В Силициевата долина се гордеят с това, че мислят различно от повечето места по света. На фона на вълната от компании, които започват да обръщат внимание върху разделението между личния и професионалния живот, от Долината поемат по обратния път - да лансират работохолизма като желан лайфстайл.
Цялата идустрия, която възникна там, се обединява около мантрата, че няма по-висше начинание от това да основеш собствен бизнес в интернет, а за да постигнеш успех, трябва да си готов да жертваш всичко.
"Яко блъскане" - така хората в тех индустрията описват този начин на живот. И това определение го има навсякъде - върху тениски, чаши за кафе, в слогани - "Мечтай, блъскай, печели и след това повтори". Може да отидете на тренировъчен лагер, посветен на "блъскането" в стартъп.
Можете да посетите дори и специални конференции, в които опитни "блъскачи" споделят тайната на своя успех в Силициевата долина, като билетите там започват от 300 долара за парче, а за ВИП пропуск може да ви се наложи да дадете и над 2000 долара.
И въпреки всичко за някои "блъскането" е нещо повече от евфемизъм за сериозен работохолизъм. Според Гари Вайнерчук, известен повече като Гари Вий, предприемач, инвеститор и автор на редица книги по бизнес етика, за да успееш в Силициевата долина трябва да работиш здраво по 18 часа на ден, всеки ден. Без ваканции, без излизания по срещи, без почивка за някой и друг филм.
"Ако искаш лъскави джунджуриики, ако искаш собствена яхта и самолет, работи! Това е начинът да ги получиш!", казва той по време на една от мотивиращите си речи.
Вайнерчук също е съдия в "Планетата на приложенията" на Apple, риалити в което разработчици на приложения се конкурират, за да спечелят финансиране от фирма за рисков капитал.
Цената на успеха в това шоу (а и в самия бизнес) често е сурова. Един от участниците заявява пред камерата, че вече рядко вижда децата си, но това е риск, който трябва да поеме. Самите продуценти рекламират риалити го рекламират с думите: "За ултимативната награда трябва да вложиш всичко докрай". Самото промо на предаването беше свалено, след вълна от негативни коментари.
Някои от коментарите задаваха важен въпрос - финансирането по проект за приложение, което да показва как ще стои холната масичка от каталога на мебелната къща в хола ти (например), дали наистина си струва да не виждаш децата си толкова време?
И ако всичко това поставя собствениците на стартиращи компании в трудна и тъжна ситуация, нещата са не по-малко мрачни за обикновените служители.
През 2016 г. стана известен случай, в който шофьорка на такси в Силициевата долина е приела пътник напът за болницата, където е отивала, за да роди. И докато от компанията й я похвалиха, мнозина други видяха един дистопичен сценарий на бъдещето.
Ако преди век работниците са се обединявали в синдикати, за да защитят правата си и да изискват намаляване на работния ден, днес служителите в света на технологиите съвсем доброволно влизат в среда, която ги експлоатира.
"От 9 до 5 е за слабаците", гласи популярен надпис върху тениска.
За младите бизнесмени, които искат да бъдат новият Зукърбърг, да основеш стартъп е като да влезеш в редиците на военноморските тюлени - самата среда е цедка, през която минават само най-издръжливите - психически и физически.
Истината обаче е, че голяма част от тези допълнителните усилия, които предприемачите и техните служители влагат, често са безсмислени. Работата над 56 часа седмично води до намаляване на производителността, показва доклад от 2014 г. на икономиста Станфорд Джон Пенкавел. Въпреки това обаче целта може да не е в по-високата продуктивност, колкото в демонстрирането на отборен дух и жертвоготовност.
Според Аним Ауей, социален работник в психиатрична клиника в Бей Ериа, всеки иска да се докаже като перфектен служител, а изискванията в технологичните компании не са да работиш умно, а да работиш здраво. "От теб се изисква да работиш, да работиш, да работиш и да работиш, докато просто не можеш повече", коментира тя.
И все пак не всички приемат безропотно този стремеж към обсебване от работата.
Дейвид Хайнемейер Хансън, разработчик в една от многобройните технологични компании, е повел "кръстоносен поход" срещу идеята, че за да успееш, трябва да жертваш здравето си.
Той описва инвеститорите в рискови начинания като манипулатори, промиващи мозъка на младите предприемачи с митологията около стартъпите, която "не само възхвалява опитите да си докараш професионално прегаряне, но и го изискват, като нещо необходимо". По думите му поведението на инвеститорите говори едно: "Или ме направи богат, или умри, опитвайки се!"
Проблемът е, че "умирането, опитвайки се" е по-вероятният случай. По-голямата част от стартиращите фирми така и не постигат успех. Шансовете да достигнеш дори част от нивото на Facebook са безкрайно малки. Никой не знае това по-добре от рисковите инвеститори, които подобряват собствените си шансове за печалба, изстисквайки десетки малки компании до краен предел.
Самият Хансън има фирма, в която работят 56 души, всички с нормирано работно време от 40 часа на седмица, а през лятото - 32 часа.
Въпреки всички легенди на Силициевата долина, той все пак е на печалба. Но не липсват и обвиненията от други компании в "липса на достатъчна мотивация" и дори мързел.
Колкото до Силициевата долина, всяка година хиляди нови компании се опитват да пробият, влагайки в работата всичко. Мечтата да влезеш в митичния Топ 20 на най-успелите предприемачи милиардери е твърде силна и ще продължава да привлича нови и нови попълнения към машината на успеха. А за хората там остава да блъскат и да превръщат работохолизма в свое кредо и начин на живот.
Това са някакви малоумници. В БГ е рая на програмистите. Човек може да работи за от 3 до 10 бона, с които може да си живее доста прилично за нашите стандарти. Кое е по-важно - да си купиш самолет или да прекарваш време с децата си? Всеки си има приоритети.
