И ето, че дойде пак онова време в годината, в което всички започват да отговарят на баналния въпрос "Какво си пожелаваш" или "Какво искаш да ти се случи през Новата година?". Следващият въпрос е къде ще празнуваш? Иваче казано, къде ще се напиеш до козирката, чупейки миналогодишния си рекорд по поемане на алкохол? И всеки казва и всеки мечтае.... и идва 1 януари - и старата песен на нов глас.
Аз съм момиче на 20 години и с лек срам и малко повече удоволствие мога да кажа, че съм била на всякакви партита и събития, присъствала съм на какви ли не "изцепки" (мои и на приятели ) и в един момент си казвам: "Какво толкова - Нова година, поредният купон. Е не беше ли и миналата година такъв? Не беше ли и купонът за рождения ден такъв? Ами 8 декември, ами последното парти в "Ялта" или "Син Сити"?
В никакъв случай не се отричам от партитата. Но искам нещо различо, нещо, което да ме впечатли особено. Хубаво ми става, когато виждам, че хората са изпълнени с надежда за идващото ново "чудо". Но какво ще стане, ако си "откраднеш" любимия човек и празнувате някъде само двамата - и просто се насладиш на празника по нетипичен начин от досегашните.
Ех, идва Нова година, пак ще пием, ще пеем, ухуу... ама... тц... нещо не съм особно развълнувана. Пожелаваме си любов, надежда, промяна. Ако върнете старата хроника на новините, на 90% те се повтарят от изминалата година (бедствия, покачване на цени, забрана за тютюнопушенето от не знам си кой месец) и промяната не е особено очевадна.
А вярвате ли наистина в нещата, които си пожелавате и имате ли смелост да ги изпълните? Аз се запитах това в този предпразничен месец декември. Говорим за най-прекрасните чувста, стаени някъде дълбоко -вяра, надежда, любов, а всъщност колко даваме от себе си и можем ли да си припомним кои наистина бяха те?
Мислим ли колко би било вълнуващо да дочакаме 12 часа на 31-и и да се вълнуваме точно на секундата да кажем "Обичам те" на човека до нас. Да тръпнем, че ще е един личен празник, защото аз, ти и всеки друг би трябвало да прави това, което Иска, а не това, което Трябва!
Дали сме с хората, които обичаме, дали те го знаят и дали направихме всичко по силите си, за да сбъднем желанията си - било то професионални или лични? Чисти ли сме пред себе си, че сме на правилното място с правилните хора...
Дали и вие си го мислите? Прост апел: Направете това, което искате! Вярвайте истински в любовта и нека тя ви окрилява на празника и през следващата година! Не се страхувайте да направите промяна и да отстоявате желанията си. Пък каквото ще да става.
Весели празници!
Живота, Санчо... sucks.... би казал някой... И наистина, наблюдавам, че за някои хора, Коледната еуфория е по-безсмислена и от нов албум на Веселин Маринов... Не говоря за хората, които ще стоят стаени до кофите, в очакване някой да е помислил и за тях. Говоря за отегчените от живота хора, за хората, за които събирането с роднини и/или приятели по това време на годината е безсмислено... Не знам защо но статията ми навя малко меланхолия... Давай по-бодро авторке! Млад човек си! Не си задавай тези въпроси ТОЧНО сега... Те са за останалата част от годината! Сега трябва да се съсредоточиш! Да извикаш звездите да ти поговорят, защото, за да уцелиш с подаръците трябва да си направо наследник на Ванга, а и без друго след Нова Година, въздуха ще е замърсен от празни обещания, равносметки и лек бриз на бъчва... Аз ти предлагам да спретнеш 7-10 броя питки за Коледа. Да ги натъпчеш с нумизматика и после гледай сеира на околните... А ако имаш и камера да ги снимаш – ще имаш незабравими спомени от празниците таз година... Въпроса е някой да не се кибичне само, за туй слагай по едри монети! Голям купон ще падне, когато всички започнат да ровят хищно, като орел рибар в размножителен период, а наоколо завърчат трохи, докато се опитват да се докопат до имането вътре. А след като издирвателно-процесуалните действия приключат и съкровището е успешно изкопано и арестувано, поне 90 % от седящите на масата ще са доволни, а не обратният вариант. Вярвай ми, на другият ден докато чистиш – дори ще ти е приятно! Весели празници!
@lele male - идва един момент, в който искаш да си направиш кеф и на себе си, не само на другите Аз пък тая година мисля да не запомня как съм я посрешнал, защото последните двадесет и нещо посрещания няма с какво да ги запомня.
Проблема на авторът, както и на милиони други е, че не знаят да празнуват. Да купонясват? Аххх, прекрасно го владеят, но да празнуваш и купунясваш са 2 тотално различни начина да посрещнеш даден празник. А вие само да купонясвате можете. Или както се изцепи дин познат преди години: как да ми е различен празника, като и през делника все на масата седим... Та така.