Представете си, че можете да върнете времето с няколко години назад, когато още не пиете лекарства за всичко - и страничните им ефекти не ви пречат. По-здрави сте, изглеждате по-добре, разполагате с тонове енергия - казано накратко - подмладили сте се.
Това определено е изкусителна идея - а според последните проучвания нейното постигане далеч не е невъзможно. Науката, наречена "ограничение на калориите" - клон на диетологията, който изследва дали ограничаването на приема на калории може да спре часовника, постепенно набира сила и изненадващо голям брой поддръжници.
Яденето по-малко - не с цел просто отслабване, а за дълголетие
Ограничаването на калориите като изследователска наука всъщност съществува от много време насам. Първата демонстрация на разширен жизнен цикъл и подобрено здравословно състояние чрез ограничаване на приема на калории е проведена върху плъхове през 1934 г.
Оттогава насам откритието е било пресъздавано върху безброй животински видове, включително и примати. Животните, подложени на калорийно ограничение, балансирано с подходяща витаминова, минерална и протеинова диета, не само живеят по-дълго и са по-здрави.
Наред с това те поддържат своята жизненост и в напреднала възраст и старостта им е по-малко видима - например бялата козина е значително по-рядко срещана при тях, в сравнение с животните, които се хранят по-добре.
Важно е да отбележим, че тук не става въпрос просто за свалянето на някой друг килограм. Изследванията върху животни показват, че колкото повече ограничаваме калориите, дори и да стигнем до откровено гладуване, толкова повече печелим дълголетие и здраве.
Хората, които спазват тази диета, обикновено имат индекс на телесната мазнина между 18 и 21, което според световния стандарт е изключително малко. Това повдига сериозен въпрос - ограничението на калориите, което се превръща в хранително разстройство, е истински проблем, който определено трябва да бъде избягван.
Анорексията по никакъв начин няма да удължи живота ви (всъщност ще постигне точно обратното), така че е изключително важно да се уверите, че винаги ядете достатъчно от правилните храни и се снабдявате с всички необходими фибри, протеини и витамини.
Въпросът всъщност е: дали същите принципи важат и за хомо сапиенс
Но работи ли въобще този модел при хората? Засега не е напълно ясно. Със сигурност постепенната загуба на тегло е здравословна и дори енергизираща, ако сте с наднормено тегло.
Това обаче е различно от ограничението на калориите в научен аспект, тъй като при последното става въпрос за приемане на калории, чиято стойност е много по-ниска от това, което е необходимо за поддържането на нормално тегло според възприетите стандарти.
Националните институти на здравето (NIH) в САЩ спонсорираха първото дългосрочно експериментално контролирано ограничаване на калориите при хора, което вече се намира на финалните си етапи, макар че поне още 18 месеца го делят от официална публикация като научен труд.
Междувременно фактът, че този метод може да подмладява хората и да преобразява живота им, прави почти невъзможно игнорирането на всяко ново проучване върху животни и изникващ краткосрочен проект с участието на хора.
Едно такова проучване на изследователска група от университета в Охайо цели да установи дали периодичното ограничение на калориите може да бъде толкова здравословно, колкото продължителният режим.
Десет мишки (и това е недостатъкът на това проучване - само 10 мишки, макар че ръководителят на изследването по-късно коментира, че в момента се работи с по-голям брой) са били подложени на периодично калорийно ограничение, наложено чрез различни диети тип "всичко, което можеш да изядеш" с висока или ниска употреба на мазнини.
Тези мишки живеят по-дълго от други 10 мишки, които са били хранени продължително с храни с високо съдържание на мазнини - и еднакво дълго в сравнение с мишки, подложени на диета с ограничен прием на мазнини. Следователно изследването би трябвало да е успешно, поне в рамките на зададения обхват.
За момента можем само да гадаем дали диетите ще ни направят по-дълголетни
Естествено, мишките не са хора - и за съжаление не разполагаме с много изследвания, които да ни помогнат да разберем как стоят нещата с човешкия организъм. Едно проучване от 2005 г., в което 16 мъже и жени са били подложени на пости с различна продължителност, отчита загуба на тегло и намалена циркулация на инсулина (което от своя страна "предсказва" дълголетието при хората).
Но са били отчетени и неприятни странични ефекти като констипация, замаяност, раздразнителност и глад. Това изглежда напълно логично. Ако редуваме постенето с яденето на това, което ни се харесва, дните за пост ще бъдат много по-трудни, защото спомените ни за обилния обяд от вчера ще бъдат все още пресни.
Фактически всяко проучване върху животни за ограничението на калориите регистрира ползи за здравето и дълголетието, а ето че сега излизат и проучвания, които доказват че дори периодичното ограничаване може да бъде полезно. Така че би било почти изненадващо, ако хората се окажат единственият животински вид с негативен ефект от този метод.
За разлика от проучваните животни обаче, хората не живеят сами в безплатни домове с правилната храна, предоставяна всекидневно от специални учени, така че ако калорийното ограничаване ще бъде осъществима стратегия за поддържане на здравето, то трябва да бъде лесно за прилагане - с други думи, осъществимо на практика в реалния живот.
Това ще рече гладуването да се свежда до приемливи нива за сметка на ограничаването на калории и хранене по начин, който позволява на хората да запазят своята енергичност и гъвкавост във всекидневието.
По-малкото калории не означават лишаване от храна или гладуване
Понастоящем липсват изследвания върху хора, които да ни дадат ясна информация как това да бъде постигнато, но надеждите са, че в скоро бъдеще проучванията и анализите ще ни дадат ценна информация.
Междувременно хората, които нямат търпение да започнат самостоятелна диета, могат да разгледат успешните случаи на нейното прилагане и да се заредят с прилични количества фибри, протеини и обемни храни (например бобови). Това не само е лесен начин за ограничаване на калориите, но и кратък път към здравословни показатели като стабилно кръвно налягане, ниски нива на холестерол и кръвна глюкоза и др.
Известен геронтолог някога беше казал, че старостта започва на 42-годишна възраст. Ето защо мнозина ще се зарадват на обещанието за по-дълъг живот за сметка на ограничаването на калориите - особено ако са преминали именно тази необратима граница.
Дори и да не се чувствате стари, следете какви ще са резултатите от човешките изпитания на ограничаването на калориите. Периодичното постене може да се окаже най-новата краткотрайна мода, но може и да е панацея. А междувременно не спирайте да използвате доказани методи за запазване на здравето и жизнеността си.
