Елегантната хотелска стая прелива от сериозност в присъствието на Хавиер Бардем. Делят го седмици от раждането на първото му дете, и само шест месеца са минали от брака му с прекрасната Пенелопе Крус. Очите му излъчват умора. Но тази лична драма не подлежи на обсъждане.
Вместо това в сивия обикновен ден в Бевърли Хилс носителят на "Оскар" размишлява за мрачните пет месеца, които е прекарал при снимките на най-трудната роля в кариерата си - тази на Уксбал, умиращия уличен мошеник от Барселона в новия филм „Biutiful" на Алехандро Гонзалес Иняриту.
Бардем смръщва огромните си вежди и понякога се запъва в търсене на английския еквивалент на испанската дума, която желае да използва, докато обяснява неумолимия стремеж на режисьора "да се опита да стигне до дъното, до дълбините".
"Да, това беше най-трудната роля," казва той, коментирайки ролята си в съпоставка с 23-годишната си кариера. "Но най-трудната не заради задачите, които трябваше да постигна, които бяха доста тежки в някои насоки, но и в поддържането й. Да поддържам такава концентрация толкова дълго, при това ниво на себеотдаване, това определено отличава тази роля от останалите."
Бардем не навлиза в конкретика. За разлика от младите актьори от този сезон на кинонагради, той не ухажва пресата с истории за своята страстна саможертва за ролята. Свалил е 13 килограма за тази роля, но бързо изтъква: "Това не е вид талант. Просто силна воля."
А когато неколкократно бива притискан да разкрие подробности за това как животът му извън екрана се е променил, докато е живял в кожата на Уксбал, 40-годишният Бардем говори прозаично. "Това е да се поставиш на мястото на уязвимия и да останеш там", споделя той. "Не знам как да го направя другояче."
Лошият английски на Бардем забавя холивудския му дебют в продължение на години. След това художникът и кинорежисьор Джулиан Шнабел го избира за ролята на кубинския поет и гей Рейналдо Аренас във филма си от 2001 г. "Преди да падне нощта", когато Бенисио дел Торо се отказва от ролята. Изпълнението на Бардем му печели първата номинация за "Оскар" - която е и първата за испански актьор.
От този момент Бардем поема поредица от силни англоговорящи роли, играейки южноамерикански детектив в режисьорския дебют на Джон Малкович "Стъпките на танца", както и на парализирания активист за правото на евтаназия Рамон Сампедро в "Морето вътре в мен". Изпълнението му на ролята на убиец психопат в получилия "Оскар" "Няма място за старите кучета" най-накрая му носи и златната статуетка на киноакадемията.
Въпреки годините, в които се е впускал в толкова дълбоки роли, все пак Бардем се изгубил в кожата на Уксбал. Приятелите и роднините му по негови думи се налагало да го връщат към реалността.
"Има един момент, когато се чувстваш сякаш всичко е наред, но всъщност не е", заявява той, премествайки здравото си тяло в стола, който е твърде мек, за да му бъде комфортно в него. "Реално се държиш като друг човек."
"Никога не съм виждал някой толкова много да влага себе си в героите си", споделя Инярито на кинофестивала в Кан през пролетта.
Това е много сложно изпълнение, което изнася на гърба си иначе крайно суровия филм. Уксбал е човек със съмнителна етика, но любящ самотен баща, преследван от живеещата отделно от него съпруга, страдаща от биполярно психическо разстройство, както и от призраците на наскоро починали хора, отчаяно опитващ се да стабилизира живота на децата си, преди да отстъпи пред фаталното си раково заболяване.
Рецензиите за филма са изненадващо полярни, като един от критиците го определя като "великолепна поема на меланхоличния дух", докато друг го оплаква като "мъчителен напън на специално конструирана депресия".
Изпълнението на Бардем като цяло е обект на похвали - дори в негативните коментари за филма. Тази година ролята му донесе наградата за най-добър актьор на кинофестивала в Кан. А известните му приятели, сред които е и Шон Пен, не спират да изразяват шумно възхищението си. Все пак Бардем бе пропуснат от традиционните водачи в състезанието за "Оскар" за главна роля: той не получи номинации от холивудската асоциация на чуждестранната преса и гилдията на киноактьорите.
Ако е бил разочарован, той със сигурност не го демонстрира в деня, в който бяха огласени номинациите. Когато Бардем твърди, че не играе, за да печели награди, звучи искрено. Той смята своята награда "Оскар" от 2008 г. за изпълнението на мистериозния наемен убиец Антон Чигур за приятно изключение.
"Това беше голяма чест - и огромен късмет," коментира той. "Нищо повече. Не можеш да свързваш тези неща с работата. Това няма нищо общо с това какъв си като актьор. Има големи актьори, които така и никога не са получили признание, както и някои други, които никога няма да го получат. А има някои, които са били награждавани, и тук имам предвид и себе си, за неща, които просто "стават", без да са изключителни. Това няма общо с работата ни. Това е нещо съвсем друго."
