Още не преполовен, театралният сезон като че се кани да свърши. Редица от заявените предварително гръмки заглавия, директорите тихомълком предпочетоха да оставят за наесен. Не казаха какви са причините.
Ще ни липсва обаче Александър Морфов, който се канеше да ни прелъсти с "Примадоната", но явно заради ангажименти в чужбина отложи репетициите в Народния театър. Все пак до края на април се очакват да излязат някои по-рекламирани пиеси, сред които Тоp of the Top се очертава да е армейската постановка на "Ромео и Жулиета" (19 март). След гръмкия успех на "Тилт", отново ще гледаме Радина Кърджилова и Явор Бахаров, като влюбени в безсмъртната творба на Шекспир.
Галин Стоев спази обещанието си и пристигна от Париж, за да репетира "Хората от Оз" от Яна Борисова. Този тандем сякаш е абониран за награди, а когато към него се присъединява и Цветана Манева, можем да се надяваме да съпреживеем нещо прекрасно.
Известно е, че актрисата подбира много грижливо ангажиментите си, така че от 5 април с удоволствие ще я гледаме пак на сцената на театър 199 (заедно с Атанас Атанасов, Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев и Вежен Велчовски ), както и в новия сериал "Фамилията".
Третото очаквано заглавие е "Духът на поета" в Народния, където Христо Мутафчиев и Валентин Танев ще влязат в образите на Стефан Стамблов и Захари Стоянов в постановката на Маргарита Младенова (6 април).
Афиш след 1 януари
Безспорно класацията на Тоp 5 на най-добрите спектакли оглавяват двете постановки с Калин Врачански - психотрилърът "Гарванът" в театър 199 и романтичната драма "Парижката Света Богородица" в театър "София".
И не защото играе идолът от сериала "Стъклен дом", просто са най-добрите представления. "Парижката Света Богородица" е може би най-зрелият спектакъл на Лилия Абаджиева. Онези, които не са гледали предишните й работи, ще бъдат омагьосани от вълшебството, с което забърква от бурните чуства, омайна музика, светлинни картини и динамика на въртящите се декори.
Други, които добре познават тези нейни похвати, ще могат да се концентрират върху играта на актьорите и ще оценят колко е израснал Врачански от времето на "Стъклен дом". Макар и скрит под тежък грим, като Квазимодо той прави една от най-силните си роли. Качествата му на актьор проличават по-добре в "Гарванът", където партньорката му, която играе негова сестра - Теодора Духовникова, също прави една от най-силните си роли в театъра.
Варненската постановка на проф. Пламен Марков "Вуйчо Ваньо" от Чехов също може да оспорва челното място (с номинаци за "Икар"). Споменаваме я, защото ще гостува в столицата отново на 19 март (открива Софийския театрален сезон в театър "София") и онези, които я пропуснаха по време на гастрола на театъра в Сатирата, е добре непременно да я видят.
Доста оспорван е новият "Ричард III" на Теди Москов в Народния - заради усещането за автоцитиране на режисьора от предишни негови постановки. Но все пак това е типичен авторски спектакъл на Москов и затова може да го включим в класацията. С характерните каламбури, хуморески и саркастични подмятания в един сюжет, който почти няма нищо общо с Шекспир. Онези, които харесват Москов, ще харесат и неговия "Ричард III".
На по-възрастното поколение ще допадне "Деца на света" от Стефан Цанев, защото това е типична класическа постановка с добри актьори - Доротея Тончева и Стефан Мавродиев. Те разказват за близък на всекиго от нас проблем - емиграцията на децата в чужбина и за самотния живот на родителите (Младежки театър).
Доста авангардно трябва да сте настроени за "Когато дъждът спря да вали" - дебют в театъра на Зорница-София, защото пиесата на австралиеца Андрю Бовел е много странна, освен че ви пренася в 2039 г., когато вали апокалиптичен дъжд и една риба... пада от небето. Но ако сте в точното настроение, ще може да се насладите на качествена игра на актьорите - и на театъра, по начина, по който се прави в Стара Европа.
В Тоp 5 на спектаклите, които може да пропуснете, влизат всички еспериментални заглавия като "Царството земно", "Досието на една жена", "Маркиза дьо Сад", "Часът на вълците" и "Очите на другите". Не защото са експериментални, просто няма какво да ви кажат като съдържание и форма.
Повечето се концентрират върху подсъзнателните чувства, преживявания и страхове на хората, но за да направиш нещо толкова рисковано в театъра, се изисква много въображение и умения.
В случай че решите да заложите на сигурно, изберете комедията "Досадникът" и "Криминале в каменната ера" (НАТФИЗ), които може да нямат големи претенции, но поне са добре направени
