Близкоизточните "Марии-Антоанети"

Тези дни, не повече от месец след публикуването в сп. "Vogue" на материал за сирийската първа дама Асма Асад, където Сирия бе обявена за "най-безопасната страна" в Близкия Изток, правителствени сили убиха шестима души в южния град Дераа - център на безпрецедентни протести срещу управляващия режим.

Това е същият режим, оглавяван от съпруга на Асма - Башар Асад, който според описанието на "Vogue" е бил избран с "изумителните" 97 процента от народния вот. ("В Сирия властта е наследствена", допълва деликатно авторът.)

Превърналият се в обект на присмех от мнозина материал не се задържа дълго върху тази подробност, вместо това предпочита да отдаде почит на елегантната дама с поредица от изразяващи сляпа влюбеност комплименти, започващи още от първите редове: "Асма ал Асад е блестяща, млада и има истински усет за шик - най-свежата и магнетична сред първите дами."

Арабските първи дами са станали глобални икони

Макар "Vogue" да бяха приковани на позорния стълб заради твърде фризираната си публикация, това далеч не е първият път, когато Асма е обект на западно ласкателство. Например в слайдшоу от 2009 г. на "Huffington Post", посветено на "Асма ал Асад: първа дама на Сирия и естествена красавица", или дори на сайта на арабските възпитаници на Харвард, който миналата седмица промотираше събитие с участието на Асма, възхвалявайки я доста неубедително като голям поддръжник на "гъвкаво, независимо и самоподдържащо се гражданско общество".

Показателно е, че личното присъствие на г-жа Асад все още се смята за такова постижение, че организацията е склонна да си затвори очите за такива дреболии като ужасната история на Сирия по въпроса със спазването на човешките права. Или, както го формулира в свой материал агенция "Reuters": "Общопризната истина е, че диктаторите, които желаят да бъдат признати от добре възпитаното западно общество, би трябвало да си избират чаровна и елегантна жена."

Асад идеално се вписва в средата си - сред други чаровни и елегантни жени на близкоизточни управници, които все по-често провокират отвращение сред населението си. В последните месици космополитната йорданска кралица Рания ал-Абдула, дори по-честа любимка на модните списания от Асма Асад, както и още няколко други от съпругите на мъжете на власт в региона бяха обявени в родните си държави и от глобалните медии за символи на всичко, което е лошо в режимите на техните съпрузи. Това е проблемът на съвременните Марии-Антоанети - и американците несъзнателно го утежняват.

Арабските еквиваленти на лейди Даяна

Запитайте масовия представител на западната цивилизация какво би било задължително условие за смислен напредък на ситуацията в Близкия Изток - и има голям шанс сред другото той (или по-често тя) да спомене между другото по-голямото представителство на жените. А за много американски читатели новото поколение светски и образовани съпруги и дъщери на близкоизточни управници - поколение, към което спада не само Рания, но и предшественичката й - кралица Ноор, мароканската принцеса Лала Салма, както и дори примамката за таблоидите в лицето на снахата на Хосни Мубарак - Хадидже ел-Гамал, която работи във фирмата за недвижими имоти на собствения си баща - изглеждат като блестящи символи на напредъка и потенциала на жените.

Но ако запитате някой жител на държавите, където сега кипи революция, кой е най-големият проблем на страната му, вероятно ще бъде посочена липса на демократично управление, съчетана с неравенство и болезнена мизерия; екстравагантната Рания, кралица (не първа дама) на една от най-бедните страни в региона, също е символ на това.

В много отношения Рания е най-очевидният - и най-дразнещ - пример за това противоречие. Тя заслужено е призната за най-елегантната жена в света. Поне според сп. "Glamour" тя беше жена на годината за 2010 г. - награда, която тя може да постави в колекцията си наравно с членството в Залата на славата на най-добре облечените хора в света на "Vanity Fair" и позицията й в списъка с най-влиятелни жени на сп. "Forbes".

Тя е като магнит за редакторите на списания, съставящи тези списъци - не само защото е със стройна фигура, дълбоки джобове и приятели по върховете (това донякъде помага), но и защото календарът й прелива от много ангажименти, които изглежда сякаш разчупват стереотипите както на бездействащите крале, така и на покорните мюсюлмански съпруги.

Тя е ангажирана с каузи за кого ли не - от УНИЦЕФ до "Операция усмивка", като същевременно е учредител на инициативи като фондацията "Река Йордан" и Организацията на арабските жени (в която са се включили и много от нейните колежки от близкоизточните кралски дворци).

