Знаем какво умеем да работим и как да го работим, знаем къде да си търсим работа и как да си я търсим, знаем, че няма шанс да останем без работа. И когато изведнъж пазарната ситуация се промени и се наложи да си търсим нова работа, оставаме фрустрирани.
Диагнозата...
През годините сме залягали сериозно над книгите. Били сме в гимназия, обикновено със задълбочено изучаване на западен език или пък профилирани в специалност с бъдеще. После са ни приели в университет, където сме завършили бакалавърска, а в последствие и магистърска степен, понякога и докторска. Правили сме специализации и стажове, ходили сме на курсове и семинари.
Подготвили сме се за едно спокойно и сигурно бъдеще, защото сме се изградили професионално. Защото сме мотивирани, непрекъснато търсещи нови предизвикателства. И смятаме, че инвестицията в нас самите ще даде своите плодове, когато отидем на трудовия пазар.
„Учи мамо, за да не работиш!”
Лошото е, че това взе да се реализира с пълна сила. Учиш, учиш и накрая буквално не работиш. Това е ситуацията в момента. Малко са свободните позиции за квалифицираните, а тези, които се обявяват в публичното пространство често са фиктивно присъстващи. Така на квалифицираните им се налага да работят нещо, което освен че няма нищо общо със специалността им, им е и безкрайно безинтересно. Но се налага, защото е единствената алтернатива.
Обаче преди да се стигне до сегашното безумие, през годините сме си бачкали активно. Не сме оставали дори за месец без работа. Впоследствие обаче дали поради т.нар. криза или не, оставаме без работа, най-често поради съкращение на щата. Казваме си „Горе главата - толкова контакти имам”. Ей, сега ще врътна два-три телефона и съм в джаза. Такаааа.... ”ми то сегааааа, няма как”. „Търсехме преди месец, ама вече наехме човек”. „Ееее, що не звънна преди два месеца”. „Оххх, съкратихме щата, знаеш как е, криза!”. „Обади ми се пак есента и ще видим”.
Ок. Продължаваме през интернет. По зададени критерии откриваме позиции, на които отговаряме на 200 не, ами на 500%. „Ето, бе, кво само се оплакват, че нямало работа”. Пускаме CV-та и настава едно велико чакане в стил „да падне тавана”, защото пускайки автобиография не знаем къде отива то - нейде във виртуалното пространство, в нечия поща или нечий спам. И е чист късмет дали някой ще го получи и отвори, а камо ли зачете.
Интервю с работодател
Не щеш ли са те поканили на интервю. Дори понякога има няколко на брой интервюта – първо писмен тест, после устно събеседване. Няма лошо – аз също съм привърженик на този тип избор на служител. В крайна сметка е много важно да се види дали се назначава грамотен човек.
Обикновено интервюто минава много добре, харесали сме се с хората, договорили сме условията на работа и си казваме спокойно: „Супер, там съм!”. „Ще ви се обадим другата седмица!” „Доообре!” Другата седмица обикновено минава в по-другата и в по-по-другата. „Бе я аз да звънна/да им пиша!” Резултат: изключен телефон или най-много отговор от типа: „ами още не сме избрали”.
И така месец, два, три. При избор на вариант имейл обикновено резултатът е „луната спи”. На тва му се вика „обратна връзка” или по-модерното понятие „фийдбек”. Яснота по даден въпрос, какъвто и да е той. Защото все пак сме имали интервю с някой от мениджърите на фирмата и се предполага, че би следвало да са учили или поне да са чували за това понятие и има ли то почва у нас? Е, май няма.
Но и не само у нас
В това също сме се убедили. Международни фирми, стъпили вече или стъпващи на бг пазара, се побългаряват в бизнес комуникацията тутакси. Където има една дума - още от летището. Обаче пък те някак директни хората, не като нас шушумушу, а ти казват: „Извинявайте, но вие защо кандидатствате за тази позиция?”. Ами от немай къде. Вие кандидатствате за работно място, на чиито изисквания отговаряте на 500% - притежавате уменията, които са посочени в обявата, можете да се справите с отговорностите, които се изискват, поради простата причина, че отдавна сте минали по този път, но към момента имате нужда от работа.
„Според мен Вие сте оувъркуолифайд!” – казва работодателят. Може и да съм, но какво от това. Аз си търся работа, кандидатствал съм при вас и ако смятате, че притежавам необходимите качества и сме си стиснали ръцете за условията на работа, защо да не ме вземете?! Ами именно поради тази причина – вие НЕ ставате, защото СТЕ оувъркуолифайд. А ние тука си търсиме друг тип човек.
Не ставаш. Точка
Значи или си неподходящ, защото не отговаряш на изискванията, не си между 20 и 25 години с 10 години стаж в областта, или си с дете и се предполага, че ще искаш да си тръгваш с час по-рано и няма да даваш всичко за работата, или пък си 30-годишна жена, която е възможно скоро да забременее, или пък си твърде възрастен, или искаш много пари, или пък си твърде квалифициран и ще искаш да се развиваш и съответно ще напуснеш. Абе с две думи – не ставаш.
