Не знам кой и кога измисли, че да се буфосинхонизира на плейбек било голям срам и позор. Плейбекът си е отвсякъде символ на прогреса в музикалната индустрия, а това, че в последните години у нас стана синоним за демонстриране на анти-чалга позиция е леко смешно.
Ни най-малко не защитавам безумната некадърност на пластмасовите чака-рака кифли, но не те са измислили плейбека. Стремежът за качествен звук в кофти условия е за адмирации, а не за някаква зомбирана злоба.
Стигам до това твърдение, защото в последните месеци плейбекът тотално взе да покорява нови хоризонти. Дори по-точно казано - неподозирани хоризонти. След като интернет комунизмът, грешно наричан „пиратство" и пъпно свързан с формата .mp3, резна рязко бюджета на звездите за пиене, друсане и гъзария, те почнаха да дяволеят.
Юрнаха се на турнета и гастроли... и напомпаха билетите зверски. 60-70 годишни чичковци и лелки изтупаха старите си хитове и се понесоха към презареждане на банковите сметки като за последно.
Няма лошо. Само дето срокът на годност на много от тях се оказа изтиктакъл и в правенето на вагони с кинти се включиха всички възможни хитринки.
А една от най-важните сред тях е Негово Величество Плейбекът.
Частично го приложиха тихомълком Мадона и Кайли през миналата година, ама те са поп-диско певици и там е все тая.
Преди около две години първи ни качи на преметалото рок-легендата Дейвид Ковърдейл, дошъл с Whitesnake и Def Leppard за съвместен концерт в София. Горкият Дейвид беше толкова пиян, надрусан и пропаднал, че от устата му излизаха звуци, подобни на пъшкането на Галка от „Каризма". Там за първи път видях буфо без механичен плейбек. Просто двамата му китаристи пееха припевите и високите партии, а Ковърдейл зяваше като шаран на сухо. Когато камерите го показваха отблизо на огромните мониторни пана, картината беше гротескна :(
Личният ми хумористичен плейбек-фаворит обаче е от 3 март тази години. Тогава на митинг-концерт на партия „Атака" в столицата, буфосинхрон върху студиен запис забиха... ха, познайте?!?!? Фамозният ансамбъл на „100-те български гайди":)
Да се спукаш от смях! А на въпроса: „Що така бе, момчета?", отговорът бил: „Ми, не сме репетирали отдавна!".
През последния месец с необятният свят на инструменталния плейбек (или както модно са го кръстили „бекинг тракс") се сблъсках на концерта на Scorpions. Звуча в интрото, в някои преходи и (о, боже!) в гигантското и напълно излишно дръм-соло на барабаниста Джеймс Котак. „Скорпионите" (уж прощално) си подлагаха записи на китарки и ударни без притеснение. И да ви кажа, това хич не дразнеше, особено на фона на грозната и мизерна обстановка и организация!
Плейбек със записани студийни вокали използваше и големият Хърби Хенкок, но човекът най-подробно си го обясни на публиката. Ясно беше, че не може да доведе в София топ-звездите, гостуващи в последния му албум, плюс певци и певици от африканските джунгли. Ето така се прави!
Иначе може да стане подобно на оня случай в Пърт, Австралия, когато Бритни Спиърс за малко да я бият, че върти шоу на пълен буфосинхрон. И то не толкова, че го прави, а че не го е обявила преди гига и е измамила публиката!
Тогава министърът на търговията на австралийския щат Нов Южен Уелс г-жа Вирждиния Джъдж настоя местните промоутъри да предупреждават изрично на билетите и постерите феновете, когато изпълнители пеят на плейбек. „Ако не го направят доброволно, аз лично ще внеса поправка в закона да стане задължително!", заплаши тя чичкопаричковците. Изводът е: признайте си предварително, бе хора!
Спомням си едно издание от националния конкурс за дисководещи „Каваците" от преди четвърт век, когато като певец след конкурсната програма за вечерта гостуваше хитовият тогава Панайот Панайотов. На средата на рецитала му един пиян клиент му издърпа микрофона от ръката, да си поздрави компанията. В този момент се разбра, че Панайот пее „на запис", защото припева си течеше, докато пияндурникът нареждаше поздрави. Минута по-късно към горкия Панайотов полетяха капачки, солници и пепелници и той на бегом се изнесе от ресторант „Каваци" :)
Но тогава бяха други времена! Плейбекът беше музикална ерес по нашите земи, нищо че в „империалистическите" държави си го блъскаха на 100% - я в „Топ оф дъ Попс", я в „Томи'с Поп Шоу". Е, то и у нас по телевизията го правеха, ма то кой ти вярваше тогава на телевизията.
