Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато става твърде скъпо да живееш в родния си град

Джентрификацията превръща Берлин в хипстърски град Снимка: tupungato
Джентрификацията превръща Берлин в хипстърски град

На 15 април 13 000 души излязоха на улиците на Берлин с протестни плакати с надписи като "Наемателите не са лимони". Въпреки защитаващите правата на наемателите закони, вълна от джентрификация постепенно превръща Берлин от "бедната, но секси" столица на готиността в поредния типичен хипстърски град. И целият този процес може да бъде описан просто - "безумието на наемите".

Българската столица София също е изправена пред подобен проблем - постоянно повишаване на населението, обуславящо твърд ръст при цените на имотите и на наемите. В Берлин обаче ситуацията е дори по-сложна.

Най-малкото увеличение на наемите между 2007 и 2016 е било 34% в Марзан-Хелерсдорф, район на Берлин, известен с мрачните си многоетажни блокове от комунистическата ера. Във Фридрихсхайн-Кройцберг, прочутия център на нощния живот, който освен другото е и дългосрочен дом на голяма част от по-бедното население на града, ръстът на наемите е достигнал 71 на сто.

А в Шарлотенбург, наемите са се увеличили с 48%, близо до средните нива от 45% в Лондон за същите 10 години.

За много външни хора, особено тези от Лондон, Ню Йорк, Париж или Амстердам, Берлин все пак си остава евтин. Средният наем за апартамент с две спални в сграда отпреди 1918 г. е 6,78 евро на квадратен метър без режийните разноски - около една четвърт от това, което бихте платили в Лондон.

Но все пак Берлин в исторически план никога не е и бил заможен град. Въпреки че средната годишна заплата в града е сравнително висока - 34 931 евро (2910 евро на месец - сума, доста сравнима с нивата на наемите), нивата на безработица в града (8,5%) са много по-високи от средните за Германия (5,3%). Освен това още 11,9% от берлинчаните официално намират себе си за "недостатъчно заети на трудовия пазар".

Според асоциацията на наемателите в града, 55% от берлинските домакинства имат право на социални жилища, но само 105 000 от 1,89 млн. апартамента в града са достъпни за тях.

Тези условия означават, че Берлин би трябвало да се възползва от германските закони за "таван на наемите". От 2013 в страната се изисква наемите да не нарастват с повече от 20% в които и да е три последователни години на наемане, и 15% в областите с недостиг на достъпни жилища.

Срокът на наема по закон е неограничен, което насърчава хазяите да "натоварват предварително" повишенията на наемите в началото на новия договор, който сключват с наемателите си.

Затова през 2015 Германия започна да позволява на регионите да ограничават наемите в новите договори до средните за района плюс добавка от не повече от 10%. Новите и сериозно реновирани домове, както и хазяите, чиито наематели вече плащат повече от 10% над средното ниво за района, са освободени от тези ограничения.

Тези правила изкривяват пазара и либералната Свободна демократична партия водеше кампания за отмяната им. Погледнато реално обаче изкривяванията са скромни, те не възпрепятстват крайно необходимото строителство на нови жилища и позволяват на хазяите да увеличават доходите си. Много от тях дори не стигат до годишния лимит, позволен по закон.

"Таванът на наемите" работеше до известна степен, но не толкова добре, колкото се надяваха поддръжниците на закона.

Скорошно изследване на един от водещите изследователски институти в страната – DIW Berlin, показа, че в части на Берлин, а именно там, където ръстът на наемите е най-бърз, наемите в новите договори са спаднали с едва 2,9% веднага след влизането в сила на "тавана". Полезният ефект от закона е обхванал около 40% от територията на Берлин, и около 70% от населението.

Градът обаче се разраства бързо. Всяка година към населението на Берлин се добавят между 40 и 50 хил. души и тази тенденция няма намерение да спира със сегашните окло 3,6 млн. души.

С това идват и огромните трудности да се намери квартира в града. На огледите присъстват буквално тълпи от хора. Това е добре за хазяите, които могат да подберат най-приятния им наемател, и много от тях все така определят наеми, по-високи от разрешените от "тавана" - така или иначе в закона няма заложени наказания при неспазването му.

Разбира се, германците имат силно и традиционно уважение към законите, но също така не смятат, че трябва да пропуснат процента от приходите си от експлозивния растеж на града.

Срещу неработещото законодателство обаче се организират и протести. Германското правителство надали ще застави хазяите да спазват законите за наемите, но министърът на правосъдието Катарина Барли, член на Социалдемократическата партия, оказва натиск за промяна в закона, която да принуди хазяите да разкриват пред новите наематели колко са плащали предишните.

Ако това предложение бъде прието, някои хазяи вероятно ще бъдат засрамени и ще решат да спазват правилата. Но отново, много вероятно няма да го сторят - предвид голямото търсене.

В настоящата ситуация "таванът на наемите" само забавя разместването на населението на Берлин преди бума - движещата сила за колоритните квартали на града, дългогодишните клиенти на тихите барове, уличните творци, хората, които вършат с гордост физическа работа; това е подход към качеството, който е остатък от отминала ера.

Допълнителните ограничения само ще създадат вид дисбаланс, който са предизвиквали някогашните подобни горни граници за наемите, определяни в САЩ и Великобритания.

Германия не може да прокара закони, за да гарантира, че хората няма да бъдат изтласкани от внимателно изградения им хабитат от богати емигранти, от технологичната индустрия или бизнесмени от други части на Германия, привлечени към столицата от нейната динамичност.

Новите емигранти със сигурност са част от проблема. И все пак дори и те се надяват, може би ирационално, че протестиращите по някакъв начин ще отложат за по-дълго екзекуцията на частите от Берлин, които са скъпи на всички.

Най-четените