А ти всъщност просто искаш да почнеш работа, на чиито критерии отговаряш и си съгласен с условията на работодателя. Но той пък си търси в буквалния смисъл на думата „служител” – човек, който да му служи, а не да генерира идеи, защото обикновено тези хора са бунтари и може да не се задържат много дълго на това работно място. А работодателят не ги иска такива - той иска „сигурни” хора, които да не знаят много-много.
Лечението...
Адаптация спрямо новата пазарна ситуация. СV-то следва да се премодифицира: да се премахнат всички степени и квалификации, придобити с течение на времето. Също така следва да се премахне владеенето на чужди, и в частност на зааападни езици, или поне да се занижат нивата на владеене - от „отлично” да стане „много добро” и т.н. Стажовете и по-сериозните позиции, на които сте работили, също следва да бъдат елиминирани. Същото се отнася и за компютърните умения – оставате само Уърд и Ексел. Най-много!
И да не направите голямата грешка, която по навик бихте могли да допуснете - да изпратите портфолиото си. Снимката гледайте да е някоя по-неангажираща, да не гледате „строго, но справедливо” тип „бай Ставри, южно изложение”.
Така евентуално би било по-лесно да ви извикат на заветното интервю за работа. Aко можете да премахнете и интелигентния си поглед по време на интервюто, вече бих могла да ви стисна ръката. Защото пазарът към момента би могъл да ви вземе всичко - това, в което вярвате, за което сте се борили през годините и с което се идентифицирате. Но искрата и интелектът в очите, никой не би могъл да ви ги отнеме.
Е няма как, конкуренцията е голяма. Всеки реши, че иска да работи на топло на бюрце, тъй чИ не се оплаквайтИ. В крайна сметка никой не е прекалено квалифициран да държи лопата и да гледа животни. Светът вече няма капацитет (а и нужда) да продължава да намира работа на сульо и пульо в обслужващата сфера. Свиквай
Няма такова нещо „оувъркуолифайд”, поне не и в БГ! По брой университети и дипломи на глава от населението сигурно сме на първо място в галактиката, но реално с уменията ситуацията е катастрофална. Огледайте се в самата фирма, в която работите дали е лесно да намерите някой, които да знаете, че е способен да бъде от полза. Иначе хора с всякакви дипломи с лопата да ги ринеш.... Изключвам разбира се областите "маркетинг" и "реклама", където куцо и сакато се има за специалист
#3 и #4 - очевидно авторката има предвид отношението на работодателите към кандидатстващия. Няма такова животно като свръхквалифициран, но имам доста приятели, на които буквално им отказаха работа с тези думи - "много сте квалифициран за тази позиция" Напълно ясно е, че на пръв поглед няма как да се разбере кой колко е кадърен, независимо от дипломите - това ще го покаже времето. Но когато дори не ти дават шанс да го покажеш, понеже по CV отговаряш на повече изисквания, отколкото се очакват, това вече е тъпо! А лично мен има още нещо, което страшно много ме дразни в доста от обявите - имат специални изисквания за висше образование по специалността, изисквания за години стаж, за един чужд език и втори предимство, за компютърни умения, за какви ли още не неща... И за всичките тези неща обещават атрактивно заплащане! Което, като идеш на интервю, (наскоро в джобса даже директно беше посочено такова) се оказва, че са астрономическите 600 до 800 лева! Т.е. буквално очакват да си доста над квалифициран, а предлагат заплата колкото да не умреш от глад! Че и даже се хвалят, че била атрактивна! Така че според мен обикновено проблема е в предлагащите работа, а не в квалифицирания персонал! В тази криза безработни (или търсещи нова работа) има много - със стаж и квалификации - при един добър подбор винаги можеш да си намериш подходящия човек! Просто за тази цел трябва и да отговориш на изискванията на същия този кандидат!
Гризли Мисля че идеята е друга. При толкова много дипломи на калпак, то почти всеки по дефиниция e свръхквалифициран. Дори без да гледа какво можеш, на работодателя му е ясно, че ако те вземе за тази позиция за теб това е временно и ще избягаш при първа възможност. При масово обяви за сервитьори и работници на автомивка ясно е, че с диплома от Харвард и специализации едикъде си, не си подходящ, дори да си факир в сервирането или надуването на маркуча. Проблема е, че тия дето парадират с безброй дипломи и квалификации в 95% от случаите са пълен въздух. Под това с двете ръце се подписвам! Опитай да помислиш в областта която работиш колко са реално специалистите, които могат да свършат една работа на дела, не на приказки? И ако са толкова много и кадърни, колкото се твърди, защо сме на това дередже?
