Факт е, че сватбата на човек е един от най-емоционалните му и изпълнени с всевъзможни чувства дни в живота. В такъв момент е напълно нормално думите да идват трудно и да не можеш да опишеш какво точно чувстваш.
В един туит обаче британският тенисист Анди Мъри успя да каже всичко, което иска, за този свой голям ден. И го направи, без да използва нито една дума.
Популярният му сватбен туит от 11 април 2015 г., който обиколи голяма част от медиите на Острова, съдържаше само и единствено емотикони.
От подготовката сутринта до пътуването до църквата, пръстените, снимките, тържествата, пиенето, любовта и многото сън, туитът на Мъри отчасти обявява възхода на чисто нова форма на комуникация.
🌞☔😂👔💅💇😂👰😂🚗💒💃👫🙏💍💏👏📝🎹📷🎥🚗🍷🍴🎂🎊🎉👯🎶🎤🍹🍻🍷🍺🍩🍦🍷🍹🍸🍺🌙❤💕😘💤💤💤💤💤💤💤
— Andy Murray (@andy_murray) 11 април 2015 г.
Това е възходът на емотиконите, за които професорите по лингвистика като Вувян Евънс, автор на книгата "The Emoji Code: The Linguistics behind Smiley Faces and Scaredy Cats" скоро ще бъдат обявени за "безспорно първата истинска универсална форма на общуване" и дори за "новия универсален език".
Вече така или иначе съществуват шеги, че след хиляди години развитие на човечеството, културата и писмеността, пак се връщаме към картинната писменост. За мнозина вече обаче това не е шега, а се възприема като възможност.
Така че, когато през 2017 г. експертът по бизнес психология Кийт Брони беше нает от Today Translations като първия по рода си в света преводач от и на езика на емотиконите, на преден план излезе един сложен въпрос. Ако емоджитата наистина са първата световна лингва франка, защо тогава някой би имал нужда от превода им?
Брони обяснява, че това е така, защото (отвъд цялата надъхана вълна) емотиконите по същество не са нито "универсални", нито истински "език". Вместо това те са "максимум езиков инструмент, който се използва за допълване на лексиката в писмен вариант". С други думи, емотиконите сами по себе си не могат да представляват значителен кодекс за комуникация между двете страни.
По-скоро те се използват като начин за усъвършенстване на текстовете и социалните медийни послания като един вид допълнителна пунктуация.
Това обаче не намалява стойността, която предлагат емоджитата. Брони вярва, че в съвременната епоха те решават проблем, който от векове насам е преследвал прозата и всички писани текстове. Вродените ограничения на писмената форма лишават всички, освен най-талантливите писатели, от възможността да изразяват нюанс, тон и емоция в своята кореспонденция.
Това, което емотиконите предлагат, е шанс за обикновения автор на имейли, чат съобщения и статуси в социалните мрежи да придаде емоционален контекст на посланията си и да изрази съпричастност. Ако в обикновен разговор лице в лице това се допълва от мимика и жестове, сега в текстови съобщения и послания подобни неща могат да се показват от емотиоконите.
Времето на този възход на емотиконите също не е случайно. В днешно време съобщенията стават все по-кратки и директни, което възражда нуждата от включване на емоционален нюанс, за да се запази усещането за пълноценен разговор. В противен случай, без съпровод на усмивка или някакъв друг индикатор за симпатичен тон на гласа, съобщението рискува да бъде погрешно интерпретирано като негативно или дори грубо.
И все пак, разчитането твърде много на емотиконите за преодоляване на тази празнина може да създаде съвсем други проблеми. Един от тях е, че въпреки че до голяма степен всички разполагаме с идентични емотикони, всеки от нас влага различно като нюанс и смисъл значение в тях. И тези значения се различават значително в зависимост от културата, родния език и поколението на което е представител човек.
Така например в Западните култури палец нагоре може да означава знак за одобрение, a в Гърция и Близкия изток той традиционно се тълкува като вулгарен и дори обиден знак.
По същия начин в Китай емотиконката с ангел, който на Запад може да се тълкува като невинност или добро дело, се използва като знак и понякога може да се възприеме като заплаха. Аналогично, емотиконката с аплодисменти на Запад се тълкува като похвала и поздрав (или като иронично ръкопляскане, зависи от ситуацията), но в Китай това е символ на любовта.
Но може би най-объркващо е, че в Китай леко усмихващото се човече изобщо не използва като знак за усмивка или щастие. Тъй като това е иконката с най-малко показан ентусиазъм от гамата от положителни емотики, употребата й предполага недоверие или ироничност. На много места усмивката също няма положително послание, а се използва като знак за резервираност, придавайки сериозен и дори хладен тон с елементи на пасивна агресивност.
Употребата на различни емотикони също варира спрямо дадената страна. Сред пишещите на английски, френски, немски, испански, турски, фарси и индонезийски иконката със сплетените ръце се класира неминуемо в топ 3 сред най-използваните емоджита, докато на арабски тя е чак около девето място.
Това до голяма степен се дължи на факта, че сключените длани не са част от традиционната ислямската молитва, въпреки че на Запад символът носи дълбоко религиозно значение. В Япония, откъдето всъщност произхождат емотиконите, символът обикновено се използва, за да означи благодарност или уважение, без непременно да се предизвиква религиозни конотации.
Въпреки всичко това значението на емотиконите продължава да нараства, а с това се появяват и нови проблеми.
Заслужаващ внимание е следният случай от Израел от тази година. При отдаване на имот под наем потенциалните наематели изпращат до собственика на имота съобщение, съставено от поредица от емотикони, с които да изразят желанието си да наемат мястото.
Впоследствие обаче те се отказват, но наемодателят вече е махнал обявата, че въпросното жилище се дава под наем. Следва дело между двете страни дали съобщението от емоджита може да се приеме като писмена договорка между тях.
Съдията по делото в крайна сметка отсъжда в полза на собственика, определяйки че емотиконите сами по себе си са достатъчни, за да демонстрират намерението на наемателите, и в резултат на това присъжда те да платят обезщетение от 8000 израелски шекела (около 2000 долара).
И все пак, докато хората продължават да се замислят за културния контекст, според Кийт Брони малките пиктограми ще имат властта да сближат света, а не да го отдалечават. А и най-малкото, по нищо не личи светът да е тръгнал да се отказва от употребата им.
