Млада балерина забравя чантата си на пейка в парка. Отминава, без да се замисля, че се е разделила с парите и личните си принадлежности. Петнадесет минути по-късно осъзнава, че нещо й липсва. Не изпада в паника, не усеща онова болезнено чувство в стомаха. Знае, че всичко е там, където го е оставила, недокоснато от чужди ръце.
И е права - тръгва по обратния път, намира чантата си и весело я прибира.
Ако една балерина е толкова спокойна за вещите си, в коя страна по света живее?
Отговорът е Финландия. Мина Тервамаки живее във Финландия. Обяснява безгрижното си поведение с това, че се чувства сигурна. Сигурността е едно от основните усещания на сънародниците й. Тервамаки беше номинирана за "най-положителната личност" в страната си през 2017 г. от местна компания, наречена "Positiivarit Oy".
Според Световния индекс на щастието, базиран на проучване на Gallup, Финландия е най-щастливата държава в целия свят.
Собствените й жители не са толкова сигурни в правдивостта на резултата, доколкото са известни като традиционно стоически настроен народ.
Скандинавските народи - и финландците в часност - са емоционално интровертни. Рядко демонстрират високи показатели при изразяването на радост или гняв. В това отношение са много по-различни от народите на Латинска Америка, например, които имат по-възбудена проява на емоции. За финландците щастието се концентрира в това да живеят сдържано, балансирано и сигурно.
Тервамаки също таи смесени чувства за резултатите от Световния индекс на щастието: "Тук четем изследването и му се смеем. Какво? Ние ли сме били най-щастливите? За нас може да сме каже, че сме по-скоро "доволни", отколкото "щастливи".
Разминаването произлиза от парадоксалния факт, че изследването за щастието всъщност не изследва най-желаното човешко състояние - щастието...
Това в никакъв случай не е проучване за емоциите - всъщност се интересува много повече от причините, поради които Тервамаки оставя чантата си на пейката в парка.
На практика, Индексът на щастието е преглед на качеството на живот по целия свят. В това отношение Финландия излиза като фаворит за 2018 г.
Факторите, които допринасят за по-доброто качество на живот, са продължителността на живота и високия брутен вътрешен продукт на глава на населението. Важни са обаче и други показатели - възможността да разчиташ на чужда помощ в трудни времена, свободата да вземаш самостоятелни решения, личната подкрепа. В това число влизат и доверието, и щедростта, а Финландия е на челна позиция в това отношение.
Северните държави обикновено имат по-хоризонтална обществена структура, по-малко неравенство, по-добра способност да помагат на хората в неравностойно положение. Всички тези особености увеличават точките им във въпросника за качеството на живот.
Франк Мартела от Университета в Хелзинки потвърждава, че доверието е ценност от особено голямо значение за местното общество. Хората искат да бъдат възприемани като благонадеждни граждани. Ако си изпуснете портфейла на улицата, можете да сте сигурни, че ще си го върнете - обикновено с всички пари вътре. От всички европейски страни, доверието в непознати хора е най-високо във Финландия.
Тази година за първи път Световният индекс на щастието включи и мнения на имигранти в изследването си, а щастието на чуждестранните диаспори във Финландия на практика са идентични с резултатите на цялото население.
Както финландците, така и имигрантите се чувстват еднакво щастливи в страната. Това е интересен резултат, защото по същество опровергава тезата, че щастието е "вродена" финландска черта.
Опровергава се и тезата, че скандинавските страни са затворени хомогенни общества. Ако приемем, че щастието произтича от вътрешната душевност на фините, оказва се, че няма никаква пречка да бъде усвоено и от имигранта от Бангладеш. Явно има по-голяма връзка с начина на управление.
Принципите на държавността тук са базирани на взаимното съчувствие и уважение към човешките права. Това е едно от най-добрите места за младите майки. Има и една от най-напредничавите образователни системи.
Постига удивително добри резултати в екологичната си политика, равенството на половете и баланса между работата и личния живот. Всички тези фактори са съставките, които карат местните хора да декларират високо задоволство от начина си на живот, независимо дали културата им предполага да се усмихват достатъчно често.
Няма никаквъв проблем в това да сте намусени и да живеете в най-щастливото място на Земята.
Не се учудвайте, ако финландците казват, че не са щастливи. Често са песимистични по природа, резервирани в емоциите си. Пият твърде много, зимите са студени и трудни в психологическо отношение. Финландското щастие, за което често чуваме, не се изразява в песни, танци и усмивки, или в други признаци на видима наслада от живота.
Ако така си представяте щастието, те не са щастливи. Но изследването показва нещо друго - къде се живее най-добре? Къде човек има най-голям контрол над живота си? Къде може да прави своите собствени избори? Къде може да прекарва повече време със семейството си? Къде може да се чувства сигурен? Къде може да бъде най-продуктивен за обществото? Във Финландия.
