Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Без ипотека, кредити и шума на града - да заживееш "извън мрежата" е по-лесно, отколкото си мислите

Какво се изисква, за да живееш Off the Grid в днешно време Снимка: Pixabay
Какво се изисква, за да живееш Off the Grid в днешно време
Дървена хижа в процес на строеж Снимка: Pixabay
Дървена хижа в процес на строеж
Шон Джеймс от My Self Reliance и неговата скромна хижа Снимка: YouTube, My Self Reliance
Шон Джеймс от My Self Reliance и неговата скромна хижа
Как изглежда малката къща на Джон отвътре Снимка: YouTube, My Self Reliance
Как изглежда малката къща на Джон отвътре
И как изглежда отвън Снимка: YouTube, My Self Reliance
И как изглежда отвън

Какво означава да живееш извън мрежата?

Все по-популярният на Запад термин Living Off the Grid печели множество последователи и се превръща в модерна философия за хиляди хора, които искат да избягат от натовареността, напрежението и усещането за зависимост, които ни заобикалят днес.

В свят, доминиран от консуматорството и желанието за постигането на богатство, мнозина вече се заемат с това да излязат от омагьосания кръг на "работя, за да живея" /"живея, за да работя".

Това са хора, които искат да избягат от смазващата тежест на ипотеката, от вещоманията и заробването в разни неща, които трябва да правиш, за да поддържаш определен стандарт.

Към това се добавя все по-актуалната тема за екологичния начин на живот, с който не пречиш на природата. Идеята за живот извън мрежата предполага цялостно хармонизиране със заобикалящата те природа - отказване от излишно пространство, от някои удобства и т.н. за сметка на по-чисто, по-здравословно и по-целесъобразно съществуване.

Философията зад този лайфстайл е да се намали драстично въглеродният отпечатък на хората, като същевременно с това те се отдръпнат от излишната привързаност към мрежата.

В един свят, доминиран от връзката ни с екраните - компютри, таблети, лаптопи и т.н., да живееш извън мрежата означава да "скъсаш" с тази зависимост. И това го има във въпросния принцип на самодостатъчност, който хората от тази култура практикуват. Защото именно това означава "извън мрежата" - да не използваш никакви или почти никакви връзки със съществуващата електропреносна и водопреносна мрежа и да ограничиш доста интернет.

Време е да обясним и какво означава това на практика отвъд интересната житейска философия.

Животът извън мрежата се свързва с живота сред природата. В стила на Робинзон Крузо хората от тази култура си взимат парче земя в горски масив, близо до някое голямо езеро или река, и си построяват там семпла дървена (или предимно дървена) къща, често по свой собствен дизайн.

Това са хора, за които градската среда и всички произтичащи от нея задължения са започнали да тежат твърде много - постоянния цикъл на работа от 9 до 6, напрежението, невидимия товар на високи наеми и непосилна ипотека... и са избрали вместо това да си купят земя, на която да живеят много по-просто и себедостатъчно.

Разбира се, голяма част от тези хора са или пенсионери, или имат свободни професии, които им помагат да работят отдалеч и без особено обвързване. За сметка на това новоизграденият начин на живот им помага да се нуждаят от все по-малко пари.

Всичко обаче започва от земята. И в България човек може да се купи горски масив (някои агенции за имоти дори специално предлагат възможност човек да си купи гора), на който да може да си построи малко място за бягство от града.

Именно така започват повечето приключения Off the Grid - като място за почивка, където човек да кара излети със семейството или просто сам да се скрие и да си почине от хората.

Макар в повечето случаи с това да се занимават хора, които имат някакъв опит в строителството, самото просто устройство на подобен род хижи не изисква някакво особено количество познания и за повечето неща има достатъчно подробни и внимателни обяснения и в интернет.

Това, което трябва със сигурност, са сила, издръжливост, достатъчно свободно време, воля да не се откажеш (защото работата съвсем не е лека) и, разбира се, инструменти. Човек може да се пробва и да построи хижата така, както биха го направили предците ни, но дори и за това са нужни инструменти.

Преди да се извадят инструментите обаче, много важно е да се подбере и подходящото място за поставянето на хижата/мини къщата. Самото място трябва да е съобразено както с личните търсения на човек, така и с източник на вода, който да може да се използва. Това може да бъде подземен извор или минаваща наблизо река.

Ако човек възнамерява да живее там за повече от няколко дни в месеца, източникът на питейна вода е от ключово значение. Затова при избора на място за хижата трябва да се подходи мъдро.

Оттук нататък вече идва моментът за строителството. Ако сте млади и имате предостатъчно сили, можете да заложите на нещо, изработено от вас самите с помощта на големи дървени трупи и всички подръчни инструменти - чукове, триони, моторна резачка, рулетка, брадви, въжета, нивелир, ъгли, ръчна бормашина, длета и т.н.

Интересни за гледане тук са видеата на Шон Джеймс и неговия канал в YouTube My Self Reliance. Той показва подробно как сам, в продължение на три години създава среда, в която да живее удобно.

