Мързи ги да мислят...

Това е първата ми работа - от няколко години насам - която не е HR. Започвам като оператор продажби, доволни са и решават да направим екип оператори. Честта да ги обуча се пада на мен, заедно с отговорността за последствията. Имам пълна свобода на действие - как ще се обучаваме и как ще работим си е наша работа, но се очакват определени резултати.

Много обичам така.

И ето, една събота аз и мениджърът оставаме да правим интервюта за позицията.

Мениджърът искаше да види хората. (По-скоро е искал да види как си водя интервютата. Повече не дойде.) Уж криза, уж няма работа, а кандидатите бяха слабички. Някои са толкова притеснителни, че се чудя знаят ли изобщо за какво кандидатстват. "Благодаря, ако сте одобрени ще ви се обадим" - после вратата хлопва и CV-то отива в шредера.

Други показват известен потенциал и самочувствие. Давам им десетина минути да нахвърлят сценарий за продажба на продукт по техен избор. После отивам в другата стая и инсценираме разговор по телефона.

Ужас. Толкова елементарни грешки накуп бях виждала само в първото си домашно по английски в пети клас.

Но грешките не са най-страшното - те се оправят. Така или иначе не очаквам чудеса, напротив, нормално е да сбъркат. Затова дружелюбно питам единия защо се опитва да продава на телефонистката на рецепция, вместо да поиска прехвърляне.

И тук излиза наяве истинският проблем: отношението.

Повечето от тези млади хора - под 30 г. - смятаха задачата за несправедлива. "Ама в обявата нали пише, че има обучение". Да, има. "Е значи имате готов сценарий" Да, имаме си - моя. Първия ми ден на работа имах 2 часа да направя изцяло нов, пълен сценарий и веднага да почна да звъня. Не е променян оттогава.

Затова проблемът ми не е да те обуча. Проблемът е в отношението ти на готованко. Ако нещо не ти е ясно - питаш мениджъра. Ако оплетеш разговора - прехвърляш го на мениджъра. Нали затова е мениджър и взима повече от тебе - няма да се хабиш ти да мислиш, я.

В отчета нямаш две верни цифри, но голяма работа, нали мениджърът ще ги хване. Оплескал си графиците за доставка - е мениджърът защо не ги е проверил. Сбъркал си данните в доклада за клиента - ми мениджърът не гледа ли какво подписва?!

Въпросче: а ти за какво си ми тогава? Мълчиш. Тогава взимай си трудовата книжка и марш в Бюрото по труда. Оплачи им се колко несправедливо съм се отнесла към теб. А като си объркаш регистрацията и не си получиш помощите, иди в някой форум в нета да плюеш мен, Бюрото, "тая скапана държава" и целия свят. Очевидно сме се наговорили против теб...

Нещата тук не опират до това какво не знаеш или какво не можеш, а до това дали си готов да се напънеш малко. Не заради мен или заради фирмата - направи го заради себе си. Така си вдигаш акциите: правиш моя живот по-лесен, правиш живота на шефа ни по-лесен.

А всички обичаме животът да е лесен и ако някоя сутрин ми заявиш, че напускаш, ще се задавя с кафето. Веднага ще звънна на шефа и ще го врънкам да ти вдигне заплатата. И понеже той не е луд да губи най-ценните си хора, няма да го врънкам дълго.

Колкото и парадоксално да звучи обаче, очевидно хората не искат да се погрижат за собствения си интерес.

Един приятел, който почва работа с продажби, иска да се видим в неделя и да направим тренинг. Естествено, никакъв проблем - за какво са приятелите. Обаче аз да ида у тях, не той у нас. Хм... Хубаво, нали за това са приятелите. А, и ако може по пътя да изпринтя нещата - нали ще ми е на път (?!)... Оф, айде добре, нали ми е приятел...

Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи. Показва ми някакви неща на английски за превод. Окей, дай каквото си направил по тях. Нищо? Не си направил нищо? Еее. Както и да е, дай да видим докъде ти е скрипта. Как не си го почнал - нали затова сме тук? А, сега тепърва ще го обсъждаме?

Тоест, домързяло те е да напишеш дори дежурното "Добър ден, обаждам се от...". Домързяло те е да отвориш речника. Домързяло те е да направиш резюме на продукта. Домързяло те е да свършиш всичко онова, което спокойно можеш да направиш сам, и откъдето после би трябвало да поема аз.

Не, не ми казвай, че не си се сетил. Да си се сетил, бе. Сега си тръгвам, понеже нямам намерение да си губя времето и да те чакам пет часа да си решиш концепцията. Не ми пробутвай номера с наранения поглед. Да, приятели сме - затова ще ти направя услуга и ще ти кажа, че си един готованко.

По-добре аз, отколкото да ти го каже шефът ти.

