.
Драган Цанков е сред първите дейци за обединението на България. В началото на 1879 г. той е сред организаторите на Централния комитет за Южна България, занимаващ се с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества. Това става под ръководството на временните руски власти.
Константин Величков е друг от организаторите на Централния комитет за Южна България. Именно на него е поверена организацията на "гимнастическите дружества". Той е сред политиците в Източна Румелия, водач на крайното крило на Народната партия (съединисти).
В края на 1878 г. Стефан Стамболов е един от учредителите търновския комитет "Единство", който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили на Берлинския конгрес. Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на въоръжената борба за освобождаване на Македония. Като деец на Либералната партия и член на парламента Стамболов взема участие в съединистката акция от пролетта на 1880 г. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на Княжество България и Източна Румелия. Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 г. Стамболов е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението, обявено в Пловдив от източнорумелийски офицери и дейци на Българския таен централен революционен комитет. Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му. След избухването на Сръбско-българската война се записва за доброволец в армията. Снимка: Wikimedia Commons
В края на 1878 г. Стефан Стамболов е един от учредителите търновския комитет "Единство", който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили на Берлинския конгрес. Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на въоръжената борба за освобождаване на Македония. Като деец на Либералната партия и член на парламента Стамболов взема участие в съединистката акция от пролетта на 1880 г. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на Княжество България и Източна Румелия. Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 г. Стамболов е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението, обявено в Пловдив от източнорумелийски офицери и дейци на Българския таен централен революционен комитет. Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му. След избухването на Сръбско-българската война се записва за доброволец в армията.
Данаил Николаев е майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма на част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На същия ден е издадена прокламация на БТЦРК за създаване на временно правителство на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев. Заема длъжността главнокомандващ Източнорумелийската милиция. През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5–7 ноември 1885 г.) – Западния корпус. Командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден "За храброст" II степен и повишен в звание полковник, като по този начин става първият полковник от българската армия.
Сава Атанасов Муткуров е български офицер, който след Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия. Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му. По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември.
Продан Тишков Проданов (Чардафон) е един от опълченците от Руско-Турската война, който активно участва и в съединисткото движение. Сержант-майор в милицията на Източна Румелия. Ръководител на комитета на БТЦРК в с. Голямо Конаре. На 5 септември свиква резервистите, които арестуват пловдивския префект П. Димитров, и провъзгласява Съединението.
Костадин (Коста) Атанасов Паница е член на комитета и след избухването на Кресненско-Разложкото въстание е кредитиран от комитета да събира пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие. След потушаването на въстанието през май 1879 г. Паница е назначен на служба във военната милиция на Източна Румелия. Активен участник в извършването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885) командва с голям успех Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци от Македония, и печели голяма популярност сред македонската емиграция.
Димитър Ризов е част от вълната либерали емигранти в източнорумелийската столица Пловдив, където активно участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението на областта с Княжество България. От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.
Георги Иванов Странски е сред водещите лица в БТЦРК. След преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.
Иван Стоянович е сред основателите на БТЦРК, съратник на Захари Стоянов, участник в съединисткото движение, един от основателите на фонда за издаване на вестник "Борба" – Пловдив. Той е този, който първи по телеграфа съобщава за Съединението на България. Назначен от Временното правителство в Пловдив за Управител на пощите и телеграфите в Южна България. По време на Сръбско-българската война е част от квартира на армията.
Княз Александър I Батенберг приема да подкрепи Съединението на България въпреки сериозните негативни настроения сред Великите сили. На 8 септември 1885 г. той пристига в Търново, където издава манифест, с който обявява, че приема Съединението.
Коста Паница, Захраий Стоянов и Димитър Ризов, Фотография на Димитър Кавра

Съединението на България едва ли би било възможно без усилията на всички онези видни българи, които си поставят за цел изпълнението на националния идеал.

Още от 1879 г. и възникването на всички клубове "Единство", които имат за цел да освободят Македония, Беломоска и Одринска Тракия от османска власт, да обединят Княжество България и Източна Румелия, та до военачалниците, водили сраженията срещу сръбската армия, оспорваща Съединението.

Зад координираните действия на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) стоят усилията на много значими личности от българската история, които си заслужава да бъдат запомнени.

Някои от тях сме включили в нашата галерия.

Най-четените