Двамата със съпругата му купуват земята в Канада през 2017 г., като Шон оставя работата си и в момента се издържа предимно от земята си и от канала си в YouTube. Интересното при него е процесът на строеж и това как той построява първо хижата, после една лятна кухня, а след това и специална баня със сауна.

Самият той има опит като строител и видеата му могат да дадат полезни уроци за всички желаещи да направят нещо подобно. В клиповете му се вижда как се справя със строежа на стените, поставянето на покрива, на врата и на прозорци, а след това на дървен под на хижата.

Впоследствие през трите години, в които той публикува в YouTube канала си, той показва как адаптира първоначалната хижа, за да стане тя още по-пригодна за живеене, поставяйки й различни други приспособления.

Важният момент в конструирането на подобен тип хижи и малки къщи е философията за оптимално използване на пространството, което се прилага и в обзавеждането - там всеки диван е освен всичко друго и шкаф, където могат да се сложат разни неща. Самите къщи често са високи и на два етажа, за да може да се усвои малкото разполагаемо място така, че да предоставя максимален комфорт и да е достатъчно за всичките ти вещи.

Важното е да имате план, по който да работите и да си представите как ще изглежда самата къща. Някои разчитат на собствена визия и специална философия за строежа на къщата.

Такъв е примерът на звездата от сноуборда Майк Басич, който в рамките на няколко години успява да построи малка къща върху билото на нисък връх в притежаваната от него земя в планините на Сиера Невада.

Къщата е проектирана под формата на петоъгълник, имитиращ собствените му пропорции (по примера на Витрувианския човек на Леонардо да Винчи). Всеки от ъглите представлява някой от крайниците му или главата му. Той решава да постави къщата на върха, за да има по-добър поглед към самата местност, а и защото, по думите му, така го е усетил като енергия.

Самата къща при него е изградена от солиден камък, дърво и специално, устойчиво на удари стъкло, което прави работата много по-сложна. Така строежът му отнема цели пет години, но в крайна сметка той вече живее през по-голямата част от годината там.

Басич купува земята през зимата, докато тя е затрупана от сенга, и така той трябва да изчака идването на пролетта, за да види какво точно си е взел. През зимата обаче той прекарва известно време там, живеейки в индианска палатка, просто за да види какви са условията за живот, къде и как се натрупва снегът и т.н.

След като снегът се стопява, той избира мястото и започва строежа по основната идея, с мисълта, че след това всичко ще се напасне към нея. Така и става, макар и с трудности (сериозният студ, липсата на извор наблизо, който го принуждава да работи и да бърка цимент само с вода от минаващата наблизо рекичка и т.н.)

Сноубордистът обаче спазва философията, че трудностите не са нещо, което трябва да се избягва, напротив - те правят живота само по-интересен. И това важи както за строежа на къщата на върха, така и за живота в нея - всичко е едно голямо и забавно предизвикателство.

Именно тази жажда за приключения и избягване на лесното е в основата на това Крис Харбър, млад лондончанин, да зареже големия град и да се пресели в купена почти на сляпо земя в Южен Уелс. Самият той има малък опит с работа в строителството и се интересува малко от архитектура.

Крис няма никакви очаквания и планове за земята, като философията му в случая е, че на място ще прецени с какво разполага и ще нагоди това, което му трябва като място за живеене. Така сградите, които се появяват са плод на идеите на младежа, комбинирани с разполагаемите материали.

Младежът споделя, че е построил къщата си така, че да издържи 20 години. За това време той ще може да види кое как остарява в имота, ще може да придобие и всички необходими знания, за да може да направи вече къщата, която иска и в която да прекара старините си.

Крис се гордее много с факта, че цялата му къща е направена на над 90% от разградими и рециклируеми материали. Той разчита преди всичко на дървесина и глина за строежа, като използва прозорци, изхвърлени от ремонта на приятелка на майка му, за да оборудва собственото си жилище.

Използването наново на стари неща е в основата на философията зад този начин на живот - да създаваш възможно най-малко неразградим боклук и да намираш приложение на това, което вече си използвал веднъж. На всичко друго се гледа като на разхищение.

Затова дървесината от заобикалящата среда, както и глината (примесена със слама за по-голяма издръжливост) са толкова разпространени сред подобен род постройки "извън мрежата" - тези материали не струват нищо, възобновяеми са (особено ако просто разчистваш дървета, за да прокараш път или нещо от сорта) и като цяло са еко.

Това вече ни навежда и на идеята за тази себедостатъчност и откъснатост от мрежата. Това означава да можеш сам да си осигуряваш необходимите (течаща) вода и електричество.

Универсалното решение за електричеството са соларните панели и батерии, които да се зареждат със слънчева енергия. За целта е необходима инвестиция в няколко големи панела, които да са разположени на достатъчно слънчево място, за да събират оптимално количество енергия.

Големият проблем на този начин на набавяне на електричество е, че не всеки ден е достатъчно слънчево.

И като цяло, освен ако нямаш солидно количество панели, което да зарежда солидно количество батерии (което е скъпо), това може да не осигурява толкова стабилно електрическо подаване.

