Денят ми започва в 11.33 ч. с възбуждащия психиделичен фолк-рок на Grizzly Bear (ако не знаете, това е една от най-властващите музикални формации на нашето време) и чаша горещо лате, с което прокарвам четири домашни веган бисквити от овес, орехи, кафява захар, ванилия и меласа.
Скандално вкусно, направо е престъпление колко добре са композирани тези кулинарно-оргазмични изкушения. Утре като ми остане време ще ги пусна в Instagram да образовам малко мейнстрийм тълпата на тема класни десерти.
Превъзходната, неконвенционална бисквитка
не е просто парче храна, а социално послание, инструмент на напредналата цивилизация и ответен (и овесен също) удар по консуматорската скучна маса, вкопчила се в бялата рафинирана захар и лъскавите, клиширани, неподлежащи на рециклиране опаковки. Иска ми се повече хора да разберат ироничния протест на веган бисквитките. Но пък тогава няма да са толкова ценни в битката с лошия вкус и пошлата система.
Лонгборд и експериментално кино от Бангладеш
Офффф, отплеснах се ала Марсел Пруст или дори Мелвил. Чака ме натоварен ден с много ангажименти и срещи на ул. "Шишман", където за щастие живея, и дори няма да ми се налага да изкарвам колелото днес.
Всъщност тази седмица съм дал почивка на жълтия ретрозвяр и за придвижване ще разчитам основно на пъстроцветния лонгборд, който Вал ми подари в знак на благодарност, че й записах касетка с acid jazz за нейното арт парти миналия месец. Получи се страхотен ивент, слушахме синтпънк на винили, гледахме пълната осемчасова версия на "До края на света" на Вим Вендерс и говорихме дълго за
вулгарността на дигиталната фотография.
Така се ъпришиейтва Вендерс, а не като позьорите от Facebook групата за европейско кино, които знаят само "Криле на желанието" и "Париж, щата Тексас"!
Както и да е, довечера участвам в организацията на пост-модерния хибриден фест на открито с експериментални черно-бели филми от Бангладеш и Естония, литературно четене на надписи от тоалетни и афтър-парти с подмокрящата, еякулираща музика на няколко по-ъндърграунд спейс рок банди. Ще бъде
иронично, автентично и епично
Тотално некомерсиално. Избрахме да позиционираме иновативния ивент в зелената дупка при "Кристал", точно в тила на Стамболов.
Мисля си, че историческите и естетически алюзии са ясни. Идеята беше моя, а Вал, Наталия X, Борис Ваиновски и Матео я доразвиха и превърнаха в мащабна мисловно-материална инвазия. Само трябва да доуточня финансирането от общината, европейския фонд за подпомагане на градската култура и да убедя онези банкерчета, че ни трябват повече пари за озвучение и коктейли маргарита за гостите.
Бизнес прослойката и чиновниците са пълни с фалш, винаги се чувствам омърсен след общуване с тях, а напоследък ми се налага много. Доста проекти задвижихме. Цинични, брутални проли и еснафи - нямат никакъв естетически ангажимент към артистичните импулси и урбанистичния прогрес.
Комерсиален фейл и винтидж надежди
Имам нужда от чаша домашно малиново вино, къса доза инди поп магия от Fleet Foxes и да прочета няколко чудотворни странички от брилянтната книжка Important Artifacts and Personal Property from the Collection of Lenore Doolan and Harold Morris, Including Books, Street Fashion, and Jewelry oт Leanne Shapton.
Защото се чувствам у-ж-а-с-н-о!!!
Все едно съм бил два часа в МОЛ-а и са ме принудили да ям junk food Happy meal с долепен до слепоочието перкусионен револвер.
Хибридният ни арт-ивент се провали като новата колецкия на American Apparel, въпреки че пак си купих няколко суитчъра и две тениски. Първо, дойдоха малко хора и нямаше представители на VICE за обещания репортаж.
Старият ми руски лентов фотоапарат засече и не направих никакви снимки.
Пристигна някакви група комерсиални киномани и започнаха открито да се присмиват на прожекцията на модерния феминистки шедьовър, заснет на видео "Соната за кастрацията". Лейм мейнстрийм фенчета на Спилбърг, изобщо не разбират от филмово изкуство.
Скарах им се, но после ми стана лошо и повърнах върху новите си панталони на Opening Ceremony, които специално избирах, за да паснат тонално на плакатите за фестивала. Оказа се, че съм се натровил от домашните бисквитки с овес, орехи, кафява захар, ванилия и меласа.
Сигурно е от меласата
Нищо. В крайна сметка беше ироничино и автентично. А и скоро предстои нова винтидж авантюра с пост-индустриални фотографии, снимани на без фокус, и пърформанс на авангардно трио от Бруклин.
Ще бъде бунтовно, битническо и вайръл.
