Дневникът на един български хотелиер 2

Цялата ми седмица беше all inclusive с глупости и простотии на завистливи българи, малки душици, които ми гледат в порцелановата чиния и искат да си отопят паничката боб с моите аспержи. Е, няма да стане. Къде съм аз, къде сте вие?

Гледам ви като мравки от панорамен бар с кристална чаша шампанско в дясната ръка. Същата, която от години е малко по-бяла от лявата защото върху нея постоянно има ръкавица за голф. Чаткате ли?

Разбирам го моя приятел Ветко, един голям българин, бизнесмен и патриот. Как му се нахвърлиха малките хора без успехи в живота, без да разбират колко е трудно да твориш красота в тая скапана завистническа България. Хора като Ветко, като мен са бъдещето, в нас е прогресът, визията, модерността.

Хотелиерите сме съвременните строители на България.

Хейтърите, нали така е сега модерно да се казва по американски, та хейтърите са изпята песен с техните вишни и стари постройки от не-знам-си-кога. Абе, идва ти човекът, разкешва ти в града, взима един западащ хотел, вместо да му направиш евала, ти му се бъркаш. Селско му било новото име, селски му били палмите, плановете. Големи граждани, голямо нещо.

Който плаща, той поръчва палмите!

Та тъй и с мен. Решавам аз да правя нов бутиков хотел в Бургас в една разпадаща се къща отпреди войната, която купихме с жената през нашия човек в общината. Разбрах се с хората да я реставрирам както е била едно време, добре, ама не става. Скъпо и опасно. По-лесно е да я съборя и да вдигна нова сграда, модерна, функционална, съобразена с всичките му там хотелски световни моди.

Съпругата знае, чете, направила е цял собствен проект с материали, спа, казино, чудо! Цветове е избрала, всичко.

Хем бутиков, хем комерсиален. И вместо да ми правят евала, те ми протестират сега. Тя къщата и без това се разваля горката, паметник на културата била. Добре де, новата нали и тя ще стане паметник на културата след 100 години.

Аз живея в бъдещето, аз не живея в миналото.

Сега вместо да си пуша пурата и да гледам филми, аз си пуша пурата и говоря с адвокати. Дела са завели, глоби искат, цяла кампания спретнаха. Фейсбуци, мейсбуци, туитъри, митъри, карикатури ми пускат. Изкараха ме граф Франкенщайн тия негодяи. Цял живот са на база две звезди без закуска. Разбирам го Ветко.

Както и да е, това е само едното зло. Звъняха ми от безбожно скъпия колидж в Швейцария, където съм записал най-малкия наследник, да ми трият сол на главата. Накърнило, видиш ли, моето келешче реномето на туй колежче, щото като ги водили на екскурзия до Атина, отишли заедно със сина на един кувейтски принц да се изпикаят при някакви камъни и ония полудяват, видиш ли.

Вярно, че са в криза, ама това на какво прилича. Ей, голяма работа, значи. Жената се притесни много, викам й „Абе, Радинело, спокойно, момчето се облекчило върху камънаците, ама гърците сега са кисели и за всяко нещо правят драми". Вместо да правят драхми, че как е тръгнало... Ама и швейцарците, като им броя по 30 хиляди на година, не им накърнявам имиджа, нали. По-тарикати от нас ще дойдат.

Сега, другата простотия е при основния ми хотел на първа линия - „Гранд Бийч Ривиера Ризорт Плаза Спа & Казино Радинела".

След като паднаха много руски резервации и затворихме руския ресторант, руския деликатесен магазин и този със сувенири от СССР и фланелки на Путин, се очертава беден сезон. И викам аз да вкарам малко допълнителен доход, да увелича границите на частния плаж, да вдигна цените за шезлонг, чадър и отделно масичка към шезлонга и да почна най-сетне да таксувам тези, които са само с хавлии върху пясъка.

Няколко приятели с хотели вече пробваха и аз какво, да се цепя от колектива ли?

Няма да се цепя. И айде пак - недоволни, фейсбуци, кампании, почерниха ми името тез гниди. Абе, дошъл си на море -  ще харчиш, за какво да ги пастриш тия пари.  Ама не, нали трябва да ни е гадно, да си го изкараме на някой, който е постигнал нещо, построил е. Разбирам го Ветко.

И най-голямата простотия за най-накрая

Жена ми е по креативната част, ако не сте разбрали, сама е направила дизайна на всичките ни хотели и имоти, въпреки че не e учила за такова нещо, но мен, ако питате, разбира повече от всеки бастун с диплома.

Беше решила да направи и тя Фейсбук-кампания в отговор на хленчещите мизерници, които протестират за разпадащата се къща, която ще бутаме, за да освежим стария квартал и да има нещо ново и красиво там. Направи жена ми цяла страница с едно АйТи момче, дето ни поддържа компютрите, качиха снимки от всичките ни места, качи си там рисунките за новия хотел, абе всичко.

Платихме си както трябва за реклама да ни разпространяват страницата, да се види що е чудо и приказ. И отдолу като изпълзяха хейтърите, направо ми идваше да взема пушката и да ги почвам от компютъра един по един.

По едно време идва жената разревана, през сополи и сълзи разправя как видяла снимките от хотелите ни в някакъв световен сайт за кичозни сгради и лоши интериорни решения. Пффф, и?

Пишело на английски разни глупости за лош вкус, анти-класация имало, дрън-дрън. Да дойдат да ми го кажат в очите.

Хейтърите - завистливи български са им платили на американския сайт да плюят. Що един руснак не ми казвал досега, че е кич, а? А Лас Вегас какво е, да не е Версай? Виж, аз и Версай, и Версаче знам, аз съм от старата школа.

А казиното ми е  „Св. Влас Вегас", така че нямам грижи. И американци, и братушки харчат при мен. Но бедните българи да му мислят, с тая завист и злоба. Мразят успеха и това си е. После искаш да имаш държава. Еми, няма да имаш. Разбирам го Ветко.