В романа "Любов по време на холера" на Габриел Гарсия Маркес романтичният, нещастен в любовта си Флорентино Ариса помага на неграмотните влюбени да изпращат любовни писма. Но явно такива персонажи съществуват и в реалността дори през XXI в.
Аласан Маига работи в центъра на Бамако, столицата на Мали. Той е един от десетте обществени писари, които стоят на пейките пред La Grande Poste – централната пощенска станция. В Мали около 70% от населението е неграмотно, затова писарите са необходими, за да помагат при попълването на формуляри и изпращането на писма. Но през последната седмица Маига и колегите му са фокусирани върху по-важни дела – писането на любовни послания.
Столицата Бамако е достатъчно голяма, а жителите й – достатъчно страстни, за да бъде осигурена на писарите работа чак до сутринта в дните преди празника на влюбените. Затова те могат да бъдат видени заспали дори на стълбите пред пощенската станция.
Извън безбройните колети и картички, които да бъдат подписани с „Обичам те!“ и „любов моя“, Маига трябва да намери време и за друго - най-големият връх в изкуството писаря, любовната поема.
Цената на едно стихотворение е 2000 малийски франка (4 долара), което е четири пъти по-скъпо от написването на обикновено писмо. Но както цветята, така и думите се оскъпяват по това време на годината.
Писането на любовни писма не може да се осъществи по шаблон. Маига трябва да анализира природата и значението на всяка страст или „за каква любов говорим“, както и да оцени ситуацията. Дали целта е ухажване, съблазняване или очароване? Дали любовните слова целят да докажат разкаяние, последвало някакъв спор? Към колега от работа ли е насочено или към любовник?
Но вероятно най-важното е да се прецени какъв е клиентът – интелектуалец, ценител на литературата или от онези, които казват всичко директно, грубоват или романтичен. "Трябва да се поставим на негово място“, казва Маига.
Добавя, че понякога му се налага да пише и писма от жени. Приема, че вероятно за някой циник писането на писма пред пощенската станция е просто работа. Но след като я е вършил 15 години, той взима ролята си на посредник много сериозно. „Моята цел е да служа на другите“, казва Маига.
