Чистотата е относително понятие, а по разбирането за чистота и проявлението й можеш да си направиш много верни изводи, ако не за народопсихологията, поне за моментното ментално състояние на обществото.
Преди ден мина една от най-мащабните и може би най-стабилно наложили се във времето акции у нас - тази за почистването на България. Инициативата на bTV започна през 2011 година като „Да почистим България за един ден". Идея и кампания точно на място - в една мърляво поддържана от години страна, където населението не намира особен смисъл в чистенето, а социалното недоволство е толкова високо, че най-естественото му изражение - цапането - отдавна е поведение.
Още в първото й издание си направих малка калкулация - живея в кооперация с вътрешен двор, общ с друга кооперация. В двете жилищни сгради живеят горе-долу 50 човека. Като махнем старите, болните, бебетата и работещите през уикенда, способните да хванат по една метла и да преметат двора или тротоарите наоколо са около четиридесет. Е, от тях в съботното почистване се включихме не повече пет.
Тази бройка остана горе-долу същата и следващата, и по-следващата година, а на миналогодишното издание с чувал и ръкавици пред входа се оказах само аз. Дори и на най-упоритите съседи доброволци им беше писнало да вадят от храстите боклуците на останалите, да разнасят чували с всякакви гнусотии, шеметно летящи ежедневно от балконите и да се радват на резултата от усилията си не повече от седмица.
Точно за толкова околоблоковото пространство придобиваше стария си вид - сякаш всички останали нарочно се съюзяваха да си върнат насила отнетото удоволствие да си наблюдават на воля нааканите памперси, обелките от портокали и картофи, костите от изядените пилета и оръфаните пържоли, бутилките, празните пластмасови дезодоранти, изтърбушените възглавници и стара посуда.
Съседи излизаха с дебелите си коли от подземния гараж на кооперацията в обявения ден за чистете и помахваха бодро към „чистачите" зад стъклата. С току-що изгладените си блузки отиваха на скуош, на голф, на фитнес или да пийнат някой и друг освежителен фреш, защото обичат природните и чисти неща. На някои им беше малко по-виновно, та се спираха да обяснят набързо, че „нещо спешно в офиса...", „пътуваме..." или „еееейй, ма то днес ли беше акцията, бе, тююю....".
Разбира се, имаше и такива, дето, докато те гледат как се гънеш в бодливите храсти, за да измъкнеш оттам поредното абсурдно нещо като счупена мивка или изкорубен акордеон (да, да, и това съм намирала!), прозявайки се си допиват кафето, допушват си цигарата и с онзи отстрелващ жест със средния пръст запращат фаса си току до крака ти. Да ти е по-лесно, да го почистиш и него, нали...
Тази година следя кампанията от рано. Направена, както си му е редът. С „подобрено" име - вместо да чистим „за един ден", вече чистим „заедно". Умен ход, като се има предвид буквализма на народния ум, който по най-просташката логика приема, че след като можем да изчистим България за един ден, няма причина да не си я цапаме през всички останали. С добре преценена дата - след всичките празнични преселения покрай майските празници наистина е най-логично да предположиш, че българинът ще „подари" първата събота на юни на града, общината или поне кварталната си градинка.
И въпреки това средният гражданин пак се покри.
Предпочете да си гледа акцията по новините, където да се увери, че някой все пак е отишъл да МУ почисти. Пък там, като за пред екран, нещата изглеждат пионерски. Звезди, кметове, деца, цели семейства ентусиазирано пълнят чували. Пред камерите известните разказват колко е хубаво да поддържаме страната си чиста и го правят наистина без капка позьорство и фалш. В края на деня кадрите са обнадеждаващи, а цифрите звучат уверено - зелени паркове, чисти градинки, тонове изнесени боклуци в стотици хиляди чували...
Само че пътечката, по която от входа на кооперацията ми се стига до спирката на автобусите, още е застлана с мек килим от разграждащи се с векове петролни продукти и смърдящи хигиенни подробности. В края на малката горичка около сградите в квартала ми необезпокоявани си се веят по дърветата закачилите се преди пет лета там гащи, обувки и найлонови пликчета на нечие домакинство.