Най-гадно обаче си е в рока! Феновете там са адски чувствителни. Ще ти простят и 200 фалшиви тона, но да са на живо. Вече втора седмица почитателите на W.A.S.P. страдат и псуват за пусканите на запис помощни вокали и за факта, че на някои места култовият Блеки дори не си правел труда да си отвори устата и да маркира пеене. Преди година Motley Crue поне се опитваха да го прикрият...
Никой не може да спре новите технологии в музиката, както и желанието ни да видим (може и за последно) топ-изпълнителите на предния век. Понятия и техники като плейбек, сингбек и караоке са част от живота и е грехота да бъдат отричани и преследвани в един полудял свят, в който за нищо не стига време.
Защо тогава пиша всичко това? Ами ето - дойдохме си на въпроса. Заради една амнистия!
След като така или иначе ще я караме все повече на плейбек... ВЪРНЕТЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, ОТНЕТАТА СТАТУЕТКА „ГРАМИ" НА ДУОТО MILLI VANILLI!!!
Може и да сте забравили или да не сте знаели, но през 1990-та музикалната индустрия си намери изкупителни жертви в лицето на симпатягите Фабрис и Робърт (R.I.P.), че не пеели дори в студийните записи на песните си и ползвали плейбек... и им взе заслужената награда в категория „Най-добър нов изпълнител"!
Какво бяха виновни тогава момчетата, че „диктаторът"-продуцент Франк Фариан така е разпоредил? Същият Франк Фариан не даде ни веднъж в живота си микрофона на Боби Фарел в Boney M., който в цялата си кариера на музикант беше принуден само да си отваря устата и да танцува. Накрая човекът не издържа и напусна, а Фариан и досега се съди с изпълнителите си за правата върху името Boney M. И очевидно Фариан го е правил не само с Boney M и Milli Vanilli, а с всички свои групи.
Три години след като бяха публично омаскарени и изхвърлени от проекта Milli Vanilli, Фаб и Роб издадоха албум и доказаха на целия свят, че могат да пеят и то много, много добре. Фабрис Морван го затвърди и през 2003-та с великолепния си диск „Love Revolution".
Така че ало, музикалната индустрия - склонен съм на бартер! Вие връщате „Грами"-то на Фабрис и реабилитирате посмъртно Робърт Пилатус, а аз ви прощавам за буфосинхронадите сега и занапред!
И обещавам да НЕ правя група във „Фейсбук" - „Върнете наградата „Грами" на Milli Vanilli"... Щото тогава ще стане страшно:)
По малоумна статия не бях чел от много време. Като си музикант ще пееш, ще си пишеш текстовете и ще си свитиш на инструментите.
Мене плейбека много ме дразни. Просто си е по-готино като си пеят наистина. Много по-автентично е, макар и качеството да е ебано. Затова много се дразня някоя певица като пусне плейбека. Еми то по-добре певицата и оркестъра на заведението да си пеят. Още повече, когато имат условия и акустика като в Син Сити нямат никакво оправдание да пускат плейбека.
Абе, доста смесени чувства оставя тая статия. Първо и най-важно, на средностатистическия полуграмотен музикално българин, кат му кажеш "плейбек", той веднага асоциира с руса силиконова дива, която е красив фон на свръхобработен запис. Плюс това като се каже буферно синхронизиране, все едно им говориш за астрофизика (сиреч никой не вденват). Иначе, като цяло, има си разлика между "плейбек" и "плейбек", и онова, за което се говори си е плейбек, ама не баш всеобщата гореспомената представа. Защото, едно е да вкараш няколко записани мотива за бек на живо свирене и пеене, съвсем друго е да застанеш, претендирайки, че си музикант, и да си отваряш устата редом със странни жестове и мимики за достоверност. Що се отнася до вория вид, съм върдо против, от гледната точка на това, че всъщтност този вид плейбек си е чиста измама и не съм сигурна колко общо има с музиката. И при наличието на новите свръхапаратури, лоши условия и акустика не са оправдание, и то изобщо. От друга страна погледнато, нямам нищо против маааалко запис да подкрепя за фон нечие китарно соло, защото тук вече не става въпрос за измамата, а за чисто музикантски похват за по- добър и плътен звук. В крайна сметка, една група от 4ма души, в студио може да си запише китарите и вокалите на 20 пъти ако иска и да си ги насложи за саунд, докато на живо това не става. Айде затова ще прасмен малко беквокали на синхронче и готово.
Обяснимо е музикантите да се "жертват" на плейбек, когато е кофти звука и т.н. в поредната кръчма където пеят/свирят, НО остава въпросът "Какво по дяволите правят на места където не могат да им осигурят нормални условия за изява?". Просто малко по-селективен подход би вдигнал много нивото. Примери има дори и в у нас - Гравити Ко! Веднага се сещам за статията за шефа на София лайв клъб...Голямо браво за него.