Преди седмица Министерството на образованието представи дългоочаквания проект на Закона за предучилищното и училищното образование.
Навярно министър Игнатов е прав, като хвали екипа си за „огромната работа" и „ много задълбочено изследване". Защото, за разлика от други проектозакони на правителството, към този засега няма съществени критики. Ще пропусна политизирания спор за финансиране на обучението на ученици в частни училища, както и въпросите околко преминаването с двойка. Интересно ми е дали наистина ни предлагат
закон с визия за бъдещето?
Веднага ме привличат идеите за Обществен съвет, за гъвкавост и автономност, както и възможността за индивидуално обучение на изявени ученици. Обаче е известно, че
истината е в детайлите.
Законът предвижда да се приемат Държавни образователни стандарти в 17 направления, както и учебни програми по всеки предмет за всеки клас. Това е огромна по обем работа, за която е необходимо много време и следователно, последователност в образователната политика на следващите правителства. И фактически тези подзаконови нормативни документи ще покажат дали ще има реална реформа.
Докато преглеждам проекта, стигам до един
любопитен пожелателен текст:
"На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността."
И ми става ясно какво пропуска министерството в еуфорията около проекта.
За какво уважение говорим, когато общественият консенсус е да се отделят 3,4% от БВП за образование (на фона на около 5% средно за Европа)? В Дания този процент е 7,2% и е повече от 6,1% за Финландия, Норвегия и Швеция - страни с най-добри образователни постижения.
Това са показатели, които говорят за отношението на обществото към образованието като цяло. Колкото до учителите, най-показателни са данните от сравнително проучване на заплащането на учителите през 2008 г. Според него, диапазонът на заплатите на начинаещите начални учители в ЕС се определя от България (230 евро) и Дания (3147 евро, или 14 пъти повече). Виж графика.
Същата картина виждаме в средното образование. Тук българските учители започват със средна заплата 230 евро, а максимумът е в Германия (2835 евро, или 12 пъти повече). Така е и 4 години по-късно - средната заплата на учителите е около 710 лв., а началната 460 лв. Виж графика.
Както може да се види в доклада, разликата в заплащането няма връзка със седмичната заетост на учителите. Средно 25 години стаж са необходими, за да се достигне максималната учителска заплата в България. Тогава
кой става учител у нас?
По данни на НСИ, тази година около 16 000 студенти се обучават по педагогически специалности. Колко от тях ще работят като учители? Миналата година в цялата страна е имало по-малко от 1600 година млади учители (под 30 г.) общо.
Безспорно е необходима държавна политика, когато средната възраст на учителите е 50 години и по-малко от 10% от завършващите педагогическа специалност стават учители. А как да е иначе, след като с начална учителска заплата от 460 лв. младите хора ще са под прага на бедноста (537 лв. в края на 2011).
Определено е нужно нещо повече от пожелателния текст в проектозакона.
Това лято се срещнахме с екип учители от Чехия. Те разказаха как преди няколко години бил решен проблемът със застаряващия учителски състав при тях. Началната учителска заплата станала 1000 евро (вижда се и на графиките). И въпреки неодобрението на по-възрастните учители, промяната е довела младите специалисти в училище.
Едно отклонение за математическите паралелки
Да спомена и конкретния повод за посещението на чехите. Учители - математици, те работеха по проект на тяхното министерство, което планира да въведе профилиран прием от 5. клас в математически гимназии. А това е практика, в която ние имаме опит и високи постижения. Затова те се интересуваха от организацията на обучението и учебните планове и се срещаха с директори, учители и ученици от математически гимназии.
Обаче новият проектозакон, както става ясно в чл. 141 ал. 3 т.1 , изключва ранното математическо профилиране. Защо, след като учебните резултати са безспорни и интересът към този вид обучение нараства?
"Важността на ранното обучение по математика е като 7-годишното възпитание" - казва наш колега, - "трудно може да се навакса". И като закрием сега тези паралелки, дали след 20 години няма на свой ред да отидем да разгледаме чешките математически гимназии...
Статус на учителя
Да се върна на темата. В един доклад за ЕС виждам сравнени доходите на учителите със средните доходи за други професии. Няма да изненадам никого, като кажа, че началните учители в България са на дъното на класацията (от 14 професии).
Отново преглеждам графиките и с учудване забелязвам, че начинаещият начален учител в Германия получава заплата, по-висока от тази в средното образование и съизмерима със заплата на професор в университет.
Това е уважение към професията на учителя. Това е разбиране за важността на неговата работа. Навярно затова в училището на моя племенник-първокласник в Германия работят млади учители, около 30% от които са мъже.
Учителите не говорят за заплати
Как стана така, че напоследък темата за учителските заплати не е актуална? След всички обвинения към тях, учителите сякаш не смеят да говорят за пари. Когато се събираме по общи проекти виждам, че някои колеги по подразбиране работят на доброволни начала.
Дали това е управленска грешка или наследство от миналото, дали е амбицията на начинаещия или пък ниско самочувствие - всеки случай е различен. Но със сигурност така не трябва да продължава. Никаква реформа не може да бъде успешна без адекватно финансиране.
Когато учителите във Финландия получават равен с лекари и адвокати статус, професията става привлекателна. Има възможност учителите да се избират измежду кандидатите с най-висока квалификация.
И едва след това идва следващата реформа, която радикално децентрализира образователната система - централна идея и в нашия проектозакон.
Колкото до уважението, което дължим на нашите учители в личен план - не е необходимо законът да ни напомня за това. Всекидневно срещам в училище хора, които навремето Соломон е описал като духовни "князе, които ходят пеша по земята, докато в същото време слугите яздят коне."
Според Соломон, това е управленска грешка.
Цялото ми уважение към тези учители, които наистина приличат на описаните от Соломон в статията. Само че: повече от 25 години системата за набиране на кадри в педагогиката финкционираше по една странна схема - провалилите се на кандидатстудентски изпити в други специалности бяха "благородно" приемани в педагогическите специалности. Фрапиращи случаи като преразглеждане на слаби кандидатстудентски оценки с цел мъчителното им оформяне като "3 с два минуса" (достатъчни за изискванията на педагогическите курсове?!?), бяха практика в повечето университети преди години. Резултатът: Имам дете, което в началния курс научи "правопис" и "житейски правила" от една полуграмотна какичка, която пък беше и със самочувствието на сестрата на Кирил и Методий, като че ли. Няма да е хубаво да привеждам примери, защото не пиша с тази цел, но определено не считам, че учителят - човекът, който отваря очите на децата за образованието, е допустимо да прави елементарни правописни грешки, както и фактологически. Да сте чували кое е женското на гълъба? Ако не знаете, ще ви цитирам отговора на "какичката".
към 3 коментар: а така, това е! не очаквах, че това се преподава явно повсеместно. Все се надявах, че е единичен случай!
За тези пари кой ще се навие да е учител освен тези, които за друго не стават? Да направят началната заплата на учителите минимум 1300 лв (чисто) и тогава вече може да има изисквания към тях. Сега ако няма кой да те издържа, как ще станеш учител и ще храниш семейство?
lele male: че знаеш отговора е добре, но ... проблемът е в друго Ако не бяха приемали така на олимпийския принцип, заради самото участие, а да бяха поставили стриктни правила, вероятно и повишени отговорности и задължния, сега нямаше да има не знам си колко хиляди учители, а щяха да са няколко хиляди по-малко, но със сериозно отношение, високи отговорности и вероятно и по-високи заплати. Не обвинявам тези, които са станали учители, повечето от тях заради едното "вишо" образование, а управлението на държавата и системата като цяло. А така нещата се влачат вече почти една трета столетие
@ lele male: Четох я още сутринта, добро нагледно четиво за отношението на учителя към професията му. както е казал един социалист: нужна е ампутация. Да не вземе някой да ме обяви сега в политически пристрастия! Просто добро изречение, подхождащо за случая. Справка: Какво направи Р. Рейган когато през 80-те на миналия век стачкуваха авиодиспечерите - уволни ги! И обучи и подготви нови! нещо подобно и тук трябва да стане, но като че ли мат'ряла не става. От всяко дърво свирка не става Но не е само в образованието така, а навсякъде при нас , после ... и при вас ;)
"Най-калпавите стават учители, само неуспелите влизат да следват това, учителите за нищо не стават"...дрън дрън дрън...и сега се попитайте, ако това мнение прокламирате как точно очаквате децата ви да уважават учителите, като самите вие не уважавате труда им и слагате под общ и то крайно обиден знаменател тези хора? Като във всяка друга професия има кадърни и съвестни хора и такива, които не стават, но колкото и пъти да се появи подобна тема - общите коментари са толкова неуважителни, че чак тъпо ми става.
Статията започва с думите, че няма големи критики към проекто-закона. За щастие, по-долу се описва един от проблемите, а имено закриване на паралелките от 5-ти до 7-ми клас в математическите гимназии, които са доказали, че дават най-доброто образование в средните (а и не само там) класове. Към това има много критики, защото освен, че е безумие, няма нито един разумен аргумент в тази посока и цел, която би била постигната с такава промяна. В тази връзка е и стартираната петиция, която може да подкрепите тук: http://www.peticiq.com/zapazi_obuchenieto_v_mg
Аууу, това с графиката е много гадно . Ама май не само в този сектор
Леле мале, а как смяташ, че един човек, който чувства, че признанието му е да е учител, ще живее с тези пари? Аз примерно съм искала винаги да стана учителка, но познай защо се отказах. Като мен има много. Просто трябва да се стимулират хората да искат да стават учители, професията да е престижна и високо платена, тогава конкуренцията става по-голяма и качеството. Как очаквате качество с тези пари? Ако някой каже, че иска да е учител, го гледат като луд, дори няма елементарно уважение, ами за какво тогава един млад и образован човек да се блъска да е учител, като единственото, с което ще се срещне, е разочарование? Недоумявам как може толкова хора да не го проумяват това.
Проблем с парите има и той не е в полза на обществото. Но също има и народо психологически за Б-Я проблем наречен свръхкомпенсация или комплексарщина! Много родители не признават децата си за посредствени идиотчета.В техните глави децата са втори Алберт Айнщайновци и Никола Тесли, и само в учителите ни е вината че малките невинни посерковци не са нобелови лауреати по Теория на Числата например!
Мисля, че основните сили в рефирмиране на образованието трябва да са насочени към модернизацията му. Едно осъвременяване на методите на обучение би утвърдило младите учители, защото те биха използвали модерните методи и новото знание, докато възрастните се боят от технологият и отричат новостите. Това е начина да се даде път на младото поколение. Също така съвременната наука, от която образованието е неизменна част, става екстремално динамична област, генерираща огромен обем нова информация. Всяко знание остарява в рамките на няколко години. Учените са в състояние да актуализират базата си, благодарение на мрежовата свързаност и интензивното използване на компютърна техника. Образованието изостава твърде много от съвремената наука, дори българското е ня средновековно ниво на развитие. Завършващите ученици и студенти са абсолютно непригодни за работа, като се нуждаят от интензивно обучение на място във фирмите. Това е просто трагедия, защото демонстрира кухини във знанията и особено в практическите умения и способности на завършващите.
19Любима Стайкова, имам приятелка, която е учителка и всеки ден съм благодарна, че работя друго. Да, щастлива съм, мога да си платя сметките, имам по-малко стрес, нямам работа за вкъщи (учителите винаги имат какво да правят след часовете), въобще не искам да ставам пак учителка (давах уроци, докато бях студентка). Моята приятелка също иска да напусне училището и ще го направи. Въобще никой не мисли за стимулиране на самите учители. Естествено, че само повишението на заплатите им няма да оправи нещата, но без него всякакви опити за повишаване на качеството на образованието са обречени. То е необходимо, но недостатъчно условие. Все пак родителите не искат да си дават децата на Сульо и Пульо, а само такива вече стават учители. Като кажеш, че си учител, те гледат със съжаление и те питат дали си търсиш истинска/свястна/сериозна работа. Ами с това отношение не знам какво очаквате.