От години Египет мами туристите не само с пирамидите и Сфинкса си, но и с плажовете си със ситен блед пясък и лазурносини води. Да отвориш хотелски комплекс на първа линия звучи като шестица от тотото, че и по-хубаво, защото изплащането не е еднократно.
Така разсъждава и бизнесменът Али Халил в средата на 90-те години на миналия век.
Халил планира да построи на полуостров Синай невиждано мащабен СПА курорт.
Предприемачът си представя няколко различни по големина басейна, водни атракции по плажа, СПА процедури за заможните посетители.
От пясъците на полуострова започват да изникват арматури, а впоследствие и бетонни стени - на един голям хотел и няколко малки частни вили. Оформен е и основният басейн и, както се полага, е облицован в красиви сини плочки.
Постепенно наоколо се появяват и други бетонни колоси, които така и не стигат дори до дограма за прозорците, а какво остава за планираното луксозно обзавеждане.
Цяла пясъчна ивица от над 200 километра е заета от постройки, образуващи курорт-призрак, така и не посрещнал своите посетители.
Само сложната архитектура на хотелите и вилите подсказва, че това е трябвало да бъде нещо уникално и невиждано за Египет.
Курортът на Синай не само не се случва, а и унищожава невероятната гледка на полуострова.
Местите бедуини са съкрушени.
За QZ един от тях си припомня как приютявал в палатките си туристи, тръгнали само с по една раница на гърба си за 10 долара на вечер. Много от гостите се радвали на дивата пустош, на водата и на това да се излежават цял ден не на скъпи шезлонги, а директно на пясъка.
Само че в развитието на региона се наливат не само частни, но и държавни пари.
Кайро създава целенасочен Национален проект за развитие на Синай и отделя солидни средства, за да замени бедуинските палатки с модерни хотели.
Към полуострова са построени два нови моста, които да улесняват придвижването, обмисля се и чисто ново летище, което да се превърне в транспортен хъб.
Серия от атаки от страна на Ал Кайда през 2004 г. рязко слагат край на синайската мечта.
Крехкият мир между Египет и Израел се пропуква и инвестициите секват.
Кайро не знае какво да прави с бетонните скелети, които стърчат по синайското крайбрежие. Да се разрушат би било скъпо, да се търсят инвеститори в толкова смутен район е невъзможно. Затова постройките са изоставени да стърчат от пясъците и да напомнят за провалилия се проект.
Въпреки това Египет не губи надеждата, че този регион ще се съживи в близко или по-далечно бъдеще.
Синайският полуостров предлага спокойствие, каквото популярните дестинации като Хургада отдавна не дават на туристите си. Така че може и да не е изключено хотелите с имена като "Палатът на султана" и "Синдбад" все пак един ден да посрещнат гости.
Или пък поне да послужат за декор на постапокалиптичен филм.
