Ако Алайн Брош Маккена трябваше да напише сценарий за живота си, той би започнал с това как тя с разрошена коса и поразсъблечена, но изпълнена с надежда, демонстрира свои проекти на мрачни редактори на списания в Ню Йорк. Обезкуражена, но не и победена, в крайна сметка тя губи кураж и решава да се запише на курс по писане на сценарии.
Преход към лекционна зала, където студент след студент предлага епични идеи за филми, които никога няма да бъдат заснети, докато накрая Маккена изрича: "Искам да направя приключенска комедия за две момичета, едното от които се влюбва в някой, който тя смята за престъпник, който обаче се оказва агент на ФБР."
Кариера, базирана на поредица от филми за влюбчиви кариеристки
След това идва историята на успеха в стил "Пепеляшка" - шеметна трансформация от закъсала финансово авторка на свободна практика към известно име от Холивуд. Междувременно ще има мъж, който изглежда като съвършения партньор, но не е, друг, който всъщност е, както и някои моменти, когато виждаме нервната и изпаднала в безнадеждност Маккена да получи подкрепа от всемогъщ продуцент.
В края виждаме Маккена триумфираща (и развяваща коса като в реклама на шампоан!) в офиса й в Холивуд, заобиколена от снимки на съпруга и децата й, както и спомени от различните студийни хитове, които са я направили един от най-успешните сценаристи в наши дни.
На едната от стените има илюстрация на Мерил Стрийп - шикозна и надменна, в "Дяволът носи Прада"; до нея има снимка на Харисън Форд, участвал в нейния филм "Сутрешна слава," който целува Маккена по челото.
В коридора пък има плакат на "27 рокли," в който лицето на Катрин Хейгъл е заместено с това на близка приятелка, която е била вдъхновение за филма. И с огромни букви отгоре на плаката пише: "От сценариста на 'Дяволът носи Прада'." За сценаристите подобно признание е възможно най-близо до холивудски финал.
"Тя има запазена марка," казва филмовият продуцент Луси Донъли. "Името й е станало синоним на всякакви кратки и смешни филми за жени, които изглеждат модерни." Това, което изглежда модерно във версията на романтични комедии по замисъл на Маккена, е че, както тя го обяснява "жените в тях имат цели, които не са само романтични."
Когато младата продуцентка на новини в "Утринна слава" е преобразена от невероятна рокля, това е за интервю за работа, не за любовна среща. "Дяволът носи Прада" пък завършва със сдобряване между героинята и нейния приятел, но то е почти незначително: хепиендът е осигурен от по-добра работа.
На фокуса: балансът между децата и кариерата
"Не знам как тя го прави," който излиза по кината през септември, би могъл да бъде смятан за третата част от трилогията за работата и любовта на Маккена - група, която тя определя като "BlackBerry 3". Защото жените във филмите й винаги стискат в ръка телефоните си, или ги захвърлят, или ги гледат с жадуване, или ги пъхат във фризера (връзката може да бъде замразявана, но само временно).
Адаптация на бестселъра на Алисън Пиърсън, "Не знам как тя го прави" е ироничен поглед към жонглирането, с което се занимават работещите майки.
Не че Маккена никога не е писала и класически романтични комедии: "27 рокли" е историята на млада жена, която е вечна шаферка, докато среща подходящия мъж; работата й (асистент на неподходящия мъж) не е във фокус.
Но през многото години, които е прекарала в работа по този сценарий, Маккена осъзнава, че писането на традиционна романтична комедия - или поне на интересна типична романтична комедия - е твърде трудно.
"Слаби хора, които искат да бъдат влюбени - и опасенията им за любовния им живот - не представляват особено динамична среда," казва тя. "От друга страна да добавим примерно атомно куфарче. Има спектър на бърза реакция, желанието да намериш в такъв момент някого не е много насочено като цел. Неща като 'Трябва да изкарам тази година и да ме повишат,' или 'Ако не вдигнем рейтингите, ще ни спрат сутрешния блок' - в тях има усещане за спешност."
Офисният стрес - и развитието на романтичните сюжети
Решението на Маккена за умората от романтичните комедии не е да иронизира жанра или да се присмива на стремежите на героите му (и съответно на публиката) за любов, а да им даде това, което желаят: страхотен мъж и чудесна работа, цастливо семейство и професионален успех.
В "Не знам как тя го прави" Пиърс Броснан може да изглежда като очевиден любовен обект; всъщност, както го възприема Маккена, неговият герой е особено изкусителен заради това, че единствен признава таланта на героинята. "Той въплъщава служебното признание, което тя не е получила дотогава," казва сценаристката.
Маккена определено не е изобретателят на любовта на работното място, но е особено добра във вдъхването на нов живот в него. Сега сме в ерата на страст към работата - когато има недостиг, има и фантазии, а щом има фантазии, се намесва и Холивуд. "Някои хора харесват работата си, някои я търпят - аз просто обичам моята," заявява героинята на Паркър в сценария.
