Не е нужно да сте фешън експерт, за да надушите, че клиновете са на мода. Един поглед по улиците стига, за да разберете, че женските предразсъдъци са заменени от необяснима до бурна смелост.
Впитото облекло, особено разпространено сред подрастващите, показва идеалните форми на едни и демонстрира несъвършената физика на други, като вторите, разбира се, доминират. Естетиката обаче не е най-големият проблем и никога не може да бъде.
В основата на всичко е сексът, още Фройд го е казал.
В САЩ темата от модна вече се превръща в обществена. В центъра на бурен дебат са поставени училищният дрескод, лепенето на етикети на по-секси изглеждащите момичета и превръщането на жертвите във виновници.
„Обличайте се по-скромно, че момчетата се разсейват"
Проблемите започват в прогимназията "Хейвън" в Еванстън, щата Илиноис, когато няколко момичета научават, че вече не им е разрешено да носят клинове или тесни панталони в училище, защото те са "твърде разсейващи за момчетата".
В писмо, изпратено до семействата на ученичките на 18 март, директорът на "Хейвън" Катлийн Робъртсън казва, че официална забрана няма, но "ако се носят клинове, то тениската, шортите или полата над тях трябва да е минимум до средата на бедрата." Същия ден 500 ученици се подписват под петиция срещу забраната - някои от тях са обути с клинове в знак на протест, а други носят плакати с надпис: "Значи моите дрехи понижават резултатите на вашите тестове?"
Въпреки опитите на директорката да укроти масовия гняв, родители и ученици са вбесени от факта, че учители са предупреждавали някои ученички да не носят клинове в училище, особено след като се установило, че жертвите на забраната са избирани селективно - предимно момичета с по-пищни форми.
Досега жените бяха виновни
Доскоро изглеждаше безспорно, че училищата може да изискват от учениците си да се обличат по определен начин, без да са изложени на риск от публично неодобрение. В началото на новото хилядолетие нито учениците, нито родителите дори в най-либералните училища подлагаха на съмнение абсурдни изисквания от рода на това презрамките на еластичните топове да са дебели поне 3 см или дори, че момичета трябва да внимават за прекалено "подрусване" на бюста.
Аргументът, че показването на твърде много плът действа разсейващо и вреди на позитивната учебна среда не се приемаше като ограничение или сексистко изискване. Модното бреме падаше непропорционално върху ученичките, но това донякъде звучеше оправдано - момичетата като цяло имаха повече варианти за облекло, смятащи се за "твърде разголени".
Тези неподлагани на съмнения дрескодове обаче бяха почти десетилетие преди първия SlutWalk през 2011*, който беше демонстрация на уникалния натиск, налаган върху жените да се обличат по определен начин, за да избягват сексуални аванси или изнасилване. Преди никой не се замисляше дали да заяви на момичетата да се обличат скромно, за да ги приемат насериозно или за да са защитени от мъжки посегателства.
А после изведнъж този стандарт бе оборен по категоричен начин
И с тази промяна, посланието вече не беше жените да се обличат "скромно" или "сдържано", за да не рискуват да изкушават мъжете или да провокират техните "неконтролируеми" пориви към насилствено удовлетворяване на нагона. Твърденията, че момичетата се обличат сякаш "си го търсят" никога не са били приемливи в съда, и сега вече не се приемат охотно и от общественото мнение.
Родителите и учениците са в абсолютното си право да се борят срещу лепенето на етикети "развратници" на по-секси облечените момичета и "обуздаването" им под формата на дрескод. Страхът от "разсейване" на момчетата не може да е достатъчна причина, за да се налага правило, засягащо само момичетата, да не говорим за притеснителните сигнали, че правата се налагат селективно, на база типа тяло на ученичките.
И все пак, въпреки че движението за премахване на вината върху жертвите е важно, това, което се губи в тази дискусия, е, че има среда, в която могат да се намерят и по-подходящи начини за обличане. Няма нищо лошо да се заяви, че е неподходящо мъжете и жените да идват по шорти в определени институции или офиси.
Забраната на клиновете обаче отива твърде далеч, особено когато се налага поради погрешните причини. Дрескодът сам по себе си, когато е еднакъв и важи за всички, има важна и смислена цел. Не е нито сексизъм, нито обективизиране да признаем, че определени типове облекло не създават подходяща професионална или образователна атмосфера. За добро или лошо обаче клиновете просто не могат да попаднат под този знаменател.
*На 3 април през 2011 в Канада е първият протест на жени, които не са съгласни с налаганото мнение, че предизивикателното облекло на жените може да е оправдание за изнасилванията. Технитят водещ мотив е, че не бива жертвите да бъдат превръщани във виновници.