В този смисъл хубавата акция „Да почистим България заедно" за пореден път се превърна в най-точната метафора на българския манталитет - „що да им чистим аз на тия", си казва оня патрЕот, който иначе пръв вее българското знаме от балкона си по национални празници и има портрет на Левски в хола. „Как ли пък не! Данъци не им плащам и да им чистя не мога!", си казва средният баровец, тръгнал, окъпан в парфюми, за сутрешната партия скуош. „Аз не цапам, няма и да чистя!", помрънква псуващият под мустак интелектуалец и стъпква с крак догарящия си фас в пясъка на детската площадка. „Нека си чистят тия, къде лежат пред Народното събрание и в него!", отсече шофьорът на автобуса, когато преди месец, докато се лашкаме рано сутринта по седалките, кампанията прозвуча разбуждащо от радиото му.
Кампанията „Да изчистим България заедно" има страница във фейсбук. Харесали са я 21 824 души. За сравнение, страницата „Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее" има фен клуб от 106 234 човека.
Казано по статистически кратко, на нас ни е по-важно Веселин Маринов да спре да пее, отколкото страната ни да е чиста.
Може да добавим и още един извод - ситуацията е като с шестдесет процентното повишение на билетчето за градски транспорт - мижави акции то да бъде спряно преди да стане факт и мощна, спонтанна подигравателна кампания, след като вече така или иначе сме задължени да го плащаме. Та и с почистването така - масово скатаване, а после голямо обществено възмущение от мръсотията и забележителна с постоянството си лична активност в името на нейното увеличаване.
С така интелигентни и позитивни кампании като тази за почистването резултатът винаги ще бъде не по-голям от задоволителен. Защото обиденият за всичко гражданин се дразни, когато от него се очаква да извърши нещо, при това доброволно, за другите. Той мрази да дава, защото е убеден, че първо има страшно много да вземе. Оставен да се спасява поединично, той няма как да разбере защо пък в нещо толкова неатрактивно като чистенето, трябва да е в някаква заедност с другите.
Пък и масово на народа критерият му за всичко е задоволителен. Задоволен е с управниците си, защото смята, че няма с кого да ги смени. Задоволен е с обществото си, защото го мързи да го променя.
Задоволен е със заплащането си, защото иначе няма и него да има. Така е задоволен с началниците си, с почивките си, с услугите, за които плаща, с жена си или мъжа си. Защо за чистота му да е по-различно? Както само у нас се казва „заметено като лисицата с опашката" - демек като за пред хора, едва-едва, хитричко.
Чистотата наистина е относително понятие. Българската съвсем.
Въпреки, че това вече не ме засяга, имам мнение по въпроса от времето, когато още живеех в България. Държавата винаги изисква, но много рядко дава. Събира данъци за всичко, налага ограничения, постоянно припомня задълженията и отговорностите ти. Когато дойде време да те подкрепи и да си свърши работата, най-често все я няма. Колко удобно, нали? Защо трябва аз да чистя, при това в малкото си свободно време? Моята работа е друга, а свободното ми време ми е нужно за почивка и за семейството ми. Аз не хвърлям боклук извън определените места, дори си правя труда да го събирам разделно. Къде е държавата? Нея все я няма, накъдето и да погледнеш - не почиства боклука в прекия и преносен смисъл. Няма полиция, закони, правораздаване, здравеопазване. Ако нямаш познати, контакти и пари – в този ред, си жив умрял. Според мене, тези, които управляват България, са злокачествено образувание - рак, което изсмуква безжалостно силите на гостоприемника си, в случая българския народ. Колкото и да чистиш, колкото и да помагаш, колкото и да се жертваш за страната си, всичко е безполезно. Сам трябва да се оправяш във всичко, включително и сам да си чистиш междублоковото пространство. Държавата е мащеха, не майка. Всеки се спасява поединично. Екзистенциалният въпрос "да чистя, или да не чистя" е безмислен. За съжаление, това е положението. Приключвам, че стана много дълго.
"...една мърляво поддържана от години страна, където населението не намира особен смисъл в чистенето, а социалното недоволство е толкова високо, че най-естественото му изражение - цапането - отдавна е поведение." Кой ти дава право, момиче младо, по такъв начин да хулиш "мърляво поддържаната страна", която е твоята родина България, а "населението" е твоят народ. Драга Марийке, ако за хигиенните навици на българите съдиш по майка си, баща си и самата себе си, толкова по-зле. Но не прави глупави обобщения. На всичко отгоре пишеш: "Само че пътечката, по която от входа на кооперацията ми се стига до спирката на автобусите, още е застлана с мек килим от разграждащи се с векове петролни продукти и смърдящи хигиенни подробности." Ако всички обитатели на твоята кооперация са като тебе - нищо чудно ! Пред нашата коопареция изобщо не е така. Впрочем, ти ръце нямаш ли, та да почистиш, вместо да лееш помия срещу родината си?