Аз-ът никога не е бил такъв разколник. Имаме го в обществена, лична, а напоследък и във виртуална разновидност. Това е собствената ни личност, експонирана под една или друга форма върху дисплея. Склонността непрекъснато да споделяме в интернет новото около себе си - и себе си - стана толкова натрапчива, че се превърна в дигитален тик.
От известни тинейджъри до дежурни полицаи, от строги диктатори до всеки друг, за когото междувременно се сетите - малцина от тях могат да устоят на всеобщия и натрапчив подтик да заснемеш и да споделиш образа си.
Съблазънта от самопортретирането не е нещо ново. Бариерите и пречките - като купуване на платна и бои, намиране на студия, физическа възможност, спонсори и т.н. - още ги има, но каналите за това вече са много по-отворени.
Тази седмица в Лондон се открива новаторска изложба на „самоснимки" (National #Selfie Portrait Gallery). Думата „selfie" на градски жаргон означава именно дигитален автопортрет, който сами сте си направили в парка, банята, метрото.
Терминът дори влезе в онлайн речника на Оксфорд, придружен с обяснението, че след това снимката се публикува в социалните мрежи. Така че експозицията, една от първите по рода си изобщо, търси обяснение на нуждата от дигитално изразяване на личността.
Голямото снимане с артистично тълкувание
Изглежда прекалено лесно - от телефона направо в галерията. Там са подбрани серия от „selfie"-фотографии на 19 новоизгряващи творци от Европа и САЩ, които се подвизават из виртуалното пространство и са съсредоточени върху проблемите на личността. Сред тях има най-разнородни арт експериментатори - от интернет поети до специалисти по видео инсталациите.
Куратори са Кайл Чайка и Марина Галперина от Бруклин, Ню Йорк, които същевременно се изявяват и като писатели. Те твърдят, че повечето „selfie"-снимки са скучни като повечето хора - ето защо голям процент от тях предизвикват единствено подигравки.
Няма да се спираме върху мнението на по-старите поколения, които изобщо не одобряват прищявката за личностно разпространение къде ли не и как ли не.
В общия случай автопортретът е много популярно средство за комуникация с околните. Така имаш възможност да покажеш на останалите това, което смяташ, че е твоя силна страна или предимство - корем, гърди, определено изражение на лицето, чифт нови обувки и какво ли още не.
„Selfie"-тата са съвсем преднамерени в своите действия. Те прости винаги трябва да изглеждат страхотно.
Когато говорим за артисти обаче, особено за визуални такива, които работят и живеят онлайн, то при тях е по-лесно да кажат нещо, когато самите те са част от посланието.
Създателите на изложбата ви съветват да помислите малко повече върху въпроса дали „selfie"-снимките са легитимна форма на изкуството, припомняйки имената на Ван Гог, Уорхол и Шърман. Не са малко творците, обсебени от собственото си изражение. Защо и обикновените хора да не са?
Снимам се тук и там
Кайл Чайка и Марина Галперина изтъкват, че съвременните технологии са направили себеизразяването много по-бързо и лесно. Този стремеж получава всякакви импровизации и проявления, докато преди векове рисуването на нечий или собствен образ си е било трудна и сложна работа.
Галперина отдава това не на нарцисизма, а на все по-силния натиск за дигитален персонален бранд на собственото ни Аз. „Става дума просто да бъдеш своя аватар".
Не се изкушавайте да търсите нещо хипстърско или иронично. Толкова много хора публикуват в социалните мрежи снимки, които сами са си направили. Скорошно проучване на една от големите компании за мобилни телефони показа, че 30% от фотосите на потребителите между 18 и 24 години са точно такива.
Да не говорим за звезди от сорта на Риана, Лейди Гага и Джъстин Бийбър, които са истински "selfie"-зверове и не се свенят да ни показват своите голи тела, пиянски изцепки, нови дрешки и гаджета. Това наистина се превърна в цяло изкуство, особено ако искаш да изпъкнеш в камарите от изображения, които всеки ден милиони потребители бълват.
