Да позовеш другия или защо няма да се откажа от звателния

Попътна реплика във ФБ за звателния падеж роди неочакван интерес и показа, че темата продължава да вълнува. Очевидно амбивалентното отношение към традицията търси актуална позиция и очаква - за пореден път, становището на специалиста.

Няма да застана на тази позиция. За нея ще предложа бележка от Блога на Павлина. Ще споделя личното си пристрастие към ЗВАТЕЛНИЯ. Кратко, като за пост в нета:)

Обичам го. Той позовава и изразява. Позовава човека, когото искам, изразява ме спрямо него, дава знак, че го търся. Този смисъл на знака е важен. Няма да си го откажа. Различните звателни форми носят информация, тя е ценна. Изразява ме спрямо човека.

Йордана е име. Йордано, Йорданке, Йорданчице, Дани, Дано, Данчице ... е отношение. Държа на него, то ми удържа и ЗВАТЕЛНИЯ в личната езикова практика. Другото е съобщаване. Име без душа и посока.

Позоваването разслоява и изказва нюансите на момента. Не е едно и също да позовеш с Боро, Боре, Борко, Боренце ... Или с Мило, Миле, Милинко, Миминчице ... Обичам да позовавам близка позната с енергията на Хубава Яно. Тя умее да съпреживява емоцията, която фразата излъчва.

Познава архетипите, които възкресява. Заедно ги обичаме. Спомнят ни любовта и мощта на балканджията и онази неизразима негова несломимост, която удържа вярата и народността, нея събуждаме, когато позоваването се чува.

Всеки българин знае правилото за употребата на падежа. Както и факта, че в езика ни има само падежни остатъци, днес властва аналитизмът и на дневен ред са предлозите, не падежите и безумно трудната им система.

Макар остатък обаче, звателният е богатство. Персонализира обръщението към човека, не спира до назоваването на името, което съдбата му е предопределила. И понеже най-често личността сама не избира името, което й се дава, остава й да избере формите на позоваване, които да харесва. И да излъчва знаци, така че да ги чува от гласове, които позовават човека.

Много пъти сядах да напиша текста. В един момент реших, че е безумно дребнаво да се занимава човек със стилистични нюанси на някакъв си там падеж, когато Украйна например се тресе и на Майдана убиват хора.

Разпознах в темата мюре, което отклонява. И подменя същинските фокуси на деня. Е, няма да предложа, казах си, текст, който манипулира йерархията, днешните акценти са на голямо разстояние от фиоритурите на речта.

Както го написах, така на мига го опровергах. Откъде накъде ще е по-важна дървената глава на Янукович, а не говоренето за благата форма за позоваване на украинеца Тимур например, на когото българката Мария написа сърдечно приятелско писмо.

Докато го четях, преживявах колко по-топло звучи Тимурчик, Тимурок, колко повече обич и съпричастност излъчва звателната форма, така лекомислено заключвана в килера на века, който затвори поредната хилядолетна страница от човешката реална и словесна история.

Звателната форма позовава другия, дава точен знак, че иска него, търси връзка, контакт, има нужда да разговаря. Преживявам назоваването на името вместо позоваването на човека като хладна отстраненост, безлична дума без знак и посока.

Епидермално несрещане с личността на отсрещния, липса на фактически диалог, на реална заинтересованост, формалност, клише на празен бон тон, ерзац и паркетно разминаване между маски, които скриват личността, душата, мисълта, емоцията.

И се сещам за съкровено преживяване, което точно илюстрира опозицията реално общуване - бон тон в светска зала. Не пропуснах рядък шанс да изкажа почит на Йордан Радичков, макар в много куртоазна обстановка. Като сега виждам как наклони глава, нададе ухо, сякаш не съвсем добре чува, за да не пропусне ни една думичка от развълнуваната тирада.

Разпознах не само живия интерес, разпознах отворените сетива на твореца, за когото важен е човекът и словото, което го изговаря. Това не е случайно поведение, това е отношение към другия, разбиране за същински стойности в живота, житейски избор, философия.

Може да звучи безкрайно отвлечено, на пръв поглед несвързано с темата, но преживявам звателния тъкмо като знак за автентичен интерес към човека, желание да се свържеш с него, интерес към личността, стремеж към заинтересовано общуване.

Ценя го, важно е за мен, изразява отношение, проявява конкретна емоция, моментното преживяване, така че не виждам ни повод, ни причина да се откажа от тази опция на езика, тя е богатство, цвят, дълбочина, отстъп от унификацията и искам да бъде сред нещата, с които избирам да си служа.

Спомням си и третата божия заповед - не произнасяй напразно името на Господа, Бога твой. Научила съм се да виждам в нея знак за силата на словото, предупреждение тя да се съобразява. Не е случайна приказката за дърваря, мечката и лошата дума, болката от която завинаги останала, докато раната зараснала и белегът дори изчезнал.

Размишлявайки за звателния, разпознавам и друг смисъл на заповедта - не ме позовавай за щяло и нещяло, това Ме ангажира, автентично Ме обвързва. Ако няма защо, това е похабена енергия, не бива да я пилееш лекомислено, тя е важна, трябва за същинските неща.

Колко пъти без нужда и истинска необходимост възкликваме Боже мой!, не Бог мой! и позоваваме енергия, която реално не ни трябва, която придърпваме, без да употребим, която разпиляваме, захвърляме като непотребна, а тя приижда, възкръсва, за да ни съдейства, за да стане наша сила и подкрепа, даване, което сме поискали и разпилели заради лекомислено позоваване ...

Емоционална, поразпиляна, недокрай сресана, защитата на звателната форма е колкото лична, толкова и общозначима, защото не е нищо друго, освен копнеж за автентичен интерес към човека и зов за същинско общуване между хората.

Пожелавам си го, пожелавам го за добро утро и днес, тук, сега, защото животът ни не е репетиция, той е единствената ни премиера и истината за него е тук, днес, сега и точно в този момент на изгрева, който обещава, но кого ще позовем не назовава, оставя да е наша тази грижа, избирам си да е същинска.

#54 Abigail 04.03.2014 в 18:17:55

Каспър, Хари, Трън... Заповядайте. https://www.youtube.com/watch?v=GurkREc-q4I#t=49

#55 qhasper 04.03.2014 в 18:23:06

Не разбрах какво послание трябва да ми внуши таз песен, затова, Хабигейл, ти отговарям с https://www.youtube.com/watch?v=wd4kIW2gEzQ

#57 Abigail 04.03.2014 в 18:46:20

qhasper, добре си го е казал Vad Rat "I wish I can dislike this shit more than once."

#58 qhasper 04.03.2014 в 18:57:32

Бичкийо, не е баш така. Тоя "проблем" не е заради липса на изразни средства. Думите предават идеи, с които умът борави вътрешно. В различните езици тия идеи са групирани по различен начин в различни думи и граматически структури. Поради тая причина е трудно да се правят буквални преводи и една дума в един език, в друг трябва да се обясни със словосъчетание или цяло изречение. Например "гавра" на английски не можеш да преведеш с една дума. "Pattern" пък не значи "шарка" в израза "patterns of behavior". В българския имаме - клон, прът, тояга, пръчка, съчка, клечка, докато в английския няма толкова специфично деление на дървени парчета. Is, must, can, should, could, might, may, пък предават разична степен на вероятност, която в българския не е предвидена да се предава на толкова много степени.

#59 Борката 04.03.2014 в 19:17:52

Ако баш гавра искаш да кажеш - jibe, ама тва е за cockney,a по мекото ми се струва,че е profanation или mockery. Само мнение...

#60 Rowan 04.03.2014 в 19:18:01

Аз пък си представих, как ли се чувства "филолог-българист" при такива коментари под статията му... Ама, и ние сме едни идиоти

#63 asdfsd 04.03.2014 в 21:28:07

Както има хора с различна сексуалност, така има и хора с различна националност, език и т.н. (които незнайно защо записват бг филология и/или се обявяват за истенски патриоти, а не фалшиве.)

#65 qhasper 04.03.2014 в 22:50:16

http://omniglot.com/language/tonguetwisters/index.htm Скороговорки на различни езици с аудио на някои. Финските, Унгарските и турските цепят мрака! Особено тая последната унгарската дето си е чист морз.

#66 qhasper 04.03.2014 в 22:53:26

И тая еврейската "bakbuk bli pkak" ;D Направо ми спря мозъчните процеси.

#67 pixie 04.03.2014 в 22:59:35

Така и така авторката е вдигнала ръце от всичките ни коментари и така и така разговорът се изроди, да взема да променя малко темата. Какво ще кажете за употребата или по-скоро за липсата на употреба на думата "кого", почти винаги заменена с "кой", като във въпроса на Ники Кънчев: "С кой сте вие в шоуто?" Вместо "с кого". Между впрочем, някой май му е обърнал внимание, защото в последствие се поправи. Но по медиите явлението е масово. Както и ужасното, противоестествено, ама много модерно напоследък "ходимЕ", "правимЕ", "говоримЕ" Коментари?

#68 Harry 04.03.2014 в 23:25:11

"ходимЕ", "правимЕ", "говоримЕ" са диалектизми, от моя край, няма лошо, диалектът обогатява езика, само да е уместно употребен, а не превзето и снобско. Честа казват че английският бил богат език, може, но само тоя на Шекспир, защото когато норманите завладели Англия, донесли и старофенския, и сега имат по две думи за нещата, туземна и френска. Говоримият ангийски е ужасно беден, нямат дума за тъща. Нашият език си ми е най на сърце, защото си е наш, много е богат изразно, може да се използват повече от една представка, например "изпонапихме се", за разлика от френсия.

#69 qhasper 04.03.2014 в 23:37:29

pixie, ако става дума за разговорна реч - не ми дреме. Говори, наречия, жаргони и диалекти всякакви! Това му е интересното на всеки език. Иначе в сериозна реч и текстове, да не кажа официална, си е добре да се ползва 'кого'. А ако искаш да блеснеш като леко загадъчен хентелегент, дори може да цапнеш едно 'кому', ако се отвори възможност. Ходиме, правиме, колиме, галиме не успях да прихвана за над 10 години пребиваване в София, дразнеше ме само в самото начало, сега не ми прави впечатление, но не говоря така. Тва си е пак регионална любопитка на езика. А аз друго съм се питал - "на него му го дадоха" правилно ли е граматически, щото ми се види бая накачулено с допълнения. Но формите "на него му, на нея й, на нас ни, на вас ви, на тях им" май се наричали по някакъв начин и били легални в наща родна реч, омайна сладка, реч на баба, мама и на татка. А има и една странна глаголна форма, която не се сещам как се казва - Стига ла! Недей пя! Стига сра! Недей лежа! , която е доста интересна.

#70 qhasper 04.03.2014 в 23:44:09

Хари, глупости приказваш! Английският може да ти се види беден, щото не го знаеш. Ако ше мерим брой представки и наставки, аглутинативните езици като турския в тая графа немат равни. Мuvaffakiyetsizleştiricileştiriveremeyebileceklerimizdenmişsinizcesine.

#71 qhasper 04.03.2014 в 23:45:15

EЙ КАФЕТО, ДА ВА ИБА В ЮНИКОДА, ДА ВА ИБА!

#72 qhasper 05.03.2014 в 00:06:53

Сега се сетих за две любими стихчета: http://dk-caramella.blogspot.co.uk/2012/04/blog-post_27.html номер 31 Селска идилия http://textove.com/text.php?song=fa72bdb2

Новините

Най-четените