Затова някои хора разчитат или на генератор с гориво, или на алтернативна система за производство на електричество. Крис Харбър например залага на микро хидрогенератор, който генерира енергия от водата в малкото поточе.

Микро хидроенергийната система се нуждае от водно колело, турбина или помпа, за да преобразува силата на водата в електричество. Първо, водата се отклонява към водопровод – обикновено тръбопровод, който го доставя до водно колело (или друг подобен компонент). Подвижната вода върти колелото и това движение дава възможност на генератора да създава електричество. Системата може да бъде включена и извън мрежата и трябва да може да захранва типична голяма къща.

Специалистите препоръчват, каквито и енергийни източници да се използват, да се инсталира система, която да следи във всеки един момент с колко енергия разполагат батериите, захранващи електричестовото в къщата.

Също така трябва да се има предвид, че с този начин на живот ще се изисква значително по-малко потребление - това означава по-малко електроуреди, които спестяват много повече енергия. Така че - внимателно избирайте хладилника.

Има три основни решения по въпроса с водата - намиращ се наблизо водоизточник, собствен извор с подземна вода и дъждовна вода. В два от трите случая - с речна/езерна вода и с дъждовна вода - е необходимо да се използват филтри, преди тя да е годна за пиене.

Разбира се, съществува и възможност за комбинация от тези източници - речна или изворна да се ползва за питейните нужди, а дъждовната - за миене и къпане.

Тук важно е съобразно ресурсите, с които се разполага, да се изгради оптимална инфраструктура за това да разполагате с течаща вода в къщата, така че да можете да се миете, да вземете душ и т.н. По принцип могат да се вземат необходимите планове за изграждане на водни резервоари и/или "водопровод" до езеро или река, но винаги е най-добре в конкретния случай да се консултирате със специалист.

В най-масовия случай отоплението на подобен род малки къщи и хижи разчита на добра печка на дърва. Изборът на подходящата печка е от ключово значение, защото тя трябва да е малка и същевременно с това да може да се използва и за готвене на храна.

При по-умелите с ръцете (или склонните да си платят) е възможно печката по някакъв начин да се върже и с някой от водоизточниците и по този начин да се осигури топла вода за къпане (и миене).

Топлата вода може да се осигури и с монтиране на малки нагреватели за вода на чешмите в банята. През лятото винаги съществува опцията за загряването на водата чрез слънцето (съхранението на дъждовна вода в големи черни бидони, изложени на пряка слънчева светлина).

Отново, най-добре е, когато се установят конкретните условия, човек да се консултира със специалист, който да му даде подходящи идеи, които да паснат на мястото, защото идея, която ще сработи в една хижа, за друга просто няма да върши работа.

За пестенето на енергия голяма роля играе самото отношение към производството и третирането на боклука и отпадните води. При липсата на централна канализация и при борбата за максимално използване на мястото, външната тоалетна с отделна яма за нея е добро решение.

Разбира се, ако има извор около къщата е много, много важно тоалетната да е сравнително далеч от него. Едно от правилата е, че външна тоалетна се стори на 12 метра от жилището и на 20 метра от извор или кладенец.

Другият вариант е да се използва компостна био тоалетна, която премахва нуждата от изграждането на септични ями, а отходните продукти могат да се използват след това за наторяване на градината около къщата.

В този случай отходните води от къпане и миене на чинии може да се използва след това за поливане на градина или да се отвеждат с тръби далеч от къщата на специално езеро/блато с растителност в него, която да пречиства водата. Този подход се използва от Франсис и Мари от Канада, които го прилагат в своя имот.

Те разчитат много на двете си градини - външна и вътрешна, които им осигуряват голяма част от храната през годината, а водата от "езерото" помага за напояване.

Колкото до боклуците от бита, компостирането е най-доброто решение - всичко, което се изхвърля, отива там, за да се превърне след това в тор за зеленчукови градини и плодни дръвчета.

Сноубордистката Мари Франс Рой стига в това отношение една крачка по-напред. Тя опитва с хранителните си отпадъци да създава по естествен начин метан чрез специална система, наподобяваща корем на крава. Така всички отпадъци, които се сложат там, посредством химични реакции, произвеждат метан, който впоследствие тя използва за готвене.

Цялата идея на този начин на живот е да си по-близо до природата, да живееш според предоставените ти ресурси и да обръщаш повече време на себе си - да четеш, да пътуваш и като цяло да влезеш в мир с околната среда.

И това изисква да се откажеш от доста неща - удобства, стабилен интернет, бърз достъп до магазини и барове и т.н. За сметка на това получаваш повече време навън сред природата.

Макар тези хора да рекламират начина си на живот като бягство от кредити, ипотеки и т.н., това съвсем не означава, че човек няма да вложи едни стабилни средства в изграждането на хижата като свой дом. От закупуването на земята до оборудването на хижата с необходимите неща за оцеляване и живот всеки трябва да е готов да харчи пари и да се труди здраво.

Веднъж постигнато това обаче, човек достига до този обещаван по-прост живот, който да освобождава ума и съзнанието и ти позволява да живееш в хармония със самия себе си. А това е може би най-важното.

 

Най-четените