Обожаваме ги, завиждаме им, мразим ги. За едно столетие време самото кино се е променило до неузнаваемост, но силните чувства към лицата от големия екран са си все същите. Без значение дали хвърлят аристократични погледи в черно и бяло изпод тежкия грим... или пък въобще не се впечатляват от фотографа и непринудено се разголват пред обектива някъде в началото на 90-те.
Холивуд има своите стотици лица, станали символи на епохи. Всяка роля, всеки връх и всяко падение оставят своите артефакти за живота на известните. Промоционални снимки за актуалния киношедьовър или нетипични кадри от малко известна фотосесия - индустрията за движещи се картини произвежда като страничен продукт огромни количества изображения-икони.
42 от тях виждаме в изложбата на Георги Нейков "Портрети от Холивуд" в Националната художествена галерия. Известният български фотограф е подбрал от личната си колекция кадри, през които можем да прочетем историята на киното от XX век.
Разположена в три от залите на НХГ и с обхват от 1923 г. до края на милениума, изложбата е твърде разнообразна, а същото се отнася и за представените автори. Най-старите кадри са дело на първото поколение холивудски портретисти като Кларънс С. Бул, Робърт Кобърн, Лазло Уилинджър и Юджийн Р. Ричи.
Те са запечатали звездите на своето време, които, естествено, не разпознаваме днес. Снимка с две жизнерадостни момичета, които хвърлят копия на плажа през 1938 г., всъщност ни показва Ивон Дювал и Лола Йенсен, за които даже IMDB не знае чак толкова много. Виждаме и неизбежния Кларк Гейбъл с папионка и цилиндър от същото предвоенно време.
Второто поколение холивудски фотографи идва през 60-те и 70-те с Майкъл Чилдърс, Мишел Комте, Грег Горман и други. През техния обектив виждаме някои от познатите и обичани актьори на нашето време - но с 20, 30, 40 и повече години по-млади.
Като например Бриджит Бардо, която е самият сексапил във френска военна униформа през 1964 г. Придвижваме лентата 20 години напред във времето и виждаме разголената Деми Мур, която още не е дебютирала в киното и е повече момиче, отколкото жената, която помним от ролите й. На няколко крачки разстояние са Шарън Стоун и Дарил Хана от 90-те... И Мадона, разбира се, чиято провокативна снимка е точно над облечената като монахиня София Лорен.
Седнал на пейка и по гуменки позира един леко притеснен младеж със силен акцент и още по-силни ръце. Характерното лице издава, че след 10 години това ще бъде Арни, но засега Мистър Олимпия изглежда плах.
Всичко друго, но не и притеснение се вижда в погледа на един изпит и решителен мъж през 1977 г. Марта Келер се е облегнала на рамото на Ал Пачино, който наскоро е участвал в първите две части на "Кръстникът". На другия край на същата стена Джон Траволта гледа с онзи изпълнен с увереност поглед, който още в края на 70-те му предрича голямо бъдеще и без сциентолозите да са го надъхали.
Лицата на снимките не са само млади. Виждаме Денис Хопър цветен и от 90-те, седнал на калника на кола от 20-те в град, който навява асоциации с Дивия Запад. Под каубойската шапка се вижда почти сицилиански лош поглед, насочен към някого. А малко встрани от пътя на разсеяния посетител, в ъгъла на една от залите на НХГ е снимката, която може да се нарече просто "Актьор". Лицето на сър Лорънс Оливие изпълва кадъра. Лице, което може да изиграе всяка роля.