В Силициевата долина се гордеят с това, че мислят различно от повечето места по света. На фона на вълната от компании, които започват да обръщат внимание върху разделението между личния и професионалния живот, от Долината поемат по обратния път - да лансират работохолизма като желан лайфстайл.
Цялата идустрия, която възникна там, се обединява около мантрата, че няма по-висше начинание от това да основеш собствен бизнес в интернет, а за да постигнеш успех, трябва да си готов да жертваш всичко.
"Яко блъскане" - така хората в тех индустрията описват този начин на живот. И това определение го има навсякъде - върху тениски, чаши за кафе, в слогани - "Мечтай, блъскай, печели и след това повтори". Може да отидете на тренировъчен лагер, посветен на "блъскането" в стартъп.
Можете да посетите дори и специални конференции, в които опитни "блъскачи" споделят тайната на своя успех в Силициевата долина, като билетите там започват от 300 долара за парче, а за ВИП пропуск може да ви се наложи да дадете и над 2000 долара.
И въпреки всичко за някои "блъскането" е нещо повече от евфемизъм за сериозен работохолизъм. Според Гари Вайнерчук, известен повече като Гари Вий, предприемач, инвеститор и автор на редица книги по бизнес етика, за да успееш в Силициевата долина трябва да работиш здраво по 18 часа на ден, всеки ден. Без ваканции, без излизания по срещи, без почивка за някой и друг филм.
"Ако искаш лъскави джунджуриики, ако искаш собствена яхта и самолет, работи! Това е начинът да ги получиш!", казва той по време на една от мотивиращите си речи.
Вайнерчук също е съдия в "Планетата на приложенията" на Apple, риалити в което разработчици на приложения се конкурират, за да спечелят финансиране от фирма за рисков капитал.
Цената на успеха в това шоу (а и в самия бизнес) често е сурова. Един от участниците заявява пред камерата, че вече рядко вижда децата си, но това е риск, който трябва да поеме. Самите продуценти рекламират риалити го рекламират с думите: "За ултимативната награда трябва да вложиш всичко докрай". Самото промо на предаването беше свалено, след вълна от негативни коментари.
Някои от коментарите задаваха важен въпрос - финансирането по проект за приложение, което да показва как ще стои холната масичка от каталога на мебелната къща в хола ти (например), дали наистина си струва да не виждаш децата си толкова време?
И ако всичко това поставя собствениците на стартиращи компании в трудна и тъжна ситуация, нещата са не по-малко мрачни за обикновените служители.
През 2016 г. стана известен случай, в който шофьорка на такси в Силициевата долина е приела пътник напът за болницата, където е отивала, за да роди. И докато от компанията й я похвалиха, мнозина други видяха един дистопичен сценарий на бъдещето.
Ако преди век работниците са се обединявали в синдикати, за да защитят правата си и да изискват намаляване на работния ден, днес служителите в света на технологиите съвсем доброволно влизат в среда, която ги експлоатира.
"От 9 до 5 е за слабаците", гласи популярен надпис върху тениска.
За младите бизнесмени, които искат да бъдат новият Зукърбърг, да основеш стартъп е като да влезеш в редиците на военноморските тюлени - самата среда е цедка, през която минават само най-издръжливите - психически и физически.
Истината обаче е, че голяма част от тези допълнителните усилия, които предприемачите и техните служители влагат, често са безсмислени. Работата над 56 часа седмично води до намаляване на производителността, показва доклад от 2014 г. на икономиста Станфорд Джон Пенкавел. Въпреки това обаче целта може да не е в по-високата продуктивност, колкото в демонстрирането на отборен дух и жертвоготовност.
Според Аним Ауей, социален работник в психиатрична клиника в Бей Ериа, всеки иска да се докаже като перфектен служител, а изискванията в технологичните компании не са да работиш умно, а да работиш здраво. "От теб се изисква да работиш, да работиш, да работиш и да работиш, докато просто не можеш повече", коментира тя.
И все пак не всички приемат безропотно този стремеж към обсебване от работата.
Дейвид Хайнемейер Хансън, разработчик в една от многобройните технологични компании, е повел "кръстоносен поход" срещу идеята, че за да успееш, трябва да жертваш здравето си.
Той описва инвеститорите в рискови начинания като манипулатори, промиващи мозъка на младите предприемачи с митологията около стартъпите, която "не само възхвалява опитите да си докараш професионално прегаряне, но и го изискват, като нещо необходимо". По думите му поведението на инвеститорите говори едно: "Или ме направи богат, или умри, опитвайки се!"
Проблемът е, че "умирането, опитвайки се" е по-вероятният случай. По-голямата част от стартиращите фирми така и не постигат успех. Шансовете да достигнеш дори част от нивото на Facebook са безкрайно малки. Никой не знае това по-добре от рисковите инвеститори, които подобряват собствените си шансове за печалба, изстисквайки десетки малки компании до краен предел.
Самият Хансън има фирма, в която работят 56 души, всички с нормирано работно време от 40 часа на седмица, а през лятото - 32 часа.
Въпреки всички легенди на Силициевата долина, той все пак е на печалба. Но не липсват и обвиненията от други компании в "липса на достатъчна мотивация" и дори мързел.
Колкото до Силициевата долина, всяка година хиляди нови компании се опитват да пробият, влагайки в работата всичко. Мечтата да влезеш в митичния Топ 20 на най-успелите предприемачи милиардери е твърде силна и ще продължава да привлича нови и нови попълнения към машината на успеха. А за хората там остава да блъскат и да превръщат работохолизма в свое кредо и начин на живот.
