Няма друга архитектурна форма, която да описва по-добре 20 век от стъклените небостъргачи. От Манхатън до Москва, хоризонтът на големите световни мегаполиси е набразден от блестящите кули, облицовани със стъклени панели.
Тази архитектура се оказва не само най-практичното решение за гъсто населените градове, но и своеобразен символ на прогреса.
По всичко личи, че интересът към лъскавите фасади ще продължи да съществува и през следващото столетие. Източните градове като Дубай и Шънджън продължават тенденцията за издигане на стъклени кули с неумолима скорост.
В същото време, някои от най-известните архитекти и градоустройствени специалисти започнаха да говорят публично против злоупотребата с материала и да критикуват въздействието на стъклените структури върху градската среда.
Инвеститорите в недвижими имоти предпочитат да строят сгради с прозорци от пода до тавана, с изобилна естествена светлина и зашеметяващи гледки, за да могат да привличат платежоспособни наематели.
Каква обаче е ползата за всички останали обитатели на големите градове?
Един от основните въпроси е свързан с растящите притеснения за устойчивостта на стъклените кули - като се има предвид способността им да задържат горещината през лятото и да отделят топлина, когато навън е студено.
Масовото разпространение на стъклени небостъргачи идва в резултат от следвоенните подобрения в технологията за обработка на стъкло. Благодарение на тях става възможно бързото фабрично производство на големи панели с еднакви размери. Недостатъците от гледна точка на енергийната ефективност нямат толкова голямо значение - по това време климатизирането на сградите е достатъчно евтино и достъпно.
Колкото повече се увеличават разходите (не само финансовите, но и екологичните) за поддръжката на стъклените сгради, толкова повече се променя мнението на архитектите за материалите. Според данни на ООН, 40% от световното потребление на енергия и близо 1/3 от емисиите парникови газове се дължат на големите сгради.
Британският архитект Кен Шатълуърт, известен като създател на лондонския небостъргач "The Gherkin", открито критикува стъклото, което до преди години използваше с размах.
"За мен стъклото е символ на сградите, които поглъщат огромно количество енергия. Трябва да се насочим към много по-енергийно ефективна среда, за да се опитаме да пестим ресурсите си", казва той. "В известен смисъл, това трябва да се превърне в манифест за архитектите".
Технологията за сградостроене със стъкло преживява голям напредък на фона на 50-те години на ХХ век, когато в САЩ започват да се появяват първите стъклени кули.
Използването на допълнителен външен слой, тонирането и въвеждането на двойните стъклопакети помагат за ограничаването на топлинните загуби, които са един от най-големите проблеми на модерните небостъргачи. Според Кен Шатълуърт обаче тези подобрения не са достатъчни, сами по себе си.
"Мисля, че индустрията за стъклопроизводство трябва да вложи много повече усилия в посока на по-добри термални характеристики. Но виждам, че са достигнали до момент, в който се оказват неспособни да постигнат по-сериозен напредък от технологична гледна точка", казва той.
Разбира се, мнението на Шатълуърт не се споделя от Бертран Казес, генерален секретар на Търговската асоциация на производителите на стъкло в Европа. Той твърди, че вече съществуват достатъчно ефективни нови технологии - например вграждането на фотоволтаични клетки в стъклените панели, които могат да произвеждат електроенергия от слънчевата светлина.
"Архитектите, особено онези, които са работили по знаковите сгради, имат ключова роля за въвеждането на адекватни решения, гарантиращи бъдещето на сгради с висока енергийна ефективност и нулеви вредни емисии", коментира той. "Те би трябвало да работят в тясно сътрудничество не само със строителите, но и с производителите на фасади и със стъкларската индустрия".
Някои от критиците на стъклените небостъргачи оспорват целия смисъл на съществуването им - с или без технологични подобрения. Те смятат, че стъклените сгради са потенциално вредни за градовете и жителите им. И не са съвсем далеч от истината. Само на 400 метра от "The Gherkin" на Шатълуърт се издига т.нар. "Уоки Токи" на "Фенчърч стрийт" в Лондон, чиято стъклена фасада трябваше да бъде допълнително затъмнена, тъй като отразената в нея слънчева светлина почти стопи паркирана наблизо кола.
Дори да приемем, че става дума за инцидентен случай - факт е, че стъклените небостъргачи оказват сериозно влияние върху публичните пространства и поведението на пешеходците, казва критикът Джъстин Дейвидсън. Той изнася лекция на събитие на TED, в която защитава тезата си, че небостъргачите превръщат градовете в студени и отблъскващи пространства.
"Ансамблите от стъклени кули съдържат надменност към гражданските и комуналните аспекти на живота в градска среда. Те са предназначени предимно за обогатяването на собствениците и наемателите си, не толкова за живота на онези от нас, които сме принудени да се движим в пространствата между небостъргачите".
Плоските стъклени панели, които се подменят лесно и практически правят фасадите вечни, са много по-евтини от алтернативните материали за строителство. Когато са изпълнени адекватно, могат да се превърнат във впечатляващи полета за игра на сенки и светлина, казва архитектът Алан Ричи.
"Ако изграждането на тези сгради е достатъчно добре обмислено, аз нямам никакви проблеми със стъклото", коментира той. В момента екипът му работи по нова сграда в Ню Йорк, чиито панели могат да се накланят и обръщат навътре и навън.
"Опитваме се да придадем профил на сградата, не просто да създадем огромна плоска фасада. Така се получава по-видима текстура, с линии от сенки", допълва Ричи.
Той също има критики към начина, по който стъклото се използва най-често в строителството.
"Модерните сгради се строят така, че в крайна сметка стават трудно различими. В панелите няма никаква артикулация. От гледна точка на дизайна, мисля, че трябва да спрем с изграждането на прости стъклени кутии".
Нито Ричи, нито Шатълуърт се обявяват против стъклото само по себе си. И двамата са убедени, че материалът ще продължи да се използва още дълго. Но в същото време призовават за малко по-сдържан подход, при който стъклото да се използва в съчетание с метал или гранит.
"Не казвам, че трябва да строим без прозорци. Но ако днес трябваше да направя дизайна на Gherkin, щях да използвам повече затъмнения и много по-адаптивна външна облицовка", казва създателят на прословутия лондонски небостъргач.
По думите му - подобренията в дизайна не биха попречили на възможността да се работи на естествена слънчева светлина.
Той дава за пример новата сграда, която беше открита на площад "Броудгейт" 5 - само 35% от фасадата й е изпълнена от стъкло, а останалите 65% са солидни топлоизолирани железни панели, които ограничават въглеродните емисии, отделяни за отоплението на сградата.
"Има смисъл да използваме стъкло, ако искаме красива гледка. Има смисъл да го използваме на високо, за да позволяваме на слънчевите лъчи да влизат безпрепятствено. Но няма никакъв смисъл да слагаме стъкло на ниските етажи, където няма видимост, а проникването на естествена светлина е ограничено. Всичко е въпрос на разумен подход", казва Кен Шатълуърт.
