Датските гимназии, в които ако не си красив, не вaжиш

Фундаменталната идея, на която се основава училището като образователна институция, е приобщаващият му характер. Това ще рече, че в него трябва да има място за всякакви ученици и да е гарантирано еднаквото отношение към всички, без значение дали имат двигателни, образователни или поведенчески проблеми. Както и без значение на това дали са грозни или красиви.

Само че такова училище съществува само на хартия, но на практика няма.

Дори да цари мир и разбирателство на ниво учители-ученици и всичко да е наред с рампите за инвалидни колички, кабинетите по биология, химия и физкултурния салон, а менюто в столовата да е само по рецепти на Джейми Оливър, на ниво ученици-ученици нещата могат да имат страховито диаболични оттенъци.

Булингът не е от вчера. Винаги е имало и ще има деца, които ще вървят подире ти и ще подвикват “Мара - попара”, ще те скъсват от подигравки заради това, че си твърде висок или твърде нисък, или че не носиш “правилната” марка кецове.

Емоционалните травми, които децата са способни да си причиняват едни на други, попадат в графата “Щети, с които никой училищен правилник не е в състояние да се справи.”

Явлението булинг като събирателен термин за училищно насилие във всичките му форми е описано за първи път през 70-те години на миналия век, разраства се през следващото десетилетие, а през 90-те години вече е сериозен социален проблем.

И ако по времето, когато аз бях в прогимназията, булингът се изявяваше най-вече в подигравки, че вашите са се развели, нямате пералня, купена от Кореком, или че носиш очила, в наши дни този тормоз еволюира и мимикрира и в новите си форми става все по-жесток и непридвидим.

В Дания, една от най-демократичните държави в Европа, намираща се на полуостров, където егалитаризмът във всичките му форми е издигнат в култ, има места, където правилото за равнопоставеност не важи и където този, който се смее първи, се смее най-добре.

В гимназиите в Нуршеланд, северно от Копенхаген, от десетилетия съществува традиция за организиране на ежегодни вечери за първокурсниците, т.нар. puttemiddag.

Според дефиницията в датската версия на Уикипедия, това е ритуал на инициация на новите ученици (putte е жаргонна дума за ученик в първи гимназиален курс). Дотук нищо необичайно. Просто един мил жест към “зайците”, който да ги накара да се почувстват приобщени в новото училище.  И да, традицията щеше да бъде направо трогателна, ако дефиницията в Уикипедия се ограничаваше само до това изречение. По-нататък обаче тя продължава така: “Ритуалът представлява класическа проява на принципа “Разделяй и владей”, както е и упражнение в налагане на сила от страна на властоимащите”.

Мислите си, че всичко това звучи прекалено сериозно и помпозно, прекалено в стил Гай Юлий Цезар и Томас Джеферсън, за да бъде съотносимо с някакъв си безобиден тийнейджърски ритуал, за който и без това чувате за първи път.

Можеше и така да е, ако не ставаше въпрос за разюздени партита, на които алкохолът се лее като от рога на изобилието, а осмокласнички, облечени оскъдно като похотливи медицински сестри, демонстриращи фелацио на краставици, представляват възможно най-безобидната картинка. Истории за секс ритуали и видеа, показващи унизителни предизвикателства към малките ученици, се шерват в затворени групи във Facebook.

Въпреки това тези, на чийто гръб се случва “забавата”, мълчат и даже се чувстват горди, защото точно те са били сред “Избраните”.

Традицията повелява най-популярните третокурсници да изберат сред новоприетите ученици тези, които ще имат честта да присъстват на партито. Тогава започва и истинската суматоха, защото се знае, че единственият, но много важен критерий да бъдеш избран, е да си красив, секси и в крак с модните тенденции. Първокурсниците знаят, че през първите шест месеца постоянно са наблюдавани и преценявани от по-големите. Кой ще бъде избран се превръща в основна тема за разговори във и извън класните стаи.

В един ден през януари учениците се събират в двора на училището и по време на нарочна официална церемония някой от третокурсниците излиза пред всички и тържествено съобщава имената на избраните. Тоест на най-готините 15-годишни. Всички ръкопляскат възторжено, а щастливците получават своите пликове с покана за участие в ритуалното тържество.

Съдейки по разказите на вече завършили ученици, един от проблемите, произтичащи от puttemiddag, е, че конкуренцията измежду “зайците” за привличане вниманието на третокурсниците създава непоносима атмосфера на напрежение и конкуренция.

Това неминуемо води до формиране на два лагера - на губещите и на победителите. Когато си на 15 и не си сред 30-40-те избрани, е много лесно да повярваш, че за нищо не ставаш. Когато си на 15 и ти е втълпявано, че единствено външността ти и това да си мега куул е от значение, за да бъдеш приет от останалите, една подобна “загуба” се чувства като стигма за цял живот - парен чук, стоварен върху глупавата ти тийнейджърска глава.

20-годишната Трине, бивша възпитаничка на гимназията в Еспергерде, казва, че най-сериозният проблем не е толкова в придържането към конкретна традиция, а в това, че училището би трябвало да е пространство на свободния дух, в което младите хора да учат и да се развиват в избраната от тях професионална посока, фокусирайки се върху други неща, а не върху измислени и втълпени идеали за външна красота. “Така че ако не си върнем училището обратно, образно казано, и се оставим повърхностните неща да определят начина ни на мислене и да формират ценностната ни система, обществото ни е обречено на упадък“, допълва тя.

Усещам как финалът на този текст ме извежда извън област Нуршеланд и ме стоварва с гръм и трясък по средата на всяка средностатистическа българска гимназия.

А там по традиция децата, които ходят на олимпиади по математика в Корея, са кукувейците, а момчетата с външност на ранния Бийбър и момичетата, които имат яка-дупара-кой-ще-я-бара, са за чудо и пример. Пардон, и приказ. Толкова по въпроса за изместения фокус от сериозната върху повърхностностната ценностна система.

Хайде сега бегом към мола за още гланц за устни и някакво парцалче, че то нали утре в часа по литература по външността ще посрещнат, а след последния по английски пак по външността ще изпратят.