Талант търси България

Момчета на по 12-13 години играят на надплюванка в центъра на София, скарват се, едното напада друго с юмруци по главата и страхотни за речника на Стоичков псувни (ако случайно се е поизчерпал).

Развеселени от вероятно стреснатия ми поглед, останалите от компанията ме уверяват "Споко, те са приятели, бе." Обаче случайно имам среща със Стефан-Дамян, за да не се докарам до тона на стара госпожа от партера, на чийто балкон някой е надраскал "ЦСКА свине".

Не че по същото време Стефан-Дамян мисли как е направена Сикстинската капела, не му се пие кока-кола и няма намерение да бърника в YouTube. Просто отдавна знае какво е истински двубой - и спор, понеже фехтовката е джентълментски диалог на оръжия. Това не е малко за хлапе на 12 години, въпреки че на въпроса къде седят купите му от победи, той отговаря съвсем лаконично: "Само седем са..." Засега са на прозореца му.

Гледката през очите на този млад мъж, разбира се, няма общо с възторжена тълпа, която го носи на ръце под арка от медали. Въпреки че има общо 30 (оф, майка му ги била преброила), говорим за победител, за когото предизвикателството не е в някаква там бъркотия от наранявания и трупане на отличия. Знае, че всяко състезание почва от нулата и всеки път трябва да очаква повече от себе си.

Когато питам Стефан-Дамян за най-специалната схватка досега, той не ми разказва историите, които предварително знам. Как едва 10-годишен става първи на престижно състезание в Букурещ, печелил е и купата в Загреб, а преди това, само на 9, не само излиза начело на детски турнир в САЩ при 12-годишните, но се класира трети при по-големите. Това пък му дава право да се състезава и в следващата възрастова група, където съперниците му са в съвсем Голиат размери спрямо него.

Именно победата над един по-голям български фехтовач - Кристиян Фиданов, който е сред най-добрите при младежите - му е най-ценна. Даже по време на схватката имало неволен инцидент, при който с удар с гарда си по маската, съперникът разбива носа му.

"Учили са ме да не се отказвам", казва Дамян без апломб на предположението ми, че е решил да си седне. Това се случва по време на държавно състезание за мъже миналата година, на което Стефан-Дамян влиза в челната 16-ица. Тази година е с три места напред, а при младежите е трети.

Трудните неща са по-забавни - така определя чувството при двубой с по-опитни от него, а и напредването в този спорт зависи от колкото се може повече схватки с различни съперници.

Тренира шест дни в седмицата, като през уикенда клубът му дАартанян се включва в общата боева практика със състезателите от други отбори. Гледа да се разправи с домашните преди 4 следобед, защото остава в залата и след тренировка и твърди, че не е пренебрегвал урок заради спорта.

Срещата му с фехтовката няма общо с фиксиране в приключенски романи за герои с шпаги и мантии. Хваща рапирата, едно от трите оръжия в този спорт (наред с шпага и сабя), преди четири години, когато е на ваканция при леля си в САЩ.

"Тя има клуб по фехтовка и с ходенето в залата и аз започнах". Когато се връща тук, продължава сериозно и "като малък" си мислел, че е добре да стане поне европейски шампион. С възрастта обаче е намалил патоса и сега си гледа конкретните състезания, някои от които продължават по два пълни дни - ако си от добрите.

Важни са краката - особено в неговия случай, когато състезавайки се с по-големи, е невъзможно да ги стигне с ръка, ако те опънат своята, но може да скъси дистанцията с крака. "Или можеш да се измъкнеш с краката и атаката на другия да увисне"...

Освен физическа подготовка и издръжливост, спортът изисква стратегия, поради което го сравняват с шаха. Наученото от треньорите трябва да ползваш инстинктивно, но всяка схватка изисква доста мисъл от твоя страна и взимане на самостоятелни решения. Стефан-Дамян, който тренира при Стефан Табаков, дава пример със случай, при който е проучил каква ще е реакцията на съперника му, ако му чукне оръжието.

"В първите секунди трябва да разузнаеш съперника си, да предизвикаш у него реакция, като в същото време се изисква уравновесеност, за да изглежда провокацията ти истинска. Когато разбрах, че той замахва с оръжието си надолу, следващият път аз преведох моето до туш", обяснява фехтовачът.

Това са съвсем малка част от ходовете по тясната дълга 14-метрова пътека, така че едва ли ти остава място в главата за битки по плюене. Въпреки че в залата, в която тренира, Стефан-Дамян се оглежда в изпочупени огледала, а над главата му виси вата и някоя и друга жичка, си е точно във възрастта, в която не би заменил това за повече часове в шляене или пред компютъра. Така че, когато се качил на почетната стълбичка след първото си международно състезание, не е чудно, че му се искало да извика "България".

"Това обаче не знам дали вече е готино...", повдига свенливо рамене.