Ако децата идваха по план, банките щяха да ги включат в офертите за изгодни жилищни кредити. Посланията може би щяха да изглеждат така: "С нашия ГПР и срок на изплащане, можете да планирате бебе още на 5-ата година от кредита. Лихви по договаряне - за остатъка от срока!"
Наскоро един познат сподели, че няма нищо лошо в планирането на деца - това е, каза той, белег за разум и цивилизованост. Когато уредиш жилището на изплащане, лизинга на колата и стабилизираш позиции в кариерното си развитие... С една дума - стабилност. Според него това е отговорно поведение и показва, че човек е в състояние да поеме грижите за отглеждането и възпитанието на едно дете.
Само дето често се случва точно тогава децата да не пристигнат. Куриерската фирма не ги доставя. Въпреки че липсват субективни - и обективни причини, доставката да не се състои. Освен това финансовата стабилност не е винаги белег за зрялост като родител - в крайна сметка няма как да знаеш дали си готов докато човечето не се появи. Дори и да има обзаведена детска стая, готов ли си да четеш приказки, да редиш конструктори и да играеш "на конче", вместо да цъкаш на компютъра...
Харесвам плановете в работата. Те означават ред и отговорности, разпределение на задачите и яснота накъде и с какво темпо вървим. Струва ми се обаче противоестествено, когато се отнасят до появата на жив човек. Дори малко фаталистично.
Нима можеш да планираш подобно нещо - все едно да изчислиш смъртта си...
Нима сте сигурни, че след 5 години ще се обичате така че да поискате дете - и ще сте заедно? Че ще сте здрави, за да тичате след него и да ритате топка? Че няма да се борите за нова кариерна позиция - или за нов лизинг?
Естествено, идеалният вариант е детето да се появи тогава, когато всичко е наред. Но се случва толкова рядко. Нима то просто е ред в плана, който сте направили. В коя графа е - приходи или разходи? Точка пета - да си имаме бебе... Ами то си е номер едно. И всичко друго се подчинява на първото.
Правиш дом, за да е уютно на семейството - което имаш. Готвиш, за да събереш около масата хората, които обичаш. Търпиш лишения, хабиш нерви - неминуемо при една връзка и отглеждането на дете. Но и при всичко останало.
Моето съвършено непланирано бебе се появи така както се появяват повечето непланирани бебета - от много любов и съответстващия й секс. Не си го мислил, така се е случило. Забравила си хапчетата, не е имало презерватив. Тогава?
Лесно е да се махне. Никакъв проблем, пълна упойка, заспиваш - и се събуждаш без гадното чувство, че ти се драйфа непрекъснато и вдигаш тъпа субфебрилна температура всяка вечер. Ура, няма подути крака, газове, заплаха от стрии, ужасът от липсата на талия и това, че се носиш като платноходка. Свободна си!
От какво? Все едно, с бебе или без, кожата повяхва, килограмите се понатрупват, а, честно казано, купоните започват да поизморяват, вместо да тонизират. Появата на дете не означава краят им, просто се разреждат.
Естествено, че нищо не е по мед и масло. Отглеждането не върви по план. И да, ако плаче твърде много, както моят син, го носиш на ръце, напук на всички книги, в които пише да не го правиш.
Наскоро чух аргумент от една позната, разбрала за изневяра на съпруга си: "Отгледах му децата." Позата на майчинството като (само)жертва ми е някакси отблъскваща. Тъпото е, че се натяква и на децата, като че ли те трябва да се радват на благоволението, че са създадени?! Какво пък, номерът в живота на мнозина е да се изживяват като жертви - така създават зависимости и контрол.
Децата наистина са подарък. Само ако ги поканите с любов да ви гостуват.
