Пиратите умират сами. С много страсти, цигари, алкохол и една легенда за кърваво съкровище. На Кара дере. Там, където гора и плаж очакват ритуалното за Черноморието последно бетонно причастие.
Усещането е за фатална неизбежност, но всъщност става дума за филм за група остаряващи заедно иманяри. Подправен само с морска сол :). История, която ще ви разсмее, умили и натъжи - заради тия хора с неокастрени езици в ничията територия под лозята и нивите на Бяла.
"Последните черноморски пирати" - филм на продуцента Мартичка Божилова и студио Agitprop, който дебютира за първи път у нас като част от документалната и балканска секция на 18-ото издание на София Филм Фест.
Още преди премиерата в България, беше зад граница и се върна оттам с четири награди. А тези, които за пръв път гледахме филма, едва намерихме места в препълнения салон на столичното кино "Люмиер". Нищо общо със стандартния разказ с грифа на документалния жанр - златотърсачите на бай Иван-Джака могат да минат и за измислени герои.
Обаче не са. Прекрачват при нас направо от дивия плаж и фургоните си в северната част на Кара дере - без цензура и кинотворчески примеси.
Deja Vu
Плановете за застрояване на Кара дере светват червена лампа за режисьора Светослав Стоянов и сценариста Ваня Райнова, дългогодишни летовници на Кара дере - така решават да заснемат филма, който да покаже и разкаже за мястото и какво му готвят.
Идеята им хрумва, докато разглеждат изложба в София с плановете на известния архитект Норман Фостър за бъдещо курортно селище "Черноморски градини", предназначено за богати туристи - с игрални зали, опера и пристанище за яхти.
По същото време, преди 8 години, бай Иван-Капитана и белокосите му боцмани гледат новините и се готвят за отпор. Срещу инвеститорите и властта, на която хич не й пука за тоя дивен плаж и това място, и даже се кефи на този "инвеститорски интерес". Както казва предводителят на пиратите, живеем в държава на "пехливани", с които трябва да се оправяш по техния начин.
В неговите представи това значи взрив на поне един от лъскавите джипове и навлеците в тях, които ще се струпат тук. Динамит групата на Джака има в запас, въпреки че е извън закона. Те си имат друга мисия - да изровят от горите край Кара дере съкровището на еничаря Вълчан.
Едно знаят, едно правят
Легендата е разказана във филма, но ще я спестим. Не тя е важна. Важното е, че зевзеците на Джака са обсебени от нея. Както обясни Светослав Стоянов след прожекцията, гората над Кара дере е продупчена като швейцарско сирене от трескави за злато българи, турци, руснаци, италианци.
"То е под теб. Спиш на него", казва гадателката на Джака за кървавото злато. И въпросът за съкровището става някак метафоричен. Дори не е нужно да бъде свързан със зелени каузи, бунт срещу комерса или хипария в дивото.
Кара дере вече не е тайно място на Черноморието, каквото е било преди години, когато обхватът на мобилните оператори изобщо го е нямало никъде, а зевзеците на Джака са намерили убежището си от криминално минало и неуспешни бракове.
След премиерата зрител попита Светослав Стоянов къде са били палатковите орди, когато са правени снимките. Ами в началото на снимките ги е нямало, в края да. Защото филмът е сниман 5 години - от 2008-а до 2013-а. (Предстои разпространението му по кината и на малкия екран.)
Но за Кара дере вече е късно - известно е, и ще става все по-известно. За туристи, не за търсачи на съкровища.
За да спасим това място, просто трябва да го забравим.
