Поп арт изображение на безгрижна жена, която просто се наслаждава на слънцето, или такова на властна гола дама, която сякаш наставнически отстоява правото си да получи орално удоволствие от партньора си...
Това са част от фрагмените от необичайна по рода си поп арт изложба, която отвори врати в Ню Йорк. Необичайна, заради картините, скулптурите и въобще всички произведения на изкуството, подписани единствено от жени, често пренебрегвани от това доминирано от мъжедвижение в изкуството, чиято експанзия започва между 50-те и 60-те години на миналия век.
Анди Уорхол и Джаспър Джонс, Робърт Раушенбърг и Рой Лихтенщайн. Големите имена в поп арта са мъжки и най-вече американски. Дори и в редките случаи, когато това движение в изкуството излезе от англо-американската граница обаче, то винаги е била тясно свързано с мъжката ръка.
"Seductive Subversion: women pop artists 1958-1968″ е заглавието на изложбата в Бруклинския музей, коятоще бъде отворена до 9 януари, 2011 г. Още с името си тя игнорира експонати, създадени от мъже, отваряйки пространство само за жени - и то не само за американски художнички. В изложбата участват и артистки от Англия, Гърция, Канада, Венецуела, Швеция и Япония.
В този смисъл изложбата в Бруклинският музей предефинира поп арта не само въз основа на сексуалната идентичност на своите герои, но и като международен феномен, който отива отвъд англо-американските граници.
Работите на тези жени са ярки, цветни, в по-голямата си част забавни, одухотворени и провокативни. "Поп-артът винаги е имал силно въздействие от визуална гледна точка", казва Калиопи Миниоудаки, автор на един от портретите в изложбата. „Точно тази изложба обаче е нещо повече - тя предсатвя една привидно игрива художествена тенденция, създадена от артисти, които можем да определим като прото-феминистки."
Централно място в това шоу - жените, които са допринесли по някакъв начин за поп арта - е един от най-малко проучените аспекти на това артистично движение. Със "Seductive Subversions" кураторът на изложбата Катрин Морис е искала да даде заслужено място на художничките, чиито поп произведния са били подминати или забравени. Резултатът от усилията на Морис е забележителен. В три от големите зали на този важен музей (Бруклинският музей е огромна неокласическа сграда, подобна по стил и импозантност на музеят Метриполитън) има сто произведения, които освен че са подписани с женски имена, предефинират джендър стереотипите и обръщат статуквото в ролите на двата пола.
"Мъжете наблюдават жените", както е посочено в анонса за изложбата. "Жените гледат самите себе си, докато ги наблюдават." Катрин Морис има и още една забележка, която подканва посетителите да гледат изложбата през призмата на феминизма: "Феминисткото движение в родено в края на 60-те години, когато е и началото на поп-арта. Артистите, чиито произведения са изложени тук, са част от историята на прото-феминизма..."
(Можете да видите част от изложбата в прикаченото видео)