И следващия път като те домързи, сети се за кризата. За търсенето на работа. За моите думи. За мен. За Бюрото по труда. За форума за неудачници.

Но най-вече, сети се за шредера. Днес там е само биографията ти. Утре може да е цялото ти бъдеще.

#128 Мечока 24.03.2011 в 15:39:44

Аре ма кифло, от вчера чакаме да ни отговориш на следния пост : ЗАЩО КАРАШ ХОРАТА ДА ЛЪЖАТ? ================================ ЦИТАТ ОТ БЛОГЧЕТО ТИ: ) “Внесох ги вчера”. Смайващо, но това може да ви спечели цял месец. Спокойно казвате, че сте внесли заветната частична вноска от 50лв… вчера. Съответно най-вероятно системата още не ги е отчела. Често колекторите получаватмесечни справки от фирмата-кредитор, понеже все пак те не могат да се занимават да проверяват всеки едни 20лв или 50лв, които се внасят. Ключова реплика:“Внесох ги вчера.” Това в ТЕЛЕГРАФ ще го постнеш ли? А? аре казвай

#130 sunny_smile 24.03.2011 в 17:18:54

Ако има желаещи за отговори от @Лични финанси , пишете сега ,че интернета аванта приключва с края на"работното време" ..

#131 Мечока 24.03.2011 в 17:25:33

sunny_smile И тръгваме за еффтини кредити, за гарсониерка в Левски Г

#132 Заяждачката 24.03.2011 в 17:49:13

Четох, четох и ви се чудя на акълите Нали знаете тези фирми на какъв принцип действат и как се израства в йерархията - т.е. до мениджър. 1. ти си балък от село, но напорист балък, защото, ако не си напорист, пак трябва да се върнеш на село...а там... 2. докато още си балък, преследваш други балъци по софийските улици и им предлагаш китайски боклуци... 3. когато зарибиш и заведеш във фирмата още балъци (да речем 100) които също да преследват, ти се изкачваш стъпало нагоре. и така, стъпка по стъпка към гарсониерката в Левски. Имах един приятел, който като ученик се занимаваше с това. Беше някаква чужда фирма и едва се отърва. Добре че, баща му е 120 кила и 2 метра, а оня шефа някакъв дребен шушумига, та не се наложи дълго да го убеждава да го освободи. След това момчето (да го наречем Х), започна да си купува "елки" и писалки от Илиянци и пак да преследва хората по улиците, но вече за своя сметка. Госпожица Финансии явно е решила също да развива собствен бизнес.

#133 Drone3 24.03.2011 в 18:10:28

@ (127) Лични финанси | 24.03.2011 15:25 Напълно съм съгласен в случая с казаното от теб, но и не смятам, че аз заслужавах този отговор. Аз определено не съм човека с личните нападки, дори и да съм изразил здравословно съмнение относно правото ти да пишеш подобна статия. Има други, от които да се чувстваш обидена/засегната/неправомерно критикувана. Ако намираш нещо в казаното от мен, което намираш за неправомерно - моля, сподели го с мен.

#135 неутрална 24.03.2011 в 21:07:52

Идеи?? Авторитет??? Теа, ама ти сериозно ли? Не и тази авторка, не и на хората тук. Това да не е измисленото блогче... Лични, предупредих те много пъти. С тези възможности и с това самочувствие е по-добре известно време да почакаш с публичните изяви.

#136 Jubei 25.03.2011 в 00:43:31

javascript:emoticon('')

#137 Jubei 25.03.2011 в 01:10:58

Доста коментари! И повечето негативни. Доста коментари! И повечето негативни. Всъщност над една трета са от някакъв идиот ( Мечока ). - Човече, много си зле! Много! Сигурен съм, че и други са ти го казвали. Трябва задължително да се прегледаш. На 4-ти километър има специалисти. Симнявам се да могат да направят нещо за тебе, но пробвай все пак. Стават и чудеса в медицината. От няколко дни чета статиите тук и много се кефя. Понякога коментарите са по-забавни от самите статии. Не и тук, обаче! Необичайно много нападки и обиди. Много надменност и агресивност. Не ми е ясно - защо? Повечето от коментарите не са по същество, а по принцип. Или авторката е такава и онакава. Или " маниги тея от НР, те и за чеп не стават". Или пък " тая какво ми се прави на отворена ( подтекста е - не знае ли, че тези неща ги разбирам само аз )". Само няколко души са писали по същноста. Другите явно са видели удобен случай да се направят на интересни. Винаги съм се изумявал, как е възможно да има хора, които с лека ръка обиждат, нападат, държат се агресивно и надменно, заяждат се и изобщо всячески се стремят да смачкат самочувствието на един напълно непознат човек. Сигурно компенсират нещо. Каквато и да е авторката - не заслужава това грубиянско отношение. Била грозна, тъпа и незнам каква си - ти щото си един убавец, нали? Била семпла и глупава - ти като си толкова интелигентен - как пък не ти личи? Колко статии написа? Блогът й бил пародия - покажи ни своя! Пишела глупости - покажи ти какво си написал! Изобщо, малко повече смирение, отворковци! А статията не е лоша. Съгласен съм, че звучи доста наставнически и рязко, но не е чак толкова зле. Предполагам, че е искала да я направи по-провокативна, но доста е пресолила манджата.

#138 Мечока 25.03.2011 в 08:46:03

Добрютро Кифло, ский с къв РИцар на Бял кон се сподоби =========== А статията не е лоша. Съгласен съм, че звучи доста наставнически и рязко, но не е чак толкова зле. ========== Това, да не е героя на пасквила дет си пльокнала тук? БТВ - ОЩЕ ЧАКАМЕ ОТГОВОР!!!!!

#139 Rowan 25.03.2011 в 08:52:19

@ ( 138 ) Jubei | 25.03.2011 01:10 То вЕрно нЕкои прекаляват, но и ти се изцепи мъжки. Я си виж коментара, да ти го кажа с други думи - какви сте вие, да оценявате авторката, обаче аз мога. Ти колко статии или блога написа, че да казваш за неините, че били пресолени?

#140 sunny_smile 25.03.2011 в 08:58:50

@Jubei Съгласи се, че когато един човек публикува публично и то с претенциите да защити написаното от него - трябва да е готов на критики. Тук се изразява мнение свободно, не виждам защото трябва да се галим с перца, при условие,че авторката пише доста остро ... А ако не те интересува мнението на другите относно твоето собствено някакси няма логика да го качиш в интернет нали ??

#141 Мечока 25.03.2011 в 10:38:19

Блестящи нови! ПАРЯТ, ПАРЯТ - откровения на аффторнака на настоящата статия: Вкратце, заробвате се с креди, пак за Гарсониера, кваратала го знаем - Левски Г. След това, превръщате единственното си собствено жилище в инвестиция? как, като го отдавате под наем. Генералния въпрос е - where the hack I am going to live, in the meantime. Данни към 24.03.2011: Според imot.bg , за 50 000лв в София имате сериозен избор от гарсониери. Според moitepari.bg , ако купите жилището с кредит 40 000лв и 10 000лв лични, опциите са: 500лв м. вноска за 10г 300лв м. вноска за 30г За наем на гарсониера пък се плаща 250лв-500лв в зависимост от това къде се намира и дали е обзаведен (пак според imot.bg ). Това означава, че разходите по наем и придобиване на жилище са съизмерими. Дори да приемем, че наемът е малко по-нисък, срещу още 30% отгоре на месец (максимум!) бихте могли да придобиете имота. А след като имате имот, имате сигурност и потенциален източник на пасивен доход чрез наем, както и нещо наистина солидно, от което децата ви ще се възползват наготово. В този смисъл жилището може да се разглежда като инвестиция .

#142 Лични финанси 25.03.2011 в 10:42:35

141 Съни - всеки има право на мнение, както и правото да обижда автора на личностна основа, както и да обижда на личностна основа останалите участници в дискусията, както и (щом иска) да демонстрира ниска лична култура и лош речник. Всеки в интернет безспорно има това право Но някои участници имат достатъчно себеуважение и умения да критикуват с финес и интелект - респект! - а други разчитат само на нецензурни думи и коменари какъв бил тоя или оня. Накрая няма никаква дискусия, само някакво безцелно замеряне с кал, от което полза... хм... ами никаква. Аз съм си патриотче и ми е мъчно да гледам такова "самоизяждане" (да се ядем едни други) сред сънародниците ми Всички заедно сме в кюпа, но никой не е отворен към опита на другия. Защо бе? Защо? На кого ще му е по-добре така?

#143 Мечока 25.03.2011 в 10:43:28

Колеги, но това, последното даже Мадоффт ще завиди И все пак ако решите да купите жилище, внимавайте с избора. Не се хвърляйте на големи тристайни жилища за по 100 000лв, ако финансите ви са още крехки – започнете с гарсониера. После я продайте и купете двустаен, ако искате, и така постепенно ще стигнете до по-голямо жилище. Постепенно, не от раз. Защото човек се учи, докато е жив, и е нормално да прави грешки. Ама сериозните грешки ги изплащаме, докато сме живи

#144 Мечока 25.03.2011 в 10:46:11

Всички заедно сме в кюпа, но никой не е отворен към опита на другия. Защо бе? Защо? На кого ще му е по-добре така? =============== Ти би следвало да се засрамиш най-малкото. Чакаме отговор на блестящите ти прозрения, защо? Защото си журнализдка, и давайки глупави съвети от сорта ИЗЛЪЖЕТЕ мутрите, вредят още повече на хората. КАПИШ?

Новините

Най-четените