От хеликоптера гледката е прекрасна, вълнуваща и трудна за описание. Въздухът е прозрачен, на небето над нас няма нито едно облаче. Долу реката се вие артистично, почти няма прав участък по течението. Възвишенията от двете страни са покрити с лозови масиви докъдето стига погледът. Малки и по-големи градчета са накацали на двата бряга, щедро огрени от слънцето , а мостчетата се редуват , сякаш се надпреварват да те канят ту на единия бряг, ту на другия.
Гледките са впечатляващи със зеленината на възвишенията, със застиналите, като нарисувани поради кристално чистия въздух, пасторални картини, с отблясъците на бистрата спокойна вода. Сега разбирам защо тази речна долина е възпята още преди 15 века, но тя и досега се смята за най-красивата в Европа. Това е долината на река Мозел, която тече през Франция, Люксембург и Германия и е дълга 535 км.
Пътуването с автомобил по пътя, който следва извивките на реката, е като че ли още по-вълнуващо. Предпочитан е маршрутът от Трир до Кобленц (Германия), където Мозел се влива в Рейн, над 350 км. Реших и аз да тръгна по него.
Когато потеглих с автомобила, не подозирах нито за миг, че една река и природата около нея са способни да породят толкова много, разнородни и силни емоции.
Долината на Мозел е най-старият винен район в Германия
и най-голямата в света планинска площ, засадена с лозя. Това е и най-северната точка в Европа, където се отглеждат лозя. Разположените на стръмните склонове масиви привличат погледа като магнит с красотата си и не ти дават покой докато не снимаш всичко, или поне се опитваш да запечаташ всеки кадър, всеки наклон.
Рядко се среща такава подреденост, свежест, чистота на линиите и толкова нюанси на зеленото. Винарските изби са стотици - покрай пътя, в градовете, навсякъде. Нямат брой и малките семейни хотелчета, и множеството ресторанти и кръчмички покрай самия път, а и във всяко градче.
Целогодишно в долината се провеждат фестивали на виното почти всеки уикенд в различни райони. Разбира се , че и аз попаднах на такова събитие. Нямах никакво съмнение как ще се проведе фестивала - дегустация на всички видове вина от региона. Опиташ ли веднъж мозелско вино, много е трудно да минеш на друго.
Пътуването в тази част на Германия автоматично се превръща във винен туризъм. Противно на очакванията ми полицаи да дебнат зад всеки ъгъл, не се случи нищо подобно. За една седмица не видях нито един, а и хората тук ме уверяваха, че няма проблем, стига да не прекалява човек с чашките.
Най-масовото вино е Ризлинг,
типичен мозелски сорт грозде, заема 60% от територията на масивите в долината. Виното е елегантно, леко, с мек и свеж вкус.
Друг вид е Елблинг, който се произвежда в горната част на Мозел. Той е най-старият сорт грозде по тези земи. Има хармоничен и чист балансиран вкус. Но моят фаворит е Пино ноар, другото му наименование е Бургундер - ароматно, с подчертан плодов вкус. Напълних багажника с красивите бутилки от тъмно зелено стъкло. Подаръци за приятели! Собстеникът на избата, в която "открих" това прекрасно вино, господин Шумахер, ми разказа, че има 40 декара лозя и наема трима работници, които помагат на семейството му да обере и преработи гроздето и да произведе този елексир за душата. Процесът трае около 3-4 месеца.
Всъщност тук гроздето зрее от април до октомври, а понякога и през ноември. Бере се на етапи, в зависимост какво вино ще се прави- сухо, полусухо, полусладко или сладко. Зимата е мека, есента е топла, лятото е слънчево, почвата е богата на минерали, предполага се, че преди милиони години долината е била дъно на океан.
Интересното е, че масивите са разположени на много стръмни склонове, понякога до 65 градуса наклон, което прави обработката и брането доста трудно. Видях причудливи съоръжения, плод на човешка мисъл и въображение, видях и как пръскат лозята от хеликоптер. Във всеки град, в който спирах, ме убеждаваха, че там е най-доброто вино. Аз не се доверявах и опитвах. Мога само да кажа, че лошо вино никъде не открих. Но общоприето е мнението, че най-добрите вина са в района на среден Мозел, около градчето Бернкастел Кюс. Само 10 % от произвежданото вино е червено и розе.
Селищата по поречието на реката като че ли са в някакво съревнование за първо място по подреденост, красота и романтика. Замъци и древни манастири, готически църкви, триста годишни къщи, градски площади по на 300-400 години, криви калдъръмени улички, древни крепости, градски фонтани, къщи с островърхи покриви, закрепени на стръмни склонове - това са удивителни гледки, които не можеш да видиш нито в Хамбург нито в Мюнхен , или в Хановер. Градовете около двата бряга на реката са около 130 , но сред най-красивите са Бернкастел Кюс, Трабен Трабах, Алф, Лонгуих и разбира се Трир- най-старият немски град и родно място на Карл Маркс.
А градчето Пиеспорт е мястото, откъдето се откриват едни от най-красивите гледки към долината, планините наоколо и лозята. Пътувах и се наслаждавах с всичките си сетива на това приказно място. На моменти имах усещането, че съм в италианска южна провинция, после, след поредния завой, ме обгръщаше някаква "островна" атмосфера. И така до следващия завой, когато пред очите ми се появят къщите като от приказката за Хензел и Гретел, с дантелените завески на прозорците и водопадите от цветя по фасадите и си казвах:
„Това е истинската Германия!"
Туристите са много и са тачени навсякъде като най-скъпи гости. Успоредно на пътя по цялата дължина на реката (350 км!!!) има велоалея, тук колоезденето е масов начин на придвижване и туризъм. А може би и заради изкушенията от безбройните възможности за дегустация. Изуми ме и гледката на хиляди кемпери до самата вода на двата бряга. Създадени са им отлични условия, навсякъде се вее немското знаме и най-важното - могат да си пият на воля от прекрасното, известно в цял свят мозелско вино.
