Не един и двама изпълнители през годините са излели вдъхновени души в емоционален напев за града-център на всичко под това небе - София.
Едни са му посветили цели музикални произведения, други само с едно изречение са увековечили своята привързаност към столицата ни.
Любовта към този град често се смесва с гняв и отчаяние от неправдите в него, но и с благодарност и обет за вярност. Ето пример за това в 11 парчета в различен стил, от различни времена и дори на различни езици:
"Sofia Dream" на Malinke
Започваме неочаквано и ударно с едно парче от 2015-та, което, учудващо, малцина са чували.
Изпълнителят е малийски бежанец, продуцентът е македонец, песента е на френски и се казва "Sofia Dream". Парчето е с остро социален текст, който разказва за ужасите на живота в Мали.
Западноафриканската страна от години е разкъсвана от гражданска война. За Бамба Малинке, който бяга от непрекъснатите размирици и терористични актове в родината си, София е сбъдната мечта. "София, ти ме приюти, мога само да ти благодаря, град на мира и бъдещето" се пее във втората част на песента.
"София, моя любов" на Богдана Карадочева
Рязко скачаме в класиката. Хиляди деца на 90-те, отрасли в провинцията, от малки са тежко наплашени от представата за големия град, която този златен естраден хит от годините на ранния преход неволно чертае.
София е тъмна, мръсна и страшна - достатъчно зловещи епитети, които, особено ако си на 6, лесно могат завинаги да те откажат от идеята да ходиш там.
Въпреки това топлите чувства към София са несломими и лирическият говорител се надява на по-добри времена за столицата ни, защото тя е негова "любов и тревога".
От дистанцията на времето смело може да се заключи, че такива в крайна сметка са настъпили. Поне не те джобят всеки ден в трамвая и на някои места вечер е осветено.
"София" на Спенс и Акага
"София - споменът от нашето детство, София! Град мечта!" Интересна колаборация между Акага и Спенс, който принципно родом е от Плевен, но това не му пречи да нареди определено количество рими в защита на добрата стара столица от годините, когато е бил малък и както сам казва - дядо му два пъти го е довел в столицата.
В текста има известна доза политическа критика и лека меланхолия по отминалите дни. Все пак надеждата за възвръщането на славата на града присъства във видеото в надпис на английски върху фланелка, който гласи, че бъдещето ще такова, каквото си го направим... Мъдро.
"София де Жанейро" на Сарафа
"Не гледай центъра, в квартала ми е геРо" пее Сарафа и зловещи картини от покрайнини и мръсни булеварди на София завладяват зрителя и го въвличат в буря от гняв и печал.
София не е само жълти павета, а и дом на млади гангстери, бедни роми и подкупни ченгета, както става ясно от лириките на рапъра, който всъщност не желае да го наричат рапър, защото "рапърите са комици и "90% от тях нема да ти кажат истината никога.... Щото са страхливци".
Така ли е, не е ли - това е въпрос на слушателски прочит, но все пак любовта към родния град при всички положения е движещ творчески импулс в суровия текст на произведението.
"Войн от запад" - Колумбиеца и М'глата
Хит от времето, когато в София не се рапираше на меко, а враждата между източната и западната част беше възпявана непрекъснато в рими, къде сполучливи, къде не.
"От София идваме, заедно забиваме. Няма да спираме, даже да умираме...", нареждат Колумбиеца и М'глата в навярно най-популярното си парче.
В крайна сметка става ясно, че на запад положението е сериозно и "цяла България пак гледа в нас", което препраща към Вазовото "България цяла сега нази гледа".
И все пак по-задълбочени съпоставки между двата цитата са рисковани. В един момент се споменава и нещо за уриниране от покрива на ЦУМ, мотивите за което остават загатка.
"ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ" на Леа Иванова
Та, да си дойдем на думата... Младите не знаят, но едно време нямаше молове. Да, наистина. Нито един.
Тогава, в тези далечни времена, всички ходеха в ЦУМ. Кой, за да напазарува нещо, кой - да се повози на ескалаторите. Това чудо на инфраструктурата, което се срещаше единствено там. Какви ти детски кътове?
Нямаше такива неща. Тревожни и забързани майки едва сваляха дечицата си от подвижните стълбища. А на малките и толкова им беше достатъчно.
Централният универсален магазин в София си беше събитие, емблема на града, нямаше друго такова място. Модерна работа отвсякъде. Неслучайно Леа Иванова увековечава славата му.
"Песен за любимия град" на Тодор Колев
Една истинска класика от вечния Тодор Колев.
Това е химнът, който веднъж и завинаги бетонира в сърцата факта, че София, братче, е центъра на планетата. Това е. Край. И изобщо не е нужно да я наричаме "малък Лондон", за да я обичаме. Но и така става. И все пак тази ведра песен не изражда любовта към София в локален шовинизъм.
Във втория куплет вниманието се насочва и към морската ни столица - Варна, накъдето поемат голяма част от софиянци в летните жеги. Така че, варненци - поздрав и за вас!
"София" на Гудслав, Мария Драгнева и Бат Венци
Една от основните характеристики на евъргрийна е наличието на последващи кавър версии. Ето и осъвременения хип-хоп вариант на горната песен.
Във видеото Мария Драгнева с игрив поглед по време на небрежна велоразходка из центъра на града повтаря като мантра името на най-величественото населено място в Млечния път - София, докато Гудслав се опитва да лови риба от Перловската река...
За Варна не се чува и дума. Времената се менят.
"Булевардът" на Михаил Белчев
И ако в лириките на "Песен за любимия град" съпоставката на столицата ни с Лондон е нещо като комплимент за софиянци, то в този естраден шлагер положението, макар и завоалирано, си отива накъм "София на три морета".
Шанз-Елизе ряпа да яде пред нашите булеварди с кестени.
Изобщо тук сме толкова напред с материала, че във въздуха се носи плътен заряд, от който човек развива свръхчовешки качества като телепатията, посредством която лирическият герой повиква своята нова любов, която също е някъде из улиците на столицата... Добре ли е?
"King" на Kristo и Ivy
След като минахме през Лондон и Париж, време е и за братята италианци. На пръв поглед текстът на парчето разгръща сюжет, завъртян около зараждащата се любовна афера между турбо гъзар (нещо по средата Хю Хефнър и Луи XIV, както става ясно) и обекта на неговите плътски въжделения - красива млада дама.
В припева обаче единственото завършено изречение, което ясно се разбира и от едно слушане е рефренът "София ше стане Рим". Случайност? Едва ли...
"Нон-стоп" на Ъпсурт
Хазарта, големият поет на българското съвремие, го е казал още в зората на своето ъпсуртно творчество - "София пак е с едни гърди напред!".
Кой би оспорил истината, която отнася като "Боздуган" в най-големия хит от първия албум на легендарната софийска хип-хоп група?
Дори никъде да не се споменаваше името на столицата ни, с подчертания си местен диалект Ъпсурт винаги са отстоявали нейната чест и слава.
"Извинявай, че говориме на шопски" се казва в един друг техен хит, ако случайно някой се е почувствал обиден. Любезни хора.