Голяма каша е в тази статия. Говорите за работници, които доброволно влизат в среда за да бъдат експлоатирани, прескачате на предприемачите, които по дефиниция са работодатели, после пак се връщате на служителите и пак на бизнесмените... И в крайна сметка не описвате нищо различно в сравнение с който и да е бизнес. Всеки, който започва с идеята да стигне до собствена яхта и самолет бачка по много. Ама няма никакво значение дали е програмист или търговец на пилешко месо. Всеки започващ бизнес е в рисково положение и се иска много работа за да го поставиш стабилно в конкурентна среда. А Дейвид Хансен пък въобще не може да бъде пример, просто защото той няма стартъп. Все пак е започнал да разработва продукта си още преди 10 години, а въобще е почнал работа в ИТ преди 18 години, преди дот-ком кризата. Натрупал е контакти и клиенти... ами много ясно, че Basecamp е на печалба - основана е 1999. Не е стартъп. И за капак Хансен не само работи във фирмата си, ами и ходи да изнася речи, тоест работи повече, отколкото изглежда. Влага време и труд в собственото си развитие и реклама. Не ми казвайте, че успява да прави и едното, и другото за 40 часа седмично! И най-вече тук става дума за различни неща. Хансен говори, че можеш да се считаш за успял и без да си милиардер. А вие говорите за хора, мечтаещи да влязат в топ 20 на най-успелите предприемачи милиардери. Ами това са съвсем различни нива. Второто иска много повече бачкане и въобще не е в противоречие с думите на Хансен. Не можете да обвинявате някого, че иска да е на върха.
За съжаление, това е единствения път към прогреса. работохолиците са моторът му.
Идеите са тези, които движат прогреса. Не знам как мозък, след 18-часов работен ден, ще ражда нови идеи. Блъскачите блъскат, умните генерират идеи и ги предават за блъскане. Иначе, дебелите капиталисти с пурите потриват доволно ръце - робите сега сами се мотивират да блъскат по 18 часа, не им трябва камшик. Е - може на гроба на прегорелите да пише "той за малко да си купи частен самолет".
На Вайнерчук пътят му към успеха започва с наследяването на компания за производство и търговия на вино на стойност милиони долари. Бих предпочел точно той да не ми се дава за пример.
> В БГ е рая на програмистите. Човек може да работи за от 3 до 10 бона, с които може да си живее доста прилично за нашите стандарти Хайде на бас, че твоят индийски еквивалент казва точно същото. А с програмистска заплата в Индия можеш да живееш в пъти по-прилично.. за техните стандарти. Да, с такива пари спокойно ще си позволиш огромна къща и 24/7 прислуга, но все пак ще живееш в Индия. Ако никога не напускаш дома си, освен за да стигнеш до най-близкото летище, децата ти учат вкъщи с частни учители и прочие това може да не ти е проблем, но само тогава.
@Хаос, недей така! Да купиш самолет на мама е висша ценност!
Бил съм служител в аутсорсинг фирма и клиентите бяха от прословутата долина. Малка част от тамошните инженери "блъскаха", но тези които го правиха, го правиха качествено - получавал съм мейли от тях във всеки час от денонощието. Работата е там, че те имаха избор дали и колко. Докато ние тук бяхме задължени под претекст, че българите работим бавно и трябва да наваксваме в извън работно време. Всъщност работихме на равно с тях, но тъй като разликата в заплащането беше 8-кратно, а 40часа овъртайм се оценяваха на 200лв, реално ние бяхме тези които правиха "Якото блъскане"...
deowin, добре че не съм в Индия значи. Един приятел беше там за няколко месеца и наистина не излизаше от хотела. На мен си ми харесва Европа - има културно разнообразие, всичко е добре уредено и в сравнително малка площ има планини, морета, реки, острови и каквото си пожелаеш. Има и доста работа. От 8 до 5. Френските и немските колеги след 4-5 пускат кепенците и не ги търси за нищо. Никой не блъска, освен ако не е на процент, а понякога и на процент не прегарят. Относно качеството на работа на индийските програмисти имам само косвени наблюдения от колеги и приятели - общо взето когато не могат да се справят индийците, работата се свърша от българите, а когато и те не се справят - се прехвърля нагоре по корпоративната верига - в Германия, Англия, Швеция или някъде другаде. Кени, говорех както е писано в статията. Далеч съм от идеята да си купя самолет, дори и да имах парите.
Xaoc, не изглежда изобщо да си разбрал какво казвам, може би защото не ти е удобно да го разбереш. Няма абсолютно нищо лошо в това да избереш да живееш и работиш в България. Не ми и хрумва да критикувам нечий избор в това отношение. Но ако всъщност не си достатъчно доволен от собствения си избор, и ти се налага да компенсираш като се залъгваш с някакви измишльотини от сорта на това, че в България би имал най-висок жизнен стандарт със заплатата на програмист, или пък да си затваряш очите пред огромните качествени разлики във възможностите да изградиш кариера или да правиш сериозна наука в България срещу западния свят, то аз пък ще намеря за необходимо да спомена, че това са заблуди, които не отразяват реалността. Удобни за теб, разбирам, но все пак заблуди. Изобщо не оспорвам правото ти въпреки това да си вярваш в тях. Вярвай си в каквото ти е угодно на душата. Не ми е работа да съдя. Но ако държиш да ги споделяш и да ги представяш като нещо повече от удобни за теб заблуди, в които ти си решил да вярваш въпреки, че не отговарят на реалността, просто защото ти дават нужната на душата топлинка, то аз ще те коригирам като ги посоча за това, което са - заблуди.