Има основни причини, поради които филмите й се развиват в офиса - бързият ход на сюжета, относителната свежест на материята - но сценариите й са също така и отражение на самата нея, а тя самата е продукт на своето поколение (едно поколение след епохата например на Нора Ефрон).
Ако Нанси Майърс е сценарист на филми за спасителна връзка в средна възраст, Маккена развива в леко повърхностен и масов формат фантазиите, обещани от феминизма на 70-те години: че можеш да имаш голяма кариера, без да жертваш личния си живот. "Двата албума, които най-много съм слушала в детската си стая, бяха 'Free to Be You and Me' и 'Fiddler on the Roof'," споделя сценаристката. "Това донякъде изяснява нещата."
Трудният сценарен избор (или баланс?) между личен живот и успешна кариера
Във филмите й главните герои никога не са оставени на мира с работата си - изборът никога не е бил поставян по-очевидно. "Харесва ми да мисля, че сме отбелязали някакъв напредък," коментира тя. "И че жените не се налага да бъдат наказани по такъв начин."
Като се има предвид успехът й в налагането на собствено клише върху поредица от истории за Пепеляшка, надали е изненадващо, че наскоро Маккена е успяла да убеди Disney да инвестират седемцифрена сума в истинска, не-анимационна история за Пепеляшка.
Нейната "авантюристична Пепеляшка" не е млада жена, чакаща спасение от своя принц; подходът на Маккена към приказката има по-скоро общо с класическите истории за супер-герои, очакващи момента си да излязат в светлината на прожекторите.
Пепеляшка според нея е "най-вече усещането, което имат хората, че ако някой им даде шанса, те биха показали какво всъщност могат да направят."
Големият успех идва при Маккена, когато тя получава своя шанс в "Дяволът носи Прада". Четирима други сценаристи са се пробвали да адаптират бестселъра на Лорън Уайзбъргър, който се базира на собствения й опит като многострадална асистентка на главната редакторка на Vogue.
Но филмът изглежда изключително неподатлив на екранизация, докато с него не се захваща Маккена. "Бях първата жена, която наеха да напише сценария," казва тя многозначително. Тя концентрира сюжета около героинята на Ан Хатауей, млада и амбициозна журналистка, бродеща из Ню Йорк в ужасен пуловер, която допълнително добавя горчивина във филма, като демонстрира наивността си.
Дори когато продуцентите умират, Маккена не се отказва
Проектът "Не знам как тя го прави" за малко да не види бял свят, когато режисьорът Дейвид Франкел, с който Маккена си сътрудничи в "Дяволът носи Прада", напуска заради друг проект.
След това го сполетява истинска трагедия: двамата продуценти на филма - Сидни Полак и Антъни Мингела, умират в течение на няколко месеца; кончината на Мингела е особено неочаквана.
Маккена, обсъждайки този етап от живота си, махва с ръка за миг, сякаш прогонвайки призраци. "Беше неописуемо," накрая завършва тя.
Филмът засяда задълго в Weinstein Company, а Маккена започва да търси контакт с хора, които биха могли да го задвижат отново. Сценаристът и режисьор Дъг Макграт й предлага да се свърже с Дона Джилиоти, която понастоящем е главен продуцент в Weinstein Company, но тогава още не е на тази си позиция.
Джилиоти категорично заявява на Харви Уайнстайн, че иска да продуцира този филм, и че Макграт ще поеме режисурата. Уайнстайн се съгласява. "Неестествено е как Алайн не приема "не" за отговор," коментира Франкел. "Беше ужасен тормоз. Но без тя да подтиква хората да прочетат сценария - и да не се отказват, този филм никога нямаше да се случи."
Филмите й въплъщават феминистката мечта: личен живот без кариерни компромиси
Смисълът на историята за Маккена е, че тя отказва предложението - същата идея, която заляга и в основата на "Не знам как тя го прави". За разлика от книгата, героинята на Сара Джесика Паркър не напуска работата си, за да потърси по-скромна кариера, която би й позволила да работи по три дни в седмицата. Нито осъзнава, че децата й имат по-голяма нужда от нея, отколкото тя има от кариера.
Вместо това тя решава да пробва границите и да си изгради по-добър личен живот, същевременно запазвайки длъжността си на пълен работен ден. (Още една фантазия: Баланс между работа и живот, без никакви компромиси в кариерата.)
Маккена е достигнала ниво на успех, което й позволява да се прибира, когато пожелае; това също така е и ниво на популярност, което й позволява да прави филми, които биха могли да оставят отпечатък в културата, вероятно дори такива, които биха променили леко колективното възприятие за нормите на работното място.
Маккена интуитивно е доловила, че публиката й не иска вече любовта да триумфира над всичко; новата фантазия е жените да триумфират над борбата да постигнат всичко. "Ние не се опитвахме да завършим филма," обобщава тя. "Просто го направихме, с цената на всичко."