при условие, че доста читави хора са безработни, мисля, че авторката е доста права, проблемът е, че не си е изложила тезата по-кратко и категорично
Чудя се..... като е толкова "овърклокнат" героя на писанието, за какво му е да работи за някой... Ако някой ти дава заплата, значи си по-прост от него и не му трябваш...Ако си по-умен от Шефа, защо той ти е шеф, а не ти на него??? Изхода е.... като отидеш на интервю за работа искаш процент от печалбата на фирмата , а не заплата
Много правилно са представени нещата в статията. Само че аз съм попадала и на друг тип работодатели. Бях принудена да приема работа, за която се изисква по-ниска квалификация от тази, която имам аз. Работодателят се оказа човек, който търси да наеме много добре образовани хора, задължително с висше и един чужд език поне хора, а насреща им предлага работно време около 9-10 часа, с един почивен ден, работа по празници, осигуряване на МРЗ, без заплащане за допълнително положен труд. За капак беше започнал да дава по 200 лв на две и понякога три седмици, с уговорката "сега ви давам толкова, по-нататък пак". Класика!
Дори и сега има достатъчно работа за висококвалифицирани специалисти.Нещо повече,тъкмо те носят потенциала да измъкнат страната от кризата.Проблемът не е в специалистите,а в техните работодатели. Забогатяли от кражби и незаконни сделки,те бързат да се уредят със свой бизнес,за да си изперат краденото.Но докато са крали,те са затъпяли и за това органически мразят подготвените.
"Оня Дето Го Трият | 06.09.2011 14:18 Гризли Мисля че идеята е друга. При толкова много дипломи на калпак, то почти всеки по дефиниция e свръхквалифициран. Дори без да гледа какво можеш, на работодателя му е ясно, че ако те вземе за тази позиция за теб това е временно и ще избягаш при първа възможност." Оня, това, че имаш диплома за нещо, не те вкарва в графата "свръхквалифициран". Напр. може да имаш диплома за висше, но това не означава, че ще можеш да пишеш грамотно, че ще знаеш чужд език или ще можеш да работиш с компютри. Всъщност точно тези изобщо не са критерий за свръхквалифицираност, това е нещо съвсем нормално, което според мен трябва да го умее всеки на днешно време, дори без висше да е.. Само че обикновено това са стандартните неща, които фигурират в повечето обяви и за което се предполага, че си достатъчно квалифициран... Всичко друго би могло да те вкара в графата "свръхквалифициран", в зависимост от умствения багаж на кифлата, която ще те "интервюира"! А за това, че работодателят ще гледа на теб като на потенциален беглец на друга работа, си е негов проблем! Точно затова написах одеве, че имат една камара изисквания, а обещават "атрактивната сума" от 800 напр.... Те си мислят, че дават ко-о-й знае колко много пари и очакват чудеса за тях. Освен това никой кандидатстващ за работа не говори директно със собственика или управителя на фирмата (в почти всички случаи), т.е. дори няма как да предявиш претенции за заплащане. Т.е. колкото и да си кадърен (с покритие или не, това става ясно много скоро) ти предлагат заплата, която просто ти казва "остани, докато си намериш нещо по-добро". Така че работодателя, ако е доволен от теб и иска да те задържи, може да ти удвои заплатата, например... А не - работиш, не работиш - все толкова! При това положение защо изобщо трябва да се напъваш за фирмата?! Затова щом работодателят има такива изисквания към кандидата, трябва да предложи и съответните условия за нея! И да има индивидуално договаряне - ако си добър, получаваш каквото искаш и не бягаш. Ако си "свръхквалифициран" въздух под налягане - получаваш бюрото по труда или работиш за колкото тези, неквалифицираните...
Гризли Незнам що коментираш само първата част от коментара ми, след като същото казвам и аз във втората... От "Свръхквалифицирани" по диплома у нас не можеш да се разминеш....иди намери някой да разбира в детайли от нещо обаче!
Кефите ме, пичове... що не станете HR-и?
"Но искрата и интелектът в очите, никой не би могъл да ви ги отнеме." - носенето на очила му е майката...
Overqualified в България е все едно sexless в Куба. А бе таково животно нема.
Много сме образовани, ама много! Като знам аз какъв доктор съм, на инженер не ми се ходи. Имам шанса да видя една наистина стегната обр. ситема - разлика от небето до земята. Тия които са се квалифицирали добре дори и след техникума не мрънкат в кафето. Те си имат работа, пазят си я , ТРУДЯТ се , което не е много лесно. Типично за халтавите ХР-и упражнение - усърдно драпане на мъди не им е познато. Ако искате да се тествате колко сте преквалифицирани, и колко ви стиска - пробвайте аутсайд. Щото то не е единствено диплома - болс ту дъ уол има един лаф ;)
@ Mile Manolov Добре си го решил... па и само че те пцуват у форумо, некакви нефели.