Върволица от коли преминава през натоварено берлинско кръстовище при площад „Нолендорф", докато млади проститутки с прилепнали шорти и високи токчета махат на шофьорите, пушат цигари или говорят по мобилните си телефони. Тръгнали от Румъния, Унгария и България, малко от тях говорят английски, но всички знаят защо са в Германия.
„Уличната проституция тук е легална. Правя това, защото трябва да изпращам пари на семейството ми", казва висока стройна унгарка.
Индустрия в подем
Десетилетие, след като Германия прие изключително либерално законодателство, с което легализира големите публични домове и даде на проститутките трудови права, бизнесът процъфтява. Според самите сексуални работници, работата им е по-безопасна и с по-малко преки рискове за здравето в сравнение с когато и да било.
Сега обаче една изненадваща кампания, водена от най-изявената немска феминистка дава нови сили на дългогодишните врагове на най-старата професия. Те смятат, че законовите промени са превърнали Берлин и ред други места в хипермаркети за секс с размерите на градове.
„Проституцията вече не се извършва само през нощта, това е целодневна дейност", смята Моника Там, общински съветник в район „Темпелхоф-Шьонеберг", където се намира и „Нолендорф". „Наблизо има детски градини и площадки за игра. През лятото проститутките водят там клиентите си, за да... ами... за да изпълнят задълженията си", допълва Там, която е член на Християндемократическия съюз на Ангела Меркел.
Тя се бори срещу проституцията отдавна, но до неотдавна медиите почти напълно я бяха забравили. Сега Моника Там с гордост заявява, че вестници я търсят за интервюта всеки ден. Това е с помощта на нова кампания, водена от Алис Шварцер - основател и редактор на женското списание „Ема" и може би най-бележитата феминистка в Германия.
„Преди 20 години, германските мъже трябваше да пътуват в чужбина, за да сбъдват тайните си фантазии. С помощта на реформата от 2002 г., Германия е секс рай за чужденци", обявява Шварцер. Броят на проститутките в Германия се е удвоил (ако не и повече) от началото на новия век, като вече жриците са над 400 000. Според феминистката, това е пряк резултат от трафика на хора и сексуалната експлоатация.
Свобода или експлоатация
Алис Шварцер предлага в Германия да се въведе скандинавският модел, в който да продаваш тялото си е законно, но полицията има право да арестува, глобява и т.н. всеки клиент. Според други обаче ефектът от проведената през 2002 г. реформа не е толкова ясен.
Макар проучвания и преки наблюдения да показват, че около две трети от проститутките в Германия са чужденки (основно от Източна Европа), случаите на трафик на плът са намалели с една трета между 2001 г. и 2011 г. Това - по полицейски данни. Представителите на организираната секс индустрия твърдят, че нямат нищо общо с насилствената проституция.
Според тях, връщането на старите правила ще накаже невинните и ще остави хиляди жени без достъп до медицинско обслужване и други социални придобивки. „Най-големият правен проблем в момента са заплахите за въвеждането на по-строги закони с повече контрол. Това означава повече нелегални хора и места и по-малка безопасност за всички", коментира Алекса Мюлер, проститутка и член на съществуващата вече 30 години група за взаимопомощ „Хидра".
Рязка промяна
Макар самата проституция да е разрешена в Германия от над век, нейното „промотиране" беше престъпление до 2002 г., а самото плащане на пари за секс се разглеждаше като неморален акт. Това означаваше, че проститутките не можеха да очакват помощ от полицията в случай, че клиент откаже да плати, нито закрила от съда, ако хазяинът реши да я изгони. Лицензите на барове и хотели биваха отнемани, ако се докаже, че на тяхна територия се практикува най-древната професия.
На всичко това беше сложен край с общите усилия на зелените и социалдемократите. Идеята им беше жените да бъдат предпазени от експлоатация, но също така и да бъдат принудени да плащат данъци.
Според политически ангажираните труженички, законът е успял и в двете, като борбата с трафика на хора трябва да става по друг начин - не чрез налагането на по-консервативния скандинавски модел.
От полицията обаче са на мнение, че законодателството за проституцията е прекалено зависимо от правата, които са дадени на сексуалните работници. Например, специалният режим за лицензиране на публични домове, който щеше да даде възможност на властите да се борят по-ефективно с експлоатацията, така и не беше въведен. В много федерални провинции полицията загуби и правото си да проверява обектите без съдебно разрешение.
„Не мога да кажа дали законът щеше да изпъди трафикантите, ако беше напълно въведен", коментира Хейке Рудат, ветеран в берлински отдел за борба с порока. Тя допълва, че от гледна точка на полицията, законът е по-скоро неуспешен.
Работа като всяка друга
Подобни гледни точки, очаквано, не се споделят от самите проститутки, които с новите правила могат да си позволят съвсем приличен живот на граждани от средната класа. Сред тях е 40-годишната образована Ундине де Ривиере от Хамбург. Тя е в „бранша" от 20 години, има дом и семейство, а също и пари в пенсионен фонд.
„Най-възрастната ми колежка, която още работи, е на около 75 г. Ние остаряваме с клиентите си - не всеки мъж иска да си легне с момиче, което може да му е внучка", казва тя.
На вървежната ул."Ораниенбургер", проститутките са със скъпи кожени бюстиета и ботуши. Изглеждат по-богати и по-здрави от имигрантките на пл. „Нолендорф". Една млада дама с хубав английски казва, че всички са на улицата по свой избор. „Работим без сутеньори и затова имаме по 3-4 клиенти на вечер. Всички тук сме германки, затова сме проститутки от висок клас".