Рания описва влиянието си в материал за сп. "Vogue" през 2009 така: "Другите арабски държави ни изпращат хора, които да обучим като социални работници - и вече мога в един момент да пусна саудитската телевизия, а там да говорят за лошо отношение към децата!".

Близката й приятелка Уенди Мърдок, съпруга на Рупърт Мърдок, й приглася: "Тя е модерна; тя мисли, че това да бъдеш кралица, е един вид работа. Тя се занимава с всички тези проблеми от рода на женските права и подобрява живота на хората в Йордания - и те наистина я обичат."

Това, което се цени в Западния свят, дразни поданиците

В много отношения външният вид на Рания също така перфектно се вписва в западните идеи за начина, по който би трябвало да изглежда една просветена арабска жена: не само че тя изразява свободно мнението си, но и не носи забрадка - и се облича практически в каквито дрехи пожелае.

Авторът на текста във "Vogue" донякъде признава тази част от нейния чар, пишейки: "Мога да погледна Рания... и да не правя догадки. Но като жена от западния свят аз правя догадки, когато безлична жена е скрита под никаб или бурка."

Имиджът на Рания обаче не й печели много поддръжници в родината й. Авторката от сайта Muslimah Media Watch Сана Саид обяснява проблема по следния начин: "Вместо да говори със самите хора, които се стреми да представлява, Рания говори над тях." Нито пък те харесват нейната разточителност: пищните й дрехи, които я поставят в списъка на най-добре облечените хора, са като болезнена възпалена рана в страна, където приблизително 25 процента от хората живеят в тежка мизерия.

По време на последните протести в Йордания група от местни бедуини написа безпрецедентно отворено писмо, критикуващо монархията, в което обвиняваше Рания в корупция и разточителство.

Писмото на племенните водачи дори стига дотам да сравнява Рания с непростимо разхитителната Лайла Трабелси, съпругата на сваления тунизийски президент Зин ел Абидин Бен Али, така наречената "Имелда Маркос на арабския свят." Не е толкова важно дали реално има основание за това сравнение или за по-мащабните обвинения в корупция. Самият намек за това привлича внимание към контраста между нейното лично облекло и ценностите, които тя публично изповядва.

Надали близкоизточните първи дами обаче ще свият бюджетите си

И все пак е трудно да си представим - дори насред сегашните вълнения - че кралица Рания и нейните посестрими във властта скоро ще излязат от мода в глобален мащаб; поне не и докато са на власт. Лъскавите списания са пристрастени към кралските особи - и въпреки че няма толкова много кралици, които да бъдат на разположение по нашите географски ширини, Близкият Изток все още прелива от тях.

Публикацията във "Vogue" за Рания по този въпрос е изключително директна: "Честно казано, има много малко жени с подобно влияние на глобалното й ниво - и те не са кралици." Това изглежда почти като изпълнен с копнеж размисъл, копнеж за дните на Джаки О. и принцеса Даяна (които все още редовно красят корицата на "Vanity Fair" години след смъртта им).

Ето обаче един ироничен аспект: същият разточителен начин на живот, изтласкал тези жени на глобалната сцена, е причината за освиркването им сега. Ние сме ги идеализирали като модели на женското влияние, на което се възхищаваме, за което сме сигурни, че ще спомогне за промени в Близкия Изток - но сме пропуснали да забележим, че те са също така символ на общества, които поставят спънки не само пред жените, но и пред огромното мнозинство от мъжете в тях

#1 dodo 29.03.2011 в 11:00:09

Това се случи през 1984г. Тогава съпругът ми беше на работа в посолството на Заир. Над Североизточна Африка тегнеше проклятието на сушата. Етиопия - 5 години без дъжд. Телевизиите по света показваха потресаващи кадри на изпосталяли мъже и жени и дечица с крачета като кибритени клечки и подути от глад коремчета. Хората умираха от глад. Цял свят събираше помощи за гладуваща Етиопия. Дипломатическия корпус в Заир обяви акция за събиране на средства за децата на Етиопия. Всички ние давахме каквото можем. В края на кампанията етиопския посланник даде прием за дарителите. На приема посланникът на Етиопия и красивата му съпругата се явиха в бляскави нацинални одежди. Никога няма да забравя ръцете на съпругата на посланника - от лактите до китките в златни гривни! На шията и тежко колие от злато и скъпоценни камъни. Интимният звън на златото на тънките и глезени! Злато, злато, злато....... Над залата в африканската жега премина студена вълна - хората мълчаливо се споглеждаха и в очите им проблясваше един въпрос - "Колко ли гладни деца можеха да бъдат нахранени с това злато! И дали нашите дарения щяха да стигнат до тези деца?!"

Новините

Най-четените