"Нула и да!"
С този лаконичен откос майсторът на реториката Ричард Докинс обезоръжава двойния въпрос - "Каква е ролята на Бога в началото на живота и има ли противоречие между религията и науката", зададен по време на срещата му с журналисти, блогъри и фенове в София.
Докинс е ветеран, добре подготвен от множество дебати с вярващи от всякакви деноминации. Той използва отработен, почти шоуменски подход за справяне с креационистките твърдения.
В България авторът на "Себичният ген" и "Делюзията Бог" не бе дошъл за сражение с пустинните текстове, но с удоволствие и красноречие разгърна своята визия за религиозната корозия върху тъканта на науката.
За Докинс вярата и фактите не са две паралелни, еднакво важни обяснения на Вселената и живота.
"Религиите са географски разпределени и предавани от поколение на поколение митологии. Вярващите по дефиниция нямат нужда от доказателства. За разлика от тях, научните идеи не могат да съществуват без доказателства", обясни професорът от Оксфорд при една от публични си изяви в рамките на гостуването му на "Софийски фестивал на науката".
Докинс, който се е оттеглил от активна академична преподавателска дейност и пътува през планетата, за да популяризира "поезията на науката", притежава очарованието на скромен гений с чувство за самоирония и заразителна младежка екзалтация пред загадките на всемира.
България е една от много спирки от "докинсовия маршрут на просветление".
Английският зоолог определя обществото ни като напреднало и разполагащо с всички възможности за отстояване и защита на ценностите на рационализма и критичното мислене - срещу тенденцията към завръщане в тъмните векове, сковала някои особено религиозни и необразовани части от света.
Точно докато Докинс казва това, една от многото форми на възкръснало Средновековие вече пътува към София.
Маркетираната като чудотворна икона "Св. Богородица" гостува в "Света Неделя" от гръцкия манастир "Козница". В религиозния артефакт били вградени мощи на светците св. Харалампий, св. Дионисий, св. Пантелеймон и св. Петка Търновска.
Турнето на реликвата минава през няколко храма в страната и привлича тълпи от вярващи като в сатирично-сюрреалистична сцена от "Нощите на Кабирия" или "Сладък живот" на Федерико Фелини.
В същото време стотици българи, запленени от красотата на науката, се събират пред театър София за презентацията на Докинс "По-странна отколкото можем да си представим".
Радикално различни са от множеството пред "Света Неделя".
От друга страна, и те могат да бъдат определени като поклонници. С тази разлика, че тяхното поклонение разгражда, а не втърдява древни митове и мистерии, изпълнено е с ирония и облъчва с полезната радиация на най-големия враг на всяка вяра - хумора.
На стълбите на театър "София" в очакване на "чудотворната икона на рациото" Докинс, се разгръща атеистичен cosplay. Веселяци с гевгири на главата и тениски с надписа "404 error: God not found" пресъздават стилизацията на набиращата скорост в популярната култура "Църква на Спагетеното чудовище".
Тази иронична квази-институция представлява сатиричното намигване на атеистите към многобройните религиозни марки.
Това е църквата на безцърковните, богът на безбожниците.
Докинс веднага разпознава пародийният дрескод и напомня, че доказателствата в подкрепа на съществуването на Спагетеното чудовище, Яхве, Аллах, Аполон, Зевс и тн. са едни и същи - нула. Няма ги.
Той много добре знае, че в случая чука на отворена врата - онези над 300 човека, препълнили голямата зала в театър "София", са на една страница в прочита на "вечните въпроси" и тя със сигурност не е нито от Библията, нито от Корана.
Отзвукът от посещението на Докинс в социалните мрежи обаче разкрива драматично различен пейзаж.
Креационисти от всички ъгли на Интернет атакуват еволюционния биолог с религиозна страст, сбъркани цитати и линкове към нелегитимни пропагандни сайтове. Сред апологетите на псевдо-науката са дори и някои добре познати родни публични интелектуалци с демократични възгледи.
Един от тях "разнищва" метафората на Докинс за естествения подбор като "сляп часовникар" и решава да обори подкрепената с тонове факти и изследвания еволюционна теория с кухи и мъгляви философски абстракции като "творческа инфолюция" и "еволюция на Логоса".
Други потребители нямат никакво намерение да прикриват нетолерантността на верските си убеждения с красноречив нонсенс. Директно обявяват Ричард за въплъщение на злото и инкарнация на "лукавия".
Това са онези клетници, които смятат, че Бог е пласирал скелети на динозаври в земята, за да тества вярата на истинските християни. Те са, както Докинс казва: "резултат от порочния цикъл на индоктринация от поколение на поколение".
"Всички ние носим вина до известна степен за това, че нормализираме и не се бунтуваме срещу определянето на бебета по религиозен принцип. Приели сме, че има католически деца, мюсюлмански деца, мормончета, будистчета... А как ви звучи бебе лейбърист, бебе консерватор или дете социалистче? Абсурдно е. Същото е и с религиозното индоктриниране от най-ранна възраст. Това е форма на детски тормоз", разказва Докинс.
И винаги ще се намери някой да започне изказване с "Аз съм атеист, но...".
Това е същото като "Аз съм за свободата на словото, но...". В конкретния случай Докинс беше попитан от самообявила се атеистка от национална телевизия защо е "толкова агресивен и не иска хората да могат да практикуват вярата си".
"Хората могат да вярват, в каквото си искат, и да практикуват колкото си искат", отговаря Докинс, "но нека не индоктринираме децата. Ако някой не иска да ме слуша той има избор да ме игнорира, да не чете книгите ми. Но децата в много училища нямат избор да не слушат верската пропаганда, която заменя фактите от реалния свят с откровено измислени и вредни обяснения за произхода на света".
Това е и основното послание на Докинс. Все още има много загадки и неизвестни за произхода на живота, законите и константите на физиката, неясноти по отношение на това как точно ДНК влияе на развитието на телата. Но това не означава, че трябва да запълваме временните дупки в познанието с магии и митове.
Науката вдъхновява, тя е фантастична.
Забравете за саможертвата на Исус, звезди са умрели, за да живеете вие.
Докинс увлича с разказа за това как атомите, които изграждат всеки от нас са дошли от експлодирали звезди. Той е екзалтиран от факта, че когато погледнем зрелищното небе от някое незамърсено кътче в безлунна нощ гледаме в далечното минало на Вселената.
Науката, според него, не просто е странна, тя е по-странна, отколкото можем да си представим.
"И какъв е смисълът без Бог", пита един един унил мъж на средна възраст.
Професорът е чувал това хиляди пъти. "Вселената не ни дължи смисъл. Ние сами творим смисъл с пълен живот през любовта на близките, литературата, поезията, музиката, науката, природата. Мисля си, че тези неща дават не по-малко значение на съществуването от въображаемите божества", отговаря Ричард Докинс.
