България е държавата, която трескаво се опитва да си върне младите хора у дома, иска да вдигне раждаемостта, тъй като възрастното население е близо 70 на сто - и същевременно е държавата, която те държи толкова беден и гладен, че да не можеш да се изнесеш от вкъщи, докато не навършиш поне... 35 години...
Сещам се за онази брутална реклама, в която мъж на възраст за пенсиониране все още живее при майка си и го е страх, че ако си купи собствено жилище, няма да може да го изплаща... Сещам се и за онзи филм, в който Матю Макконъхи живееше с родителите си, не планираше да си ходи и те бяха принудени да наемат Сара Джесика Паркър, която да го убеди, че да живееш сам на 34 години е абсолютно в реда на нещата.
Но да върнем лентата малко назад. Защо все повече деца, станали вече възрастни хора, остават да живеят при родителите си и се отделят от бащината къща, само когато е крайно наложително или се преместят в друг град. Някой казва, че причината е чисто финансова...
Но аз имам много приятели, които могат да си позволят да стоят отделени от родителите си и все пак не го правят... Да, наистина няма да живеят, както сега, ще трябва да се поограничат, но не е ли това идеята на порастването!? Сам да взимаш решенията, сам да правиш грешки, сам да си готвиш мусаката...
Според Юнг майката е най-силната фигура в едно семейство и ако тя сгафи някъде, то същото чака и драгоценното й чадо. Юнг е доста краен в оценките си, но общо взето, според неговите съждения, детето, особено, ако е от мъжки пол, ще стане или женкар, или гей или залепен за полата на майка си. Хммм... Юнг очевидно не е предвидил някои методи на възпитание, няколко политически системи и една инфлация... Иначе, като цяло е бил на прав път.
Родителите в България от години се стремят и се стараят да са модерни. Те възпитават, обучават и гледат децата си по най-различни и нови методи. Стараят се да са грижовни, но да не прекаляват, искат да са мъдри, да научат детето си на всичко, без да го правят зависимо от тях. Но все още това е една много малка част от хората. Защото от моя опит съдя, че всяка майка има своя отделен, различен метод и тя самата се учи как да се държи и възпитава своите потомци в движение.
Докато днес съзнанието на младия и модерен родител се оформя по някакъв по-западен модел и младата майка, макар не толкова често, колкото ни се иска, се опитва да вземе онова, което смята за най-добро за себе си и за детето си от различните методи на възпитание, то едно време нещата бяха много по-различни.
Преди години най-честата форма на възпитание беше шляпането по задника (аз лично съм го изпитала няколко пъти), заплашването с чудовища, неща, хора, цигани и всякакви други митични неща и същества, които могат да внесат смут в детската душа.
До нас живееше една баба, която смяташе, че няма нищо лошо в това децата да пийват ракия и да танцуват кючек, ако това ги прави щастливи. А когато някой й каза, че това не е окей, тя само измърмори, че „тия модерни глупости само ще съсипят децата." Но какво не достига още на българския родител, за да може да отглежда деца без бой, без кючек и със самочувствието, че могат да се оправят сами, след като завършат висше образование...
Имах една приятелка, която беше убедена, че родителите й трябва да й дават джобни, дори когато тя започна първата си работа и взимаше заплата. Не отстъпи от мнението си и със сантиметър. Убедена съм - сигурно и до днес майка й най-вероятно й дава джобни пари за цялата седмица.
Дали истината е някъде по средата, ако изобщо положението, в което се намираме в момента има среда? Дали пък методите на баба, която те угащва до ушите, тъпче те с попара, шляпа те по задника профилактично и те плаши с митични злодеи, не са леко остарели? Или пък начинът, по който живеем не ни е научил да бъдем по-скептични към новото, по-закоравели към промените...
А може би така е по-лесно. Но дали за детето или за родителя?
Много майки стават зависими от децата си и обратното. Докато се усетите и положението е станало „мразя те, обичам те"... Тези семейства се карат, понякога се бият, понякога не се, понякога чупят, крещят, единият удря другия, но най-важното - винаги са заедно и се отглеждат взаимно. Докато не дойде един момент, в който не могат един без друг.
И след това следващият, в който вече е късно за раздяла... И така колелото се върти и животът си върви.
Не казвам, че всички ще свършим като в „Психо", но свободата не само трябва да се заслужи, тя трябва и да се даде. Колкото и нелепо, неправилно и болезнено да ни се струва в началото.
Мусаката на мама е най-хубава! Мама пере и глади най-добре! Шегата настрана, но българите не обичат да дават пари за квартира (излишни разходи).Ще събират за собствено жилище, дори това да стане на 50! От друга страна , не много високите доходи понякога правят това съжителство необходимо.
Все пак българите имаме доста дълга традиция в това няколко поколения да живеят под един покрив и това е било съвсем в реда на нещата. Поколението на бабите и дядовците са били първите вкусили от комунален живот на общежитие и доста по-късно и собствен апартамент. И преди 100 години е имало нормални мъже и жени, а също и лигльовци. Явно самостоятелният живот не е пълноценен показател за качество на мат'ряла. Все пак в пъти по-хубаво е да си самостоятелен и да не съобразяваш с по-старото поколение.
Само на мен ли ми се струва, че тези които на 30+ още живеят с мама и тате обикновено са скотове. И то цялото семейство са скотове, и родителите и синът/дъщерята. Винаги са хора с никакво образование, жалка, ниско платена работа и винаги, абсолютно винаги живеят в панелка в "гулемия град" въпреки че имат къща на село (изоставена разбира се). Изобщо не ми ги оправдавайте такива, до един са скотове и боклук! Същите такива си намират и по една скот-приятелка и си правят по едно бебе и продължават да живеят в същата 2-стайна панелка баба, дядо, мама, тате и дете.
Малко във връзка и не съвсем с темата, сещам се за едно интервю с Васко "Кръпката" Георгиев. Водещата го пита, дали са верни слуховете, че няма и един работен ден през живота си. Той отговори положително и тя го попита, защо е така, как се справя. Отговора му беше: -- Да работя?! -- Да работя при живи майка и баща? ... Това е грехота! Смях се искрено на остроумния му отговор.
Мисля че, живеещите по няколко поколения все още неразделно, са хора неопознали и за това не ценящи свободата - собствената и на съдомците си.
Точно казано и това е страшната истина. Просто от Балкански харайктер, родителите вечно обичат да пазят децата си до старини, се получава, малко лоша работа. Защото хем става възрастен мъж или жена, ама хем мисли като дете. Това е повредената ни народо психология. Това на запад не е така защото всеки търси да е независим или инмдивидуалист. Докато при нас Семейството и най-възрастните се уважават. Не знам дали е хубаво или не, но за мен това просто носи повече страдание. Този индивид няма да може да се справя в живота като голям мъж или жена, а вечно ще търси помощ от другаде да компенсира липсата на майката. Или ако ще се справя, то ще бъде с мъка защото, той или тя ще изстрада всяко свое решение.
4 Rodrigo Diaz de Vivar, при родителите, докато го поемат децата, хихихихихи
- Сине, от вчера си пънолетен. Утре трябва да се изнесеш от тук, защото ще ми спрат "социала".
Не се учудвам, че такава статия е написана от жена. Все пак когато си жена до 20 години се цупиш на тати как е смотан и не е изградил по-голямо жилище със собствена огромна стая да си лепиш плакатчета, а после се цупиш на всеки следващ мъж в живота ти, че няма достатъчно кинти за голямо жилище, където да си събираш обувките. И в двата случая приноса ти в двете е малък, но устата голяма. В държава, където голям % от населението ПРИТЕЖАВА СОБСТВЕНИ ЖИЛИЩА статии като тази са неуместни. На Запад и в богатия свят условията са други, там може и на 10 години да си пъдят дечурлигата ако искат. По цял ден хленчим как уж населението едвам свързва двата края, па току се провикне някой бодряшки как трябвало всеки и с по кредит за жилище да се сдобие в цялата немотия. И не, не живея с мама и тати, нека коментираме по същество въпроса.
Винаги съм искал самостоятелен живот. Като тинейджър майка ми винаги ми е помагала с малки суми. Вторият ми баща беше коректен и работих за него и ми даваше прилични суми за работата. За съжаление той почина и сега е мой ред да помагам на майка като се има впредвид пенсията, която получава една медецинска сестра. В България нещата стоят така. Родителите ни помагат докато започнем стабилна работа, а когато те се пенсионират, ние им помагаме.
Вижте няма лошо да помагт на децата родителите, но все пак живота е ужасен. Не искам да звуча Брутално или Грубо, но живота е не лек да се живее. Сам по себе си живота може да бъде тежест, изпитание или лекота (зависи къде се е родил човек и при кого) Хубаво, е че родителите помагат. Но децата рано или касно ще се сблъскат с тежката действителност и е по хубаво родителите да ги подготвят от по рано, за да не усетят такъв шок от живота. Защото човек може да разчита на себе си. на жена си и до там. Всички орговорности и трудност падат под раменете на човека. И често хората не искат да разберат проблемите на другите. Не че не мога, а те просто не искат.
Като изключим сериозните теми, които са засегнати в статията и които са верни.... Днес децата играят игри като Doom и разни подобни, гледат порно и псуват като възрастни. Отадвна дядо Торбалан не върши работа Родителите израстнали в "по-старо" време не знаят как да се държат с децата на "новото време" и ги оставят на самотек. Едно време не е имало интернет, кабелна, сматфони, фейсбук... Съответно тези деца, когато станат родители знаят кое е правилно и грешно, но не знаят как да го наложат във възпитанието на своите деца. Повечето бъдещи родители няма да допуснат грешките на своите такива, но със сигурност ще допуснат свои собствени.