Исландия преживява същински книжен бум. Малката държава, където живеят едва 300 000 души, може да се похвали с най-голям брой писатели, най-много прочетени и най-много публикувани книги на глава от населението в света.
В Рейкявик трудно може да избегнеш писателите. Там обичат да казват - „Всеки ражда книга". И то съвсем буквално, защото се очаква всеки десети исландец да е направил точно това - поне един път в живота си.
Младата писателка Кристин Ейрикскдотир живее с майка си и партньора си - също писатели на пълен работен ден. Те насочват произведенията си към различни възрастови групи, така че реална конкуренция в семейството няма. Не същото обаче важи за бранша като цяло.
В 13 век откриваме корените на прочутата исландската сага, събирателно понятие за историческа хроника, предания, мистерии и геройски епоси, чрез които миналите поколения описват историята на островната държава. Събраните писмени свидетелства ни връщат в далечния 9 век по време на заселването на норвежките викинги.
Държавата на писателите
Съвременната сага се пише върху салфетки и чаши за кафе. Всеки гейзер или водопад върви в комплект с цял куп древни герои и героини. Дори туристическите гидове рецитират собствени стихове, докато развеждат чужденците. Бащата и дядото на таксиметровия ни шофьор пък се оказа, че творят биографии.
А на пейките в обществените места има баркодове, така че да може да слушате нечия история или предание през своя смартфон, докато си седите.
По време на книжния фестивал в Рейкявик могат да се видят звезди от ранга на индийската писателка Киран Десаи (носител на наградата „Букър"), Дъглас Купланд („Поколението Х") и Сьон Сигурдсон, който пише текстовете на Бьорк.
„Писателите тук са уважавани. Те живеят добре. Някои дори имат заплата", казва Алга Магнусдорит, ръководител на Исландския литературен център, който осигурява държавна помощ за рицарите на перото и преводачите.
„Те пишат всичко - съвременна сага, поезия, детски книги, еротични романи, но най-голям е бумът при криминалетата", казва тя. Криминалният жанр в Исландия бележи впечатляващи резултати - почти двойно в сравнение със съседните държави.
Исландия - с черните речни корита от изстинала лава, бълбукащата земя, стърчащите вулкани и потоците от приказки - е перфектен декор за разказването на истории. Реални случки и герои са преплетени с тролове, зверове и всякакви други митични същества.
Не е чудно, че Толкин и Шеймъс Хийни са били завладени от Рейкявик, който ЮНЕСКО признава официално за град на литературата.
„Ние сме нация от разказвачи на приказки и истории. Когато навън е тъмно и студено, ние просто няма какво друго да правим", казва Солви Бьорн Сигурдсон. След като Исландия получава независимост от Дания през 1944 година, литературата служи като средство за утвърждаване на националната идентичност.
Покрай световната финансова криза и бедствието с изригването на вулкана с невъзможното име (Ейяфятлайокутъл) натискът върху издателства се засили, тъй като все пак говорим за държавата с най-много писатели.
Кристин Видарсдотир, шеф на проекта „Рейкявик - Град на литературата", обаче споделя, че дори във фризьорския салон я питат за препоръки за книги, а не за клюки около светските личности. Дори самата Бьорк се появява на книжните панаири, а някога тя беше единствената културна емблема на Исландия.
