Когато преди двайсетина година започнах да пътувам из Норвегия и да опознавам нравите в страната, едно от първите неща, които ме впечатлиха, бяха децата. Но не понеже бяха русички и милички като от ретро реклама за кока-кола, нито пък защото в пети клас вече носеха 38-ми номер маратонки. Челюстта ми се откачи от почуда, когато видях колко са разлигавени.
Гледката на хлапета, които се влачат по корем по улицата, ядат камъни, сополи и дървени стърготини, тичат само по гащи и гумени ботуши на минус десет градуса и ритат с всичка сила седалката пред тяхната в автобуса е съвсем обичайна.
Децата са си деца навсякъде и, ако бъдат оставени без контрол, са в състояние да сринат до основи дори Айфеловата кула. Да, това е така, но за мен беше загадка защо в "големите" в Норвегия не правят дори минимални опити да застанат на пътя на деструктивната им мощ и да им се скарат. И после разбрах.
Официалната версия е, че при възпитанието на децата не само в Норвегия, но в скандинавските държави по принцип, се гледа дори на двегодишното хлапе като на индивид, който трябва да бъде оставен сам да усъвършенства преценката си за нещата, на които е способен.
Този лежерен подход при поемането на риск изглежда като родителско безхаберие в очите на чужденците. Скандинавците обаче обличат това в други думи.
Ние, казват те, даваме свобода на децата си да опознават света, който ги заобикаля.
Има обаче и една друга, по-завоалирана и далеч по-мрачна причина, която стои зад наглед разхайтеното възпитание на малките.
Родителите просто не смеят да повишат тон или, не дай си Боже, да изпаднат в такъв афект, че да изгубят контрол и да дръпнат ухото на отрочето си.
А не смеят заради скандално нашумялата през последните години Агенция за закрила на детето (Barnevernet), която проверява всеки подаден сигнал почти моментално. Ще кажете, много хубаво, че точно тази институция им работи на хората, имайки предвид фрапантните случаи на насилие над деца в нашата страна напоследък.
Да, дейността на службата щеше да е достoйна за адмирации, ако обаче не поставяше под общия знаменател на "нарушение" както блудството, така и миенето на чинии като форма за наказание при ненаписана домашна.
Бомбата избухна през пролетта на 2016-та, когато държавата отне и петте деца на възраст между 3 месеца и 9 години на младо семейство заради подозрения, че им били налагани физически наказания.
Иначе казано, хлапетата получавали по някое и друго шамарче, ако сторят някоя сериозна беля. Акцията се развила в рамките само на няколко часа. Един ден двете най-големи момиченца изобщо не се прибрали от училище, защото били отведени от социалните служители още преди голямото междучасие. По-късно същия ден два черни автомобила със затъмнени стъкла спрели пред дома на компютърния специалист от Румъния Мариус и норвежката му съпруга Рут, медицинска сестра по професия, и насила извели другите три по-малки деца, без да дават каквито и да е обяснения на паникьосаните родители.
Случаят предизвика голям отзвук не само в Норвегия, но и в Европа. Последваха серия от протести, а осем случая на деца, буквално отвлечени от дома им от служители на Агенцията, бяха представени за изслушване пред Европейския съд за човешки права в Страсбург.
През 2011-та властите отнемат децата на индийско семейство, защото позволявали на децата да се хранят с ръце, а най-малките спели в едно легло на родителите си.
Заради подобен случай, само че в семейство с родители от чешки произход, неотдавна избухна дипломатически скандал между Норвегия и Чешката Република. През същата година Агенцията отнема децата на семейство чешки емигранти.
Заради храносмилателни проблеми вследствие на вродено заболяване едното дете изостава в растежа. От детската градина неглижират както медицинския случай на Денис, така и факта, че по-малкия му брат Давид е тормозен от другите деца и често се прибира вкъщи със счупени очила или посинен от бой.
Вместо да препоръчат консултация с медицински лица и психотерапевти, от детската градина сигнализиарат Агенцията за сексуално насилие срещу двете деца от страна на бащата, защото... Ами просто защото така им се е сторило!
Държавата моментално извежда децата от семейното жилище и ги предоставя на грижите на приемни родители. Майката и бащата на Денис и Давид попадат в съдебен и бюрократичен ад.
Разбира се, има и случаи, в които става въпрос за реално насилие от страна на родителите, в резултат на което децата им са били отнети. Но между 2008 и 2017 година около 80% от регистрираните случаи на изведени от дома им деца НЕ включват домашно насилие, нито пък заплаха за развитието им от друг характер като, например, алкохолизъм или различни форми на наркомании.
Вместо това най-често цитираната причина е..."липса на родителски умения". А в тази графа влизат всякакъв вид "неумения" - от твърде напредналата възраст на някой от родителите до безумни обвинения от рода на това, че "бащата е твърде простоват".
Учени, криминолози и юристи недоумяват какво се случва. Те твърдят, че в страната се извършва безнаказан "погром над семейството".
На практика всеки може да звънне в Агенцията за закрила на детето, да се закълне, че е станал свидетел как майката удря шамар на детето си или бащата го целува по устата. Приемането на анонимни сигнали стимулира доносничеството.
Докато правех проучването за тази статия, се срещнах с приятелка, която десетина години живя в Норвегия преди да реши да се прибере в България с малолетния си син.
Тя ми разказа за нашумял в социалните мрежи случай на майка, на която отнели детето, понеже някаква докторка установила при рутинен преглед занижени нива на витамин Б12 в кръвта му. Нямаше как да не се запитам: Какво следва? Спира един ден черен джип пред къщата ти и двама души с физиономията на Ханибал Лектър и еднакви сиви костюми влизат и ти взима детето, понеже загрижен съсед e видял предния ден как го биеш... на шах.
И кво? Какво ни казва статията? Колко сме напред, щото шамарим децата? Колко са зле в Норвегия? Аз пък как не видях едно лазещо, по гащи и ботуши дете да яде камъни със сополи, на улицата, в студа? Несериозно, господа съдебни заседатели... Статията щеше да има смисъл ако ние имахме поне малко подобен проблем. Но ние нямаме. Нашите комисии и бюрократи работят точно в обратната посока. Деца умират и биват убивани бавно и бързо от родителите си, без да има кой дори да погледне в тяхната посока. Обаче видите ли, ако институциите заработят много, гледайте какво може да стане - банди лигавета сриват Паметника на съветската армия. Няма страшно, спете спокойно родители-насилници, скоро това няма да се случи. А и статия в стила една жена дето била там и видяла една друга жена дето чула нещо... Преразказани някакви случаи, без подробности, само извадка от фактите насочващи към тезата на автора. То и д-р Димитров защитаваше спящото семейство с голи ръце и случайно паднал пистолет, ама кво стана накрая? Да, няма система създадена от човека, която да е на сто процента ефективна и безгрешна, глупостта е присъща на всички, а най-вече на бюрократите. Но хайде да си гледаме нашата цъфнала и вързала страна, пък акъл и оценки да раздаваме мааалко като има на какво да стъпим. Нъл тъй, Вуче? Щото сичката Мара втасала, та норвежките сополанковци подбрала...
Инспекторе от ФБР, с идиоти не си струва да се занимава човек, както и да им чете глупостите, но на теб по изключение ще препоръчам да се заинтересуваш защо комитетът на ООН по човешките права обяви Норвегия за неблагонадеждна държава, и понижи статусът и от позиция А в позиция Б, което на практика я изравнява със страните от третия свят. Беше в края на 2012-та година. Това решение лишава Норвегия от участие в наблюдателни съвети и органи по въпросите на човешките права към ООН. Намери си и статията на "Моргенбладет" от 29.11.2012 г. и виж какво пише в нея. Не е толкова трудна задача дори за идиот!
Госпожа Вуче, няма такова нещо като "шамарче". Има "шамар", който е насилие. Насилието е крайна безпомощност да изложиш тезата си убедително и това важи и за възрастните, и за децата. Когато не можете да убедите колегата си, че не е прав, вие не го шамарите. Същото е и с децата, но понеже са малки и безпомощни и са си "мои", някои хора си го позволяват. Това не го прави редно. Намирам за крайно обезпокоително също така децата да спят системно в едно легло с родителите си, а какво остава за няколко деца. Wrong on so many levels.
Факт е, че норвежката Закрила на детето не работи както трябва и за това свидетелства големият обществен дебат в страната. Както виждам, авторката цитира някои от най-нашумелите случаи на "грешките" на Агенцията, които в Норвегия се обсъждаха по медиите. Изкушавам се да прибавя още един случай. Миналата година едно семейство се принуди да емигрира в Полша поради заплахата да изгубят децата си. Майката била бавно развиваща се. Според тях. Без да поискат освидетелстване от специалисти. От друга страна Агнецията бездейства в много случаи, когато би трябвало да се намеси. Когато например сомалийски семейства пращат децата си за по цяла година в коран-училища в Сомалия, където ги наказват с бой и затвор, ако не се държат като примерни мюсюлмани и където целенасочено им промиват мозъците. Когато се върнат, тези деца не само че са изостанали от съучениците си с учебния материал, но и в езиково отношение. Темата е голяма и много притеснителна за Норвегия. Не е много приятно когато в Румъния има демонстрации против една чужда държавна институция или когато по литовската телевизия да говорят, че норвежците крадат бели деца, за да си подобрят генофонда... Може и да не е вярно, може и да става въпрос за отделни случаи, но иди после обяснявай, че нямаш сестра... ;)
ОБИКНОВЕНА ЛЕВИЧАРСКА ПОЛИТКОРЕКТНОСТ Задачата е първо да се разбие семейството, а после всичко по реда си, докато рухне омразното буржоазно общество. Учителят (Маркузе) би бил много щастлив, ако можеше да види тържеството на своите идеи... А иначе скандинавците са ускорено детенериращи изроди...
И У НАС МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ ЕДИН ДЕН Тази тоталитарна идеология е плъзнала по целия свят: феминистки, вегани, мултикултуралисти, ЛГБТ и всякаква левичарска сган. А у нас има вече такива групички и достатъчно дегенерати, вижте ги по-долу, FBI-идиота, например...
Интересна статия само дето заглавието е тотално подвеждащо иначе е доста информативно.
Понеже е уикенд и го няма деосвин да ни поучава от служебния компютър на Америка за България, мястото му заема другият обитател на остров Утопия - кенчето. Който не е изял нито един шамар през живота си и не пипа с пръст децата си, ако има такива. Остава и някой да му повярва. Утоплениците пищят против насилието и длегантно пропускат факта, че нищо на тоя свят не става без насилие или ако щете принуда. Когато не можеш да убедиш подчинения си, че не е прав, го шамаросваш с лишаване от бонус или го нокаутираш с уволнение. Утоплениците приемат това, но са готови да ти отнемат детето, ако му забраниш да гледа телевизия, преди да си е написало домашните. Това не е ли насилие? Не е ли насилие да караш детето на училище? Ами то може да израстне по-щастливо, ако си остане просто. Англичаните имат поговорка Ignorance is bliss. Невежеството е блаженство. Което се потвърждава и от премъдрия цар Соломон: "Умножаваш знанието, умножаваш печалите". И това насилие се упражнява от всички правителства по света и у нас, с изключение, може би, на дивите талибани. Тук островитяните се измъкват с "Насилието МИ е много по-добро от насилието ТИ", което не е нищо друго освен болшевишкият принцип на насилието на добрата класа над лошата. Само дето въпросът кои са добрите и кои лошите е висящ. Вучето е посгъстила боите, но тенденцията е налице, и не само в Норвегия. Макар, че маршрутите ми не включват много срещи с деца, и аз съм виждал диви и истерични деца. Всяка добра идея, когато се доведе до крайност води до абсурд. И това е неминуемо, когато се даде безапелационна власт с нулева отговорност на дребни душици, които нямат друг начин да начешат егото си. А агенциите за принуда привличат като магнит такива душици. Едни отнемат дете, бито на несе сърди човече, други свалят струните на цигулка в самолет. И много често се провалят с трясък при случаи на истинско насилие. Вж многобройните новини за жестоко малтретирани деца и взривени самолети.
"Когато не можеш да убедиш подчинения си, че не е прав, го шамаросваш с лишаване от бонус или го нокаутираш с уволнение." - сам без да искаш потвърждаваш тезата ми. Не шамариш буквално никого, не играе пръчката, но играе морковът. Както виждаш, никъде не съм казал "Не наказвай детето", казах "Не упражнявай физическо насилие", защото то е унизително и травмиращо. Можеш да покажеш съвсем адекватно какво е правилно и какво - не е, без да издевателстваш над някой, който не може да ти отвърне и грам.
"Както виждаш, никъде не съм казал "Не наказвай детето", казах "Не упражнявай физическо насилие", защото то е унизително и травмиращо. " Физическото насилие е съпоставимо с вербалното насилие, което може да доведе до комплексиране, дори до депресия.
Играе точно пръчката. И дряновата пръчка не е най-болезнена. Майка, която казва на детето си "Ти ме убиваш с непослушанието си.", го травмира много по-жестоко и трайно от всякакви шамари. И ако го повтаря често, нищо чудно от това детенце да израстне кенче, служител на агенция, който отнема деца и сваля струни по летищата.
Не знаех много за Barnevernet, преди случайно да ми попадне ей-това видео: https://www.youtube.com/watch?v=fZAmEqG_If8 Отчаяните крясъци на детето, докато го отвеждат и молбите на майка му просто са неописуеми. Надявам се този сериозен проблем в Норвегия да бъде решен на интернационално ниво, защото е ясно, че самите норвежки политици няма да си мръднат пръстта да направят нещо по въпроса.
И като си помислиш, че това са потомци на същите ония викинги, от които е треперела цяла Европа през 8-10 век. Които са възпитавали децата си да бъдат войни от най-невръстна възраст и жените на които не са им пускали, ако са показвали малодушие в боя. Този свят отива на майната си.
Братя българи, не ходете в тази страна. Ето - въпросът е решен.
Дедо Аджи този път съм на твоя страна!