Тя се съдържа дори и в плодовете, зеленчуците, ядките и млечните продукти. Захарта в естествения си вид е навсякъде около нас и я приемаме ежедневно, без изобщо да се замисляме за това.
Но когато посегнем към еднаквите по размер бели кристалчета, за да подсладим кафето си например, е добре да се замислим какво точно даваме на организма си.
Да, бихте си казали, че една две лъжички на ден са нищо работа и може би ще сте прави, ако това беше истина. Всъщност през целия ден вие приемате много повече бяла захар, отколкото предполагате.
Замислете се за няколкото парченца шоколад, които изядохте в офиса, за двете чаши газирана напитка на обяд и "здравословния" плодов скок от кутия, правещ компания на следобедното ви кафе. Дори не сме стигнали до вечерята, където дресингът, купен от близкия супермакрет, ще бъде излят върху салатата, пълна с витамини и ще остави у вас лъжливото усещането, че днес не сте яли почти нищо сладко.
Да, но не. Рафинираната захар или така наречените чисти захари се намират в почти всяка обработена храна, а доказателството за това е отпечатано на опаковката. Обикновено след приема им се чувстваме бодри, енергични и с приповдигнато настроение. Не след дълго обаче настъпва истински обрат и първоначалната екзалтация преминава в другата крайност - спад на енергията, раздразнителност, меланхолия.
Обяснението за тази реакция на организма е просто и се съдържа в няколко последователни процеса.
Чистите захари се добиват по химичен път, тъй като не съществуват в природата. Плодовете например освен захари съдържат още витамини, фибри и други микроелементи, които помагат на организма да усвои естествената захар по-лесно. При захарозата обаче (извлечените по изкуствен начин чисти захари от растенията, най-вече от захарната тръстика) тези допълнителни елементи липсват.
Така, за да усвои неестественият продукт, тялото започва да черпи от своите хранителни запаси, което увеличава риска от дефицит на някои важни микроелементи.
Да вземем за пример калция, намиращ се главно в костната система и зъбите. При висока консумация на рафинирана захар има голяма опасност костите да станат чупливи, а зъбите - да станат слаби и уязвими, защото организмът ще извлича калция, за да може да успее да я преработи.
Но не само това са рисковете от преяждане с чисти захари.
Известно е, че те повишават изключително кръвната захар, а за компенсация панкреасът започва да отделя хормона инсулин. Тъй като процесът се случва бързо, нивата ѝ спадат под нормата и оттук идва скоростно преминаваме от чувство на екзалтация и прилив на енергия в минорни състояния и усещане за умора.
От своя страна тези резки промени на кръвната захар могат да доведат до разстройство на нервната система, чиито последствия се отразяват на защитната функция на организма - имунитетът.
Ако това се случи вече е ясно, че ставаме по-податливи на различни заболявания. Съществуват и други научно доказани теории, произтичащи от невъзможността на тялото да преработи чистите захари. Процесът води до тежки болести като артрит, множествена склероза, депресия, диабет, сърдечно-съдови проблеми, дори слепота.
Всичко това звучи някак стряскащо, но никога не е късно да обърнем внимание на здравето си. В днешно време има толкова много заместители на бялата захар, които я наподобяват силно както на външен вид, така и на вкус. Можем да използваме дори сладостта на някои плодове, като фурми и банани, за да ограничим захарта в домашните сладкиши. А защо не и някои естествено придобити сиропи?
Ето няколко предложения, с които да се сбогувате с вредните бели кристалчета.
Стевия
В последните години тази растителна алтернатива на рафинираната захар набира все по-голяма популярност. Стевията е известна със свойствата си да регулира нивата на кръвната захар и дори да помага при редуциране на теглото. Причината за това е, че не съдържа въглехидрати и калории за разлика от обикновените бели кристалчета.
Стевията обаче е и 300 пъти по-сладка, така че количеството, което бихте използвали за кафето или сладкишите вкъщи, ще е значително по-малко. За приемер - ½ чаена лъжичка от растителния подсладител се равнява на чаена чаша рафинирана захар, така че внимавайте.
Освен това стевията има леко горчив вкус и ако прекалите с нея, със сигурност ще го усетите и няма да ви стане особено приятно.
Ксилитол
Ксилитолът е захарен алкохол, който на външен вид доста наподобява обикновената бяла захар. Заради ниското си съдържание на въглехидрати и калории обаче той е предпочитан заместител в много нисковъглехидратни диети, както и при хора, които искат да намалят теглото си.
Този така наречен естествен подсладител (все още е спорно дали наистина е така заради процеса на извличането му) е известен още под наименованието брезова захар, тъй като се съдържа в кората на дървото бреза. Тя е напълно безопасна за диабетици и за разлика от бялата захар е безвредна за устната кухина.
Мярката на ксилитола при готвене се равнява 1:1 с обикновената захар, но не прекалявайте, защото може да доведе до проблеми с храносмилателната система.
Агаве
Това подобно на кактус растение се използва за направата на текила, но не, с нея не може да подсладите кафето си сутрин (или поне не официално).
Освен алкохол, от агавето се произвежда и сладък сироп, който силно наподобява меда. На вкус е по-сладък и по-калоричен от обикновената рафинирана захар и е с високо съдържание на фруктоза, което не го нарежда сред челните места на здравословните алтернативи.
Това обаче изобщо не означава, че излиза от класацията, тъй като ниският му гликемичен индекс го прави подходящ за регулиране на нивата на кръвната захар и добра причина да му обърнем внимание.
Често сиропът от агаве се използва като топинг за плодови салати, палачинки и други сладки тестени изделия. Ако го използвате в рецепта, добре преценете какво да бъде количеството му.
Все пак никой не обича да му горчи от сладост, нали?
