"Не мисля, че някога съм се чувствал толкова изтощен", казва Крис Хемсуърт някъде по стената на язовира Луцоне в Швейцария. Кадрите са в тийзъра на епизода Risk от поредицата Limitless: Live Better Now.
Това е най-високият изкуствен маршрут за катерене в света. Стената е висока 165 метра и изглежда ужасяващо само като я гледаш отдолу. Или отгоре.
Обичайно се катери на пет етапа, с почивки за глътка вода, нещо за хапване и за поемане на дъх. Защото да се придвижваш със силата на ръцете си с помощта на малки "хватки" по отвесна стена действително е изключително изискващо.
Катеренето по този маршрут е крайно непрепоръчително през зимата заради студа и далеч по-тежките условия, които не позволяват почивки. Тогава маршрутът трябва да се качи наведнъж.
••• Крис се изправя пред доста предизвикателства:
Точно през зимата обаче актьорът застава пред стената на Луцоне, за да снима епизода Risk от поредицата на National Geographic Limitless: Live Better Now, налична в стрийминг услугата Disney+. За да тества границите си за пореден път - физически и психически.
И изобщо не преиграва - изтощително е. В края на изпитанието от Крис излиза пара. След това - вече извън снимките - трябва да се качи на хеликоптер.
"Ръцете му бяха толкова уморени, че не можеше да отвори вратата", разказва един от консултантите на епизода - Пърси Биштън.
Британецът има над 30 години опит в катерене на скали и на стени на закрито, и десетилетия наред се е занимавал с route setting - конструиране на маршрути за спортно катерене на състезания, включително от най-високото професионално ниво - световни купи и първенства.
Биштън е и главният рут сетър в дисциплината боулдър в спортното катерене на Олимпиадата в Токио през 2020 г. Там спортът дебютира на олимпийски игри.

За хора, които не са запознати с катеренето, може би язовирът в Швейцария не изглежда като чак такова предизвикателство. Хемсуърт е осигурен с въжета, има хватки по стената и просто трябва да се изкатери полека-лека до горе.
Изискващото е, че висиш на ръцете си, а в студеното време пръстите ти замръзват.
"Той се катери над час и просто висеше на стената, държейки се само с върховете на пръстите си. И очевидно е много високо и изключително плашещо място", разказва пред Webcafe.bg Биштън. Имаме шанса да поговорим с него, тъй като беше един от лекторите на National Geographic Summit Sofia 2025 - форум, който за пръв път се проведе в София и събра някои от най-вдъхновяващите личности, част от глобалното семейство на National Geographic.
Ако трябва да висиш на ръцете си един час, ще бъдеш физически разрушен, и точно това се случва и с Хемсуърт.
"Той каза, че това е било най-трудното нещо, което е правил. И му вярвам", казва Биштън.
Самият британец качва маршрута преди актьора за около 40-45 минути през февруари, на минус 9 градуса. Задачата му е да се увери, че звездата на Marvel ще може - или няма да може - да изкатери стената.
"Продуцентите искаха да е истинско, както и Крис", казва Пърси.

За него също е стресиращо - за пръв път работи за телевизията, но и катеренето хем трябва да е голямо предизвикателство (което не е сложно, тъй като си е достатъчно трудно), хем да даде шанс на Крис да успее да стигне до върха на стената.
За да може актьорът все пак да се справи със задачата, Биштън слага допълнителни хватки, за да се погрижи за безопасното изкачване. Освен това е определен от продуцентите за този, който ще се катери паралелно с актьора и ще му обяснява какви са предизвикателствата.
Актьорът е признавал, че не се чувства комфортно с височини. "Беше наистина уплашен. Не мисля, че някой може да се озове там, да погледне на това като на предизвикателство и да не е уплашен", казва Биштън. И то при положение, че Хемсуърт е в доста добра физическа форма, има и известен опит с катерене.

"Псуваше много", смее се британецът.
Подобен спорт изисква доста специфични физически, а вероятно и ментални умения. Освен това е добре практикуващият да е със сравнително ниско тегло, с доста сила в горната част на тялото.
Но катеренето е въпрос и на умение за решаване на проблеми и ориентиране в ситуация - да мислиш и за следващата стъпка, не само за непосредствената хватка. Също и да умееш да запазваш спокойствие, особено когато стигнеш до трудна част.
Тоест - на моменти може да си по-изморен дори психически, отколкото физически, защото трябва да запазиш концентрация и да мислиш през цялото време.

"И може да е в стресираща среда, защото си високо над земята, а и дори когато си свикнал, трябва да си ментално отдаден на всичко, което правиш", казва Биштън.
Затова е уморително и чисто психически. "Често физическата умора не е толкова, колкото менталната, и когато приключиш, усещането е, че имаш нужда от дълъг сън", обяснява специалистът.
Пърси има много дълъг опит със съставяне на маршрути на закрито, в зали, най-вече за дисциплината боулдър в спортното катерене. Това е изкачване на доста кратък, но много изискващ маршрут, буквално решаване на проблем, който трябва да бъде разгадан и физически изпълнен със съответната сила, баланс, координация и техника.
Което прави и рут сетърите невъзпятите герои на този тип катерене - те трябва да измислят, фигурират и поставят определена комбинация.
За да онагледим колко труден може да бъде един такъв маршрут от няколко метра и движения, питам Биштън кое е по-трудно - 165-метровата стена на язовира Луцоне, или някой от неговите боулдъри?
Второто, казва той.

Двете всъщност са доста различни и от двете страни на спектъра. Боулдърът, т.е. каменен блок, е най-тежката част от дълго катерене, но в зала е стена близо до земята. Така човек не се безпокои за осигуровки, от височини или падане, няма нужда от въжета, евтино е. Което прави и дисциплината толкова популярна.
При катерене като това в Limitless: Live Better Now се изискват съвсем различни неща и очевидно едно от тях е да умееш да управляваш страха, но и доста техника, включително и да катериш с въже.
Да съставиш маршрут за боулдър е не по-малко трудно от това да го изкачиш - най-малкото и защото рут сетърите изкачват собствените си боулдъри, за да ги тестват.
Самото поставяне на хватките на стената е бързо - отнема 15-20 минути. Но предизвикателството е да се прецизира къде ги поставяш и те да формират това, което искаш да представляват. "След като ги сложим, пробваме да изкачим маршрута, после променяме малко, после и още, и още, докато не се получи това, което искаме да постигнем", пояснява Пърси.
Защото целта - на места като Олимпиада и Световно първенство, е маршрутът да е така прецизиран, че да бъде изкатерен от само един човек, и това да е най-добрият в състезанието.

За да е пъзелът още по-сложен - обичайно в състезанията се качват по 4 различни боулдъра, и този, който съставя маршрута, има идея за всеки от тях - някои ще се качат от повече атлети, други от по-малко, но един - само от най-добрия. И така с всеки един проблем би трябвало се отсее класирането - най-добрият успява и при четирите, вторият - на три и т.н.
Но въпреки десетилетията в залата и факта, че сам притежава такава, Биштън казва, че предпочита да катери на открито. Защото харесва да е навън, където е започнал още на 13-годишна възраст.
"Когато бях млад опитвах да пресъздам катеренето извън зала, но не става. Но вдъхновението, идеите ми за създаване на маршрути идват от там, от движението върху скали навън, и пренасям това вътре. Това определи стила ми за съставяне на маршрути, защото трябва да катериш с чувство, не е просто въпрос на издърпване, а за нещо по-фино, за решаване на проблеми, баланс, на истинско катерачно преживяване", обяснява Пърси Биштън.
••• А за един от най-великите атлети в планините може да прочетете тук: