Как зебрите се сдобиха със своите ивици? Звучи като тема на разказ, който Киплинг така и не е успял да напише. Вероятно ще си помислите, че някой досега е получил категоричен отговор, но всъщност причината, поради която зебрите имат ивици, е и продължава да бъде биологична мистерия.
Законите на еволюцията твърдят, че случайната поява на ивици при предтечите на съвременните зебри е давала някакъв вид предимство, което им е позволило да се възпроизвеждат по-успешно от техните събратя без ивици. Раираните коне са ставали по-разпространени с всяко поколение - и в крайна сметка са надживели тези без ивици.
Учените от години се чудят какво би могло да е това предимство
Проблемът не е, че експертите нямат подходящи идеи. Просто тези подходящи идеи са твърде много. Може ивиците да са позволили на зебрите да се сливат с растителността, така че хищниците да не могат да ги виждат. Може пък те да са затруднявали хищниците да определят скоростта на зебрата и разстоянието до нея, когато тя тича в откритата савана. (Именно тази идея е вдъхновила форма на камуфлаж, използвана в кораби през Първата световна война.)
Може ивиците да отказват пренасящи зарази мухи или да привличат партньори, точно както сложното оперение функционира при птиците. Или отделните форми на ивиците изпълняват социална функция, позволявайки на членовете на стадото да се разпознават по-лесно едни други. Или ивиците някак предпазват от прегряване...
Всичко това са правдоподобни обяснения - и поне доскоро беше много трудно да се избере някое от тях. Но сега изследване, публикувано в изданиетото Nature Communications, предлага най-добрите доказателства до момента в полза на една теза.
А тя е много простичка - ивиците на зебрите пропъждат насекоми
"Хипотезата за мухите засега се е доказала като най-добрата", казва Даниъл Рубинщайн, биолог в Принстън и експерт по зебрите, който не е участвал в изследването. Той изтъква, че този нов доклад добавя още аргументи в подкрепа на тази теза. Предотвратяването на ухапвания от мухи очевидно е полезно, тъй като насекомите често пренасят смъртоносни болести.
Също така, въпреки че единично ухапване от кръвопиеща муха извлича само една малка капка кръв, хиляди ухапвания на ден могат да доведат до осезаема кръвозагуба.
И преди е имало експериментални доказателства, че хапещите мухи избягват да кацат на такива черно-бели раирани повърхности
"Знаем, че те не харесват такива повърхности, макар все още да не ни е ясно защо", казва Тим Каро, биолог в Калифорнийския университет "Дейвис" и водещ автор на новото изследване. Предишните лабораторни изследвания обаче са използвали изкуствени повърхности, като леплива лента за мухи, а не живи зебри - което е разбираемо, доколкото удържането на зебра задълго в лабораторни условия би било неимоверно трудно.
Ако учените биха успели да убедят зебра да им сътрудничи, това би показало, че наистина ивиците им пропъждат мухите, но с нищо не би допринесло за елиминирането на останалите хипотези. Може би избягването на лъвове би било дори още по-важна причина зебрите да имат ивици, а тестването на това в лабораторни условия ще е по-трудно.
Затова Каро и колегите му са пробвали различен подход
Те изучили всички 20 известни вида и подвида диви конеподобни животни, включително зебри, коне и диви магарета, и разгледали колко ивици има всяка група и къде по тялото са те. После учените съпоставили гамата от животни с различните фактори, обявени като еволюционни причини за поява на ивиците - присъствието на големи хищници, климат, тип растителност, доминиращ на местата, където живеят зебрите.
Почти никой от тези фактори не е имал силна връзка с това дали даден вид или подвид е на ярки ивици, по-слаби ивици или без ивици - с изключение на широкото разпространение на хапещи мухи. Всъщност няма достатъчно точни карти на концентрацията на мухи в много части на света, така че учените са използвали опосредствани механизми за определянето им - горещ и влажен климат, който мухите обичат.
Това не е перфектно решение, тъй като горещината и влажността на теория биха могли да имат някакъв ефект върху ивиците, който да няма нищо общо с мухите, но това масово се смята за малко вероятна опция.
Въпреки информацията от по-ранни изследвания, Каро и колегите му са били поразени колко недвусмислена се е оказала причинно-следствената връзка. "Изненадах се", коментира той и допълва: "Установявахме отново и отново, че многото ивици или силно контрастните ивици се свързват с места, където като цяло има много хапещи мухи през цялата година."
Каро казва, че се радва този влудяващо елементарен въпрос най-после да има отговор
"Най-накрая стигнахме до етапа, в който можем да спрем да задаваме въпроса ‘Защо ивици?' и да започнем да се питаме ‘Какво спира мухите да кацат върху ивици?'," коментира той. Каро също така се интересува дали основно болестите или кръвозагубата правят ухапванията от мухи толкова сериозен проблем.
"Така се случва в науката," обобщава той. "Отговаряш на един въпрос - и той води до още шест други, които чакат отговор."