Струва си да се запитаме и къде можеш да превърнеш в национална традиция навика си да пиеш по гащи у дома...
Емоционалната репресия или интровертността, с която финландците често са свързвани, има отношение към т.нар. "sisu".
Sisu е дума, която означава демонстрация на сила, стоицизъм и устойчивост. Тя е много важна част от идентичността на финландския народ. Част от причината, поради която тези хора не обичат да показват силни емоции, е свързана с уважението им към тихата смелост и търпеливостта. Може би затова са толкова объркани от "коронясването" им като най-щастливо население.
А може би е по-редно да се каже, че те са "най-малко нещастният народ" в света? Поне се справят много добре с намаляването на причините за нещастията. Успяват да преобразуват богатството в благоденствие.
Винаги когато се публикуват подобни изследвания, има огромно любопитство към държавите, които се класират на челните позиции. Естествено е да се изненадваме как някои хора успяват да постигнат щастието - онова емоционално състояние, към което всички се стремим, при това не на индивидуално, а на национално ниво.
Никой не се интересува от индекса на щастие в държавите от дъното на класацията - като Сирия, Либерия и Афганистан, защото тяхното нещастие е очевидно. Ако има някаква тайна във финландското "чудо", може би то е умението да поддържаш общество, което цени доверието и щедростта.
А колкото до финландците - могат просто да се отпуснат и да се радват на щастието си.
Имам чувството, че този индекс е измислен като залъгалка, че човек може да живее "щастливо" без да търси и следва Господа. Нищо не е по-далеч от истината. След любовта и мира, щастието е най-използваното средство за спекулации и манипулация.
Щастието е емоционално състояние, с което реагираш на случващото се. Някои се радват на мимолетни или дребни неща, други - на грандиозни, трети, може би, не могат да се зарадват на нищо. Аналогични са и реакциите на дразнителни и вредителни обстоятелства. Възпитаните във въздържание от проява на емоции, се оказва, че живеят скучно и монотонно, въпреки подредеността на бита им и въпреки уредените им държави. Понятията не съвпадат по съдържание. Подтискането на изявяването на емоциите е пречка за изпитването на щастие и вратичка към депресиите.
Не искам да коментирам по темата (между другото, много приятна и забавна за четене), а по правописа и най-вече пунктуацията на потребителя peta. A коментарът ми е: Ужас, сестро! Недей повече да пишеш, преди да усвоиш малко правила! Не искам да звуча като хейтър, ама освен правилото за употреба на кирилица, администраторите трябва да въведат и правило за поне НЯКАКВА грамотност.
Ако заменим думичката "щастие" в класацията с определението "социална среда, гарантираща спокоен и уреден живот", мисля, че всичко ще си дойде на място. Защото въпросният индекс мери именно факторите за благоприятна социалната среда в различните страни - БВП, средна продължителност на живота, ниво на демокрация, корупция, социални политики... Доколко това корелира с щастието на хората и доколко изобщо е коректно да се говори за някакво измеримо национално средностатистическо щастие е отделен въпрос. Ако питаме един стоик и един утилитарист какво е щастие, ще получим коренно различни отговори. За едните е достатъчно да си добродетелен, за да си щастлив; за другите щастието е чисто хедонистичен показател на удоволствието. Така че очевидно смисълът зад понятието "щастие" е коренно индивидуален, защото всеки човек му придава различно значение. Например за мнозина хора щастие би било да си богат и прочут, работата ти да има широко признание, да имаш любящо семейство, да си създал дете... Но дори постигането на всичко гореизброено не спира някои хора от това да посегнат на живота си (спрвака Иън Къртис, Кърт Кобейн...) Така че неведоми са пътищата на щастието и депресията.
Звучи логично, но някои от тези фактори, които според теб и според хората, провели изследването, корелират с щастието е вероятно да корелират и с депресивните разстройства. Парадоксално, картата на разпространение на депресивни разстройства по страни наподобява в доста отношения картата на щастието по страни (можеш да ги сравниш тук - https://en.wikipedia.org/wiki/World_Happiness_Report и тук - https://en.wikipedia.org/wiki/Epidemiology_of_depression). А щастливата Финландия е на 11-то място по брой депресирани хора на всеки 1000 души. Обяснението според мен се корени в това, че във въпросните държави с високо социално развитие е много лесно за голям брой хора да се изкачат на основните две или три стъпала от пирамидата на Маслоу, т.е. да задоволят базовите си нужди. А те до голяма степен действително зависят предимно от социалната среда (нивото на развитие на държавата). По-нататъшното изкачване към върха на пирамидата на потребностите обаче е строго индивидуално и в много по-малка степен според мен зависи от социалната среда. И може би за много хора, които са получили почти наготово задоволяване на базовите си нужди, е доста трудно да продължат сами нагоре по стъпалата на пирамидата. Което е възможно да отключи